Случвало ли ви се е да имате един от онези дни, в които всичко върви прекрасно и изведнъж детето ви се прибира от училище разстроено и цялото ви настроение просто се изпарява?
Може би веднага ви се приисква да оправите цялата каша. Започвате да успокоявате малкото си момиченце, че всичко ще бъде наред. Или обяснявате на своя почти тийнейджър как да се справи със спречкване с приятел. Или пък проявявате съчувствие към „клетия юноша“, който се оплаква, че учителят му го мрази.
Колкото и да е силен копнежът ви да поправите нещата, това просто не е правилният подход.
„Родителите проявяват толкова голяма отговорност към настроенията и духа на децата си, че изглежда сякаш това е единствената им задача – да поправят стореното колкото се може по-скоро“, обяснява Уенди Могъл.
Уенди е клиничен психолог и автор на книгите „Благословията на ожуленото коляно: Отглеждане на самостоятелни деца“ и „Устни уроци за родители“.
„Това лишава децата от възможността да бъдат кисели и ядосани след училищния ден. С други думи, когато се опитваме да оправим нещата вместо нашите деца, те не се научават как да се справят с проблемите си“, продължава експертът.
Според нея, част от причината децата да са разстроени, когато се прибират у дома, е чувството, че вкъщи е техният пристан. И допълва, че домът е мястото, в което наследниците ни се чувстват достатъчно комфортно, за да си излеят всичко.
„Те по цял ден следват правила. Държат се на положение с учителите си. Това е изтощително“, посочва Могъл.
„После се прибират у дома и родителите им започват да изследват стойката им, изражението им и прочие, за да се уверят, че това е един от онези добри дни, в които всичко е наред. Това в известен смисъл е дори намеса в тяхното естествено право да им се даде малко време да се отпуснат“, продължава тя.
Според независимия образователен консултант и сертифициран инструктор по “Програма за насърчаване на родители” Роби Фокс, понякога детето просто търси отдушник. Ако се втурнем към него прекалено бързо, може да направим проблема да изглежда още по-голям, отколкото всъщност е или детето да си помисли, че не е способно да се справи с трудностите.
Специалистът предлага практиката за рефлективно слушане. Така например детето се прибира у дома и е изнервено след тежък ден в училище. Родителят започва: „изглежда математиката е много изтощителна“. Тогава детето отвръща нещо друго и по този начин рефлектира обратно чувствата си. „Всеки път, когато се почувстват разбрани, това намалява емоцията и децата могат да я видят такава, каквато е“, казва Фокс.
„Трудно е да гледаш което и да е дете ядосано или фрустрирано“, посочва Емъри Люк Болдуин, брачен и семеен терапевт и сертифициран обучител за родители. Но тя смята, че трябва да напомняме, че и най-хубавата емоция на света не трае вечно, така както и най-лошата.
„Ние не искаме да проповядваме или да поучаваме нашите деца, особено когато са разстроени. Можем да им кажем, че съжаляваме, че не се чувстват добре в момента или как разбираме, че денят е бил тежък. Покажете, че проявявате емпатия, че разбирате, че това се случва тук и сега. Не използвайте общите изрази като „съжалявам, че си разстроен“ или „ужасно е, че мразиш училището“. Отговорете по начин, който ще помогне на детето да осъзнае, че това не е неразрешим проблем“, съветва Болдуин.
Когато двете подрастващи деца на Кара Уитмарс изпитват трудности, тя им напомня, че няма проблем, че имат лош ден. След това обсъждат как могат да направят утрешния ден по-добър, фокусирайки се върху нещата, които ги разстройват. “Приемам техните чувства (гняв, раздразнителност, тъга, завист) и след това правим план за игра, с която да се справим с проблема“, разказва Кара.
В този ред на мисли, Болдуин предлага да напомняме на децата си, че те винаги могат да направят нещо, за да се почувстват по-добре.
„Понякога когато детето е разстроено или пречупено от нещо е трудно да си напомня, че съществуват радост и позитивни неща в живота“, казва експертът.
Тя предлага да казваме неща от сорта на „забелязала съм, че играеш с кучето, когато се чувстваш по този начин или си пускаш музиката, която обичаш да слушаш“.
Нерядко проблемът е по-голям и изисква по-сложна стратегия, разговори с учители и т.н. Но често лошият ден си е просто лош ден.„Дори само потикването на детето да се ориентира към това, което може да направи, за да се почувства по-добре, е от полза“, казва Болдуин.
Ролята на родителите е да помогнат на детето да изгради умения за справяне с проблемите. Фокс от своя страна разказва, че тя е част от Родителския съвет в близкия колеж. Тя споделя, че често чува примери за ученици, които са преминали по 15 курса за напреднали, но не могат да се ориентират на летището. „Те нямат гъвкавост или умения за справяне с проблемите“, коментира тя.
„Следващия път, когато детето ви си забрави обяда и изглежда сякаш е дошъл краят на света, вашата роля като родител е да му помогнете да се откъсне от това чувство, не просто да поправите нещата вместо него“, смята Фокс.
Това е все едно да издигате основите за следващия по-голям проблем.
Източник: www.washingtonpost.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Веселина Петрова
Photo credit: Freepik