Всяка сутрин, Аржа Салонен оставя своя петгодишен син Они в центъра за детски грижи в Еспоо, западно от Хелзинки, където той ще прекара следващите 8 часа вършейки това, което финландските възпитатели вярват, че всяко дете на неговата възраст трябва да прави – да играе.
Училището и официалното обучение във Финландия не започват преди навършване на седемгодишна възраст. Дотогава основните занимания на децата не са четене, писане или аритметика, казва Салонен, гимназиален учител в Хелзинки. Учат се на по-важни неща.
Те включват как да създават приятелства, как да общуват, да бъдат инициативни, креативни, да опознават околната среда и да избягват опасностите. „Нашето разбиране във Финландия е, че децата трябва да бъдат деца, което означава да играят и то колкото се може повече на открито.” споделя тя.
Според финландския образователен експерт Паси Салберг, основната задача на детските градини, които посещават 75% от децата между 3 и 5 години е, не да подготвят децата за училище, а да бъдат сигурни, че те са щастливи и отговорни хора.
Това е философия, следваща дългия път към успеха на финландската образователна система, която обикновено се намира на върха или близо до него в световните класации за детско образование. „ Децата трябва да играят и в училище” казва Салонен. „Важно е не само от социална и физическа гледна точка, но и от психическа. Така те се концентрират по-добре.”
Финландските педагози смятат, че свободните игри и тези под ръководството на учителите, укрепват житейските и образователни умения, подобряват продължителността на концентрация, способността за справяне с проблемите и упоритостта. Играта навън е много ценена и са включени 15 минути от нея на всеки час в средното училище.
Считана за основно занимание, което се оценява от учителите, играта във Финландия учи на отговорност и поемане на риск – способности, които финландското общество цени до такава степен, че е обичайно дори децата на седем години да ходят сами на училище.
Накратко, пише Салберг, ”Финландското разбиране може да подобри оценките и знанията на всички ученици, както и тяхното социално израстване, емоционално развитие, здраве, благополучие и щастие. Всичко това може да се сведе до една единствена фраза: “Оставете децата да играят!”.
Нуждата от това е особено належаща в отново отворените след пандемията училища, твърди той, тъй като играта ще намали стреса, ще подобри издръжливостта и ще позволи на децата да изградят наново връзките си чрез физически занимания. “Те се нуждаят от това много повече отколкото от училищното натоварване, оценяваните задания и прекомерното време за изпити.”
Пандемията също така насочи вниманието към важността на играта и в Германия, където въпреки, че детските площадки останаха отворени след края на първия локдаун, много родители и педагози споделят, че нуждите на децата са били в дъното на правителствената програма през целия период на кризата.
Йоханес Хюбнер, заместник директор на университетската детска болница в Мюнхен споделя пред RedaktionsNetzwerk Deutschland, че намалените социални контакти и липсата на физически занимания са довели до много съпътстващи проблеми за децата.
„The Deutscher Kinderschutzbund” организация бореща се за правата на децата, успя успешно да се противопостави в края на миналата година срещу правителствения план за ограничаване на социалните връзки при децата под 14 години. Планът, предвиждащ ограничаване на броя на децата при срещите им до 2 души, беше впоследствие изоставен.
Даниел Грейн, директор на организацията заяви, че: „играта на децата с деца на тяхната възраст е изключително важно за развитието им”. „Децата имат нужда от други деца. Хубаво е и е правилно, че здравето и образованието на децата бяха широко обсъждани по време на пандемията”.
Не всички образователни системи в Европа са като финландската, която поставя равенството като своя главна цел, като отхвърля официалните изпити на деца до 18 години, избягва родителския избор и избора, правен на базата на способностите и класации. Важността на играта все повече се оценява, дори в държави където изпитите и съревнованията са нещо обичайно.
Макар посещаването на училище в Испания да не е задължително до 6- годишна възраст, повечето деца започват да посещават ясли и детски градини много по-рано за да могат техните родители да работят. До достигане на шест годишна възраст образованието е разделено на два етапа: до 3 години и от 3 до 6-годишна възраст.
„Най-общо казано и в двата етапа мястото на игра е голямо” казва Катя Уесо, учител, автор и поддръжник на образованието на открито. „Но когато децата преминат във втория етап започва въвеждането на учебно съдържание и те започват да работят по по-структуриран начин. Играта започва да заема доста заден план.”
В училище свободната игра е рядко срещана, казва Уесо. „Тя разбира се съществува, особено в почивките, но не е нещо, което често се среща в класната стая.” Някои учители, споделя тя, използват учебници, за да обучават деца под 6-годишна възраст.
Въпреки това, начина на живот на хората в Испания насърчава игрите на открито, тъй като много семейства живеят в жилища с общи площи за игра. ”Ние сме култура свързана с околната среда”, казва Уесо. „Това засяга всички възрастови групи и този вид култура е нещо, което помага на децата”
Елена Мартин, специалист по психология и обучение в Мадридски автономен университет, казва че испанската образователна система като цяло „се е придържала към концепцията, че образованието е сериозна дейност. Поради тази причина, идеята за играта не се възприема твърде лесно, освен когато става дума за обучението на подрастващите”
Мартин споделя, че играта „е била нещо, което е липсвало в първия етап на основното училище”. „Много трудно е да бъдат намерени учители, които целенасочено я включват в техните програми за осемгодишни деца”. Предстоящите реформи предвиждат да се постави фокуса върху гъвкавостта и изследователската работа, казва тя, но много ще зависи и от подготовката на учителя.
Този дебат все още не е така добре развит в много държави. Италианските деца започват своето официално образование на 6-годишна възраст, като родителите им могат да избират тяхната програма, както в началното, така и в прогимназиалното училище. Възможностите включват посещение на училище от 08.30 до 13.00 (с 20 минутна почивка) или от 08,30 до 16,30.
Тези които са на по-кратката програма се връщат вкъщи за обяд и имат домашни задания всеки ден, докато другите, които са на по-дългата програма имат утринна почивка, обядват в училищната столова и подготвят домашните си през уикенда.
„По-продължителната програма е по-предпочитана тъй като децата могат да учат с едно по-спокойно темпо” споделя Лиляна Бонфилио от Рим, майка на две деца. „Тогава те могат да посветят време на други занимания”.
Натовареността с домашни занятия, особено през празниците, много често е повод за безпокойство. Лука Бароне, кмет на град Мамояда в Сардиния, стига дотам, че да забрани домашната работа по време на дългата лятна ваканция.
Вместо това, казва Бароне, той насърчава децата „да правят дълги разходки и да наблюдават изгрева… “Това беше по-скоро символичен жест, отколкото истински закон. Децата трябва да имат време сами да опознаят заобикалящия ги свят.”
В България децата могат да започнат да посещават ясла на 10 месеца. На 2 години вече им се дават учебни книжки, по които да работят. Задължителното посещаване на детска градина започва на 4 години. Напоследък все повече се говори за нуждата от свободна игра, която често остава на заден план. Играта е включена в плановете и разписанията на детските градини, но за нея като че ли остава все по-малко време. Все повече часове децата прекарват седнали на столчета, работейки в учебни тетрадки, отколкото навън. Тази тенденция, с цел постигане на по-добри училищни резултати, се засилва с всяка изминала година, като в началните образователни етапи тя почти липсва.
В същото време, след края на пандемичните мерки много учители, родители и специалисти споделят колко трудно е било за децата отново да започнат да играят с връстниците си навън и да общуват непринудено и без страх.
Може би точно играта е правилния начин, чрез който да се преодолеят тези негативни последици от един изключително труден за всички период.
Източник: www.theguardian.com
Превод за център за детско развитие “Малки чудеса”: Диян Иванов
Photo credit: Freepik