От Кели Холмс, автор и сертифициран обучител за родители
Този прост трик е най-добрият начин да започнете рутината си с децата след училище.
Когато семейството ми се събере в делничните вечери вече сме изтощени от цял ден училище, работа или борба с малките деца, които превръщат всичко в съревнование за власт.
Но все още ни предстои дълъг път, докато стигнем до момента за релакс, а именно:
- Да приготвим вечеря
- Да помогнем на най-голямата ни дъщеря с домашните ѝ
- Да убедим децата да вечерят
- Да приберем бъркотията, за да можем утре да започнем на чисто с нова бъркотия
- Да преминат всички през банята
- Да измием зъбите на четири човека
- Да откъснем най-малките деца от техните творения от магнаурски плочки, а най-големите от препрочитането на Хари Потър и да започнем (безкрайната) рутинна процедура за лягане, която може да се опише в цял отделен списък
Да не говорим за всички сблъсъци между братята и сестрите, които трябва да разрешаваме, за емоционалните изблици на малчуганите, които трябва да утешаваме и за парченцата шоколад, който си открадваме, когато никой не гледа, защото все пак мама трябва да се утеши.
Това няма смисъл
Всяка вечер е давай, давай, давай.
Съпругът ми и аз сме толкова заети с изпълнението на задължителните задачи, че рядко имаме време да спрем и просто да прекараме време с децата.
След като те са в леглото, двамата със съпруга ми се свличаме на дивана. Повечето вечери се обръщам към него и му казвам: „Тази вечер нямах достатъчно време с децата“. Което е безсмислено, защото прекарахме цялата вечер заедно като семейство. И все пак времето, което имахме заедно, беше в режим „давай, давай“.
Единственият път, когато трябваше да спрем и да общуваме с децата, беше за да посредничим в спор или да утешим някой, който е пострадал.
Това не беше достатъчно, за да напълни точно моя резервоар с любов и свързаност, а и резервоарите на децата не се напълниха.
Трябва да има по-добър начин
Не виждахме как можем да премахнем някоя дейност от вечерите си. Някои неща просто трябва да се случват всяка вечер като например приготвянето на вечерята, помощ за домашните и възспирането на ядосания малчуган, който блъска по-голямата си сестра.
Тогава един ден, когато всички се прибрахме по едно и също време, започнахме да тичаме в различни посоки, за да започнем рутинната работа след училище.
Но аз не можех да понеса още една вечер, в която семейството ми е заедно, без да сме наистина заедно.
„Чакайте!“ Извиках.
Всички спряха и се обърнаха да ме погледнат. Съпругът ми наклони глава на една страна.
„От тази вечер правим нещо ново.“ Отначало не бях сигурна какво да правя по-нататък, но тъй като бях уморена, ми хрумна една идея за това, което исках да направя най-много от всичко.
„Последвай ме!“, казах и се насочих към основната спалня. Удивително, но всички наистина ме последваха – дори и малкото дете. Легнах в леглото, докато всички стояха и ме гледаха. Отметнах широко одеялата. „Нека да се погушкаме семейно.“Те гледаха с объркани физиономии, затова потупах леглото и се усмихнах широко. „Скачайте!“
Най-добрият режим след училище
Имаме голяма спалня, но въпреки това с двама възрастни, три големи и едно чудновато малко дете, струпани в нея, голямото легло може да се усети като ужасно малко.Така че в началото се кикотехме на тясното пространство.После стана тихо. Всички се взирахме в тавана и чух няколко дълбоки вдишвания и въздишки, докато стресът от деня отлиташе все по-далеч и по-далеч.
И тогава? Децата започнаха да говорят за деня си. Без да ги питам.
Забавни неща, които са се случили, неща, които са ги натъжили, неща, които са ги объркали. Например дъщеря ми, която е в предучилищна възраст не разбира защо, когато изпращаше „усмихнати личица“ на баба си, ѝ казах да изтрие тези 27-те акащи емоджита, които беше приготвила.
За около пет минути бяхме просто заедно, като семейство. Гушкахме се и разговаряхме за деня си преди вечерната суматоха да ни повлече в 20 различни посоки.
Ето какво не очаквах
Когато най-накрая се изсипахме от леглото и тръгнахме в различни посоки, останалата част от вечерта ни се промени напълно.
Все още имахме дълъг списък със задължителни задачи, преди да стигнем до финалната линия за лягане.Само че тази вечер се смяхме повече. Децата се включиха и помогнаха за вечерята без да ги молим за това. А караниците между братята и сестрите и изблиците на гняв на малчуганите почти изчезнаха. Дори когато се случваха те приключваха много по-бързо от обикновено.
Но дали това е случайност?
Продължихме да поддържаме този нов навик да започваме следучилищната си рутина по този начин и аз съм пристрастена.
Защото по-щастливата и по-малко стресираща вечер, която преживяхме първия път не беше случайност. Забавляваме се повече заедно като семейство и откривам, че имам повече търпение от обикновено, защото то не е подложено на изпитание на всяка крачка.
Това е силата на това да започнем с връзката.
В някои дни децата го наричат „семейно време за гушкане“, а в други – „време за уютно настаняване в леглото“. Понякога децата започват да говорят сами, а друг път измъкваме тези средства, за да започнем разговори с тях и това наистина работи.
Но без съмнение този 5-минутен навик е най-доброто нещо, което сме направили за нашата семейна рутина след училище.
И всяка вечер, когато със съпруга ми се свличаме на дивана, вече не се чувствам така, сякаш не съм имала достатъчно време с децата. Вместо това единият от нас се обръща към другия с широка усмивка и казва: „Беше забавно!“.
Източник: happyyouhappyfamily.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Филка Караланова
Photo credit: Freepik