Учениците от прогимназиалните и гимназиалните класове изведнъж се сблъскват с по-сложни графици, по-трудни образователни задачи и разрастваща се мрежа от приятели. Как можем да им помогнем да управляват всичко това?
Като цяло, учените обичат да поставят условия преди да се ангажират с нещо.
Когато започвах скорошно интервю с видните професори по психология Анджела Дъкуърт и Итън Крос, с обещанието да задам набързо „лесни въпроси относно изпълнителните функции на мозъка“, не се изненадах, когато те все пак поискаха да задълбаят във фундаменталните принципи.
„Всъщност мисля, че трябва да изясним какво имаме предвид“, каза Дъкуърт. „Мисля, че първоначално терминът идва от невронауката, от разбирането за това как префронталната кора регулира областите на мозъка от по-ниско ниво и мисля, че има консенсус, че това включва работната памет и инхибирането на реакцията – част от мозъка се подтиска, за да се прояви друга. Но терминът е малко объркващ, защото понякога просто означава „да си организираш живота“.
Крос се съгласява. „Дори сред учените по невронаука вероятно има осем различни дефиниции за изпълнителната функция“, отбелязва той. „Когато мислим за децата в училище, израстването до въпроса за самоконтрола, който определям като способност на човека да приведе своите мисли, чувства или поведение в съответствие с целите си, в крайна сметка е много по-продуктивно.“
„Да накараме разсеяни тийнеджъри да се фокусират звучи чудесно, особено за преподавателите, езикът на самоконтрола може да звучи некомфортно, базиран на съответствие. Уменията, които изграждат изпълнителните функции на мозъка, обаче, включват както когнитивни, така и поведенчески области, които са от решаващо значение за ученето и себереализацията – например поставяне на цели и дългосрочно планиране – и „конотацията наистина трябва да бъде автономност, а не съответствие „ твърди Дъкуърт.
„Всеки се бори със своите импулси. Във всички култури и през целия живот самоконтролът обикновено е най-слабата или втората най-слаба способност, която хората си отчитат сами “, казва тя. „Кой не се е борил с желанието да отлага или да яде нездравословна храна?“
Проблемът със самоконтролът е особено интензивен за тийнейджърите, които драстично разширяват мрежата си от приятели, а и са притиснати от нови, сложни училищни графици, повишени образователни изисквания и задължения след училище. Това идва в повече, особено за начинаещи. Все пак има много доказани похвати, които тийнейджърите и учителите могат да използват, за да засилят изпълнителната функция, според Крос и Дъкуърт.
Взехме някои от най-добрите им прозрения и се задълбочихме в последните изследвания, за да намерим осем силни и доказани стратегии.
Да уговорим себе си за това
Говоренето със себе си като форма на „самоуправление“ започва, когато сме прохождащи деца, и остава част от нашите съзнателни усилия да упражняваме самоконтрол през целия си живот. „Първоначално децата научават как да се контролират, като повтарят това, което възрастните им казват на глас“, обяснява Крос. Евентуално те се развиват до „мълчалива вътрешна реч“, когато се изправят пред морални дилеми, справят се с неловки социални ситуации или намират куража да се изправят пред нови предизвикателства.
„За да помогнем на учениците да управляват стресови преживявания като изпити или спорове с приятели”, казва Крос, „трябва да ги научим на различни стратегии за самодистанциране, които им позволяват да „излязат извън собствените си ограничения и да разширят кръгозора си“. Това може да означава да ги помолите да преразгледат актуален проблем от гледна точка на приятел – „какво би ви казал най-близкият ти приятел?“ – да им помогнете да сменят перспективата си и да подходят към даден проблем по „по-позитивен, ориентиран към предизвикателствата начин“.
Помислете за тези стратегии:
- Разпознаване на източниците на напрежение. Социалната и емоционална безопасност и академичният успех са тясно свързани – и по време на изпити самонаблюдението може да бъде също толкова важно за успеха, колкото и ученето. През 2019 г. ,например, изследователи установили, че когато 9- до 13-годишни ученици са отделяли по пет минути преди тест и „негласно са изричали насърчителни думи, фокусирани върху усилията“, оценките им по математика са се подобрили. Подтикването към този вид вътрешен разговор не трябва да се ограничава само до взимането на изпити. Нарастващият брой изследвания предполага, че предоставянето на планирано време на учениците, за да „говорят със себе си“ за предизвикателствата като навици за учене, спортни събития или академични проекти подобрява резултатите.
- Накарайте децата да пишат за това. Изглежда, че при писането се упражняват същите мускули като при вътрешните монолози. Проучване от 2019 г., което се фокусира върху полезната предизпитна активност – като този път задачата е „експресивно писане“ – прави извод, че когато гимназистите пишат само 10 минути за предстоящ тест, преформулирайки безпокойството си като „полезна и даваща енергия сила”, процентът на неуспех в курса е намалял. Насърчаването на писането на кратки текстове, насочени към изграждане на социална и емоционална устойчивост, също са от полза за децата и тийнейджърите. В проучване от 2019 г. ученици от 6-ти клас са участвали в „интервенция за принадлежност“, докато са преминавали през стресиращия преход към средното училище. Те са прочели „типични цитати“ от седмокласници, които са преодолели неувереността в себе си и безпокойството в своя път към средното училище, след което са изпълнили кратка писмена задача на тема „Посочете няколко причини, поради които ученик като вас, в 6-ти клас, може да се притеснява дали се вписва във вашето училище. „Какви са били резултатите от това просто и лесно пражнение за преработка на емоциите? Шестокласниците са стигнали до заключението, че „няма нещо, което да не им е наред“, докладвали изследователите – проправяйки си път за по-добри оценки, посещаемост и поведение.
- Осигурете съветници на същата възраст. Разделете учениците на групи, за да обсъдите стратегии за подготовка за предстоящ тест или презентация или ги помолете да пишат имейли на връстници (реални или измислени!) за това как да управляват своя график. Неочаквано ползите са не само за получателят на съветите : проучване от 2019 г. на почти 2000 гимназисти стига до заключението, че тийнейджърите, които предоставят писмени насоки на връстници за „най-добри места за обучение и стратегии“, значително са подобрили собствените си оценки.
Когато възрастните казват на тийнейджърите да сложат телефоните си на тих режим и да ги приберат, когато учат, децата често пренебрегват това. Но когато помолите тийнейджъри да дадат съвет на други тийнейджъри, обяснява Дъкуърт, те казват неща като „сложете телефона си на режим без звук и го приберете“ – и самите те се убеждават. Големият извод: тийнейджърите, които дават съвети, често започват да вярват в тях, вероятно защото, както потвърждава Крос, „всъщност сте по-мъдри, когато съветвате някой друг“.
УЧЕНЕ – ПРАВЕТЕ ГО ЦЕЛЕНАСОЧЕНО
„Или е невъзможно, или е изключително трудно да се каже на тийнейджър каква трябва да бъде целта му за учене“, пише екип от изследователи, включително Дейвид Йегър и Дъкуърт през 2014 г. Всъщност те предупреждават, че, „това всъщност може да е заплаха за независимостта, която е изключително важна за подрастващите“.
Вместо това авторите на изследването помолили зрелостниците да обвържат своето обучение с по-висока цел. Учениците са писали есета в търсене на решения за несправедливост, която те намират за особено възмутителна, след което са представили краткo становище на бъдещите ученици, обясняващо как ученето може да направи света по-добър. Отделно, същото проучване е събрало деветокласници, за да пишат за „себе трансцендентна цел“ в бъдещата си кариера, при което някои първокурсници сa поискали да бъдат работят за подобряване на околната среда или генетици, отговорни да увеличат хранителните запаси в света.
За по-малко от един учебен час, учениците, които са свързали ученето с цел, са подобрили оценките си (особено тези с ниски резултати), учили са и са завършили колеж с по-високи оценки, и са прекарали почти два пъти повече време за „скучни, но важни“ академични задачи – вероятно, защото са очаквали в бъдеще те да се изплатят.
За да свържете ученето с целта пробвайте тези подходи:
Попитайте за интереси и увлечения. Добра практика е в началото на годината да се проведат проучвания за интересите на учениците или да бъдат включени в активности, които биха могли да разкрият интересите им на по-ранен етап. Някои преподаватели правят „ученически списък с интереси“ (20 изречения, в които да завършат предложено „Аз съм някой, който …“) или възлагат есе на тема „Законите на живота“ (за ценностите и принципите, които управляват живота на ученика).
Страстта на тийнейджъра към музиката, политиката или околната среда са лостове, позволяващи на учителите да преработят задачите по начин, по който ученикът ги намира за увлекателни.
Предайте щафетата на децата. Включете редовни упражнения, които карат децата да свързват собственото си обучение с реални резултати. Примерна рубрика може да бъде намерена на уебсайта на Character Lab – организация с нестопанска цел, основана от Дъкуърт и двама преподаватели от K-12. Всеки подход, който кара децата редовно да осъществяват такива връзки е значим: водене на дневник, кратко упражнение след всеки раздел, което свързва наученото с реалния живот или изследване и идентифициране на интересни кариери, свързани с текущи училищни задачи.
Отделете време за (стриктни) проекти. Училището може да остави усещане за ограничения и тийнейджърите „се нуждаят от по-добър отговор от този, че нещо ще бъде дадено на стандартния тест“, за да се чувстват ангажирани, твърди Дъкуърт. Доброто учене, базирано на проекти (PBL), иска от децата да формулират реалния проблем, който биха искали да решат, често в собствените си общности, и „се върти около“ въпросите за интересите на учениците и свободата на действие, казва тя. Междувременно проучване от 2021 г. стига до заключението, че почти половината от учениците в гимназиалните курсове за обучение по програмата Advanced Placement, базирана на учене чрез проекти, са преминали своите финални тестове, надминавайки учениците от традиционните класове.
ПЛАНИРАЙТЕ ДА ПРАКТИКУВАТЕ, ПРАКТИКУВАЙТЕ ДА ПЛАНИРАТЕ
Когато питам Дъкуърт и Крос дали трябва да учим децата на неща, като изготвяне на графици или съставяне на списък с приоритети, по същия начин, по който преподаваме традиционните предмети, Дъкуърт кима, но бързо добавя предупреждение: „Да, абсолютно мисля, че преподавателите трябва да учат учениците на планиране и да следват режим, но освен докато ученикът не осъзнае, че има реална нужда от това, не мисля, че ще работи много добре. „
Това е ключов извод. Самоконтролът, разяснява Крос, всъщност има две части: мотивация и способност. „Всички тези налични инструменти и похвати: самодистанциране, разширяване на перспективата, графици и други помощни средства са само част от пъзела.
Можете да имате всички инструменти, които съществуват – но ако ученикът не е мотивиран да ги използва, той няма да постигне нищо. „
Ключът се крие в това да направим неща дългосрочното планиране и създаване на графици неразделна част от учебната програма – навик, който е необходим за успеха – твърди Дъкуърт, така че „умението или навикът ще бъдат възнаградени“ и учениците ще бъдат „по-възприемчиви и нетърпеливи “ да усвоят уменията.
Имайте предвид тези топ тактики:
- Примерно планиране, срокове и навици за учене. Давайте пример графици и работни навици, като публикувате и редовно се позовавате на основен график с класни задачи, срокове и предстоящи изпити. За да помогнете на учениците да управляват натоварени периоди, сложни задачи и проекти, организирайте групови дискусии, по време на които учениците разбиват предстоящата работа в списъци с приоритети.
- Представете вашите технически инструменти. Според учителя в гимназията Иън Келехър, може да покажете стъпка по стъпка и техническите си инструменти. Ако използвате софтуеър за обучения като Google Classroom или Schoology, отделете време за да помогнете на учениците да усвоят основите му: как да преглеждат задание, как да подават и изпращат повторно задания и как да получават и използват обратна връзка , ”съветва той, преразглеждайте тези инструменти през цялата година.
Това са много стратегии – не можете да интегрирате всички. Обаче, ако ще преподаваме на тийнейджърите умения за изпълнителни функции толкова ефективно, колкото традиционните предмети, трябва да използваме същите основни принципи на обучение: извличане на информация, периодични практики и честа обратна връзка.
Въвеждането на събития в календара веднъж или два пъти през годината, не е същото като интегрирането на такива в рутинните упражнения и има голяма разлика между даването на есе, което свързва обучението и целта, и задачата на учениците да правят тези връзки седмично. За да накараме тийнейджърите да започнат да „съгласуват поведението си спрямо целите си“, по думите на Крос, трябва да намерим начини да ги накараме да практикуват, да се провалят и да практикуват отново.
Източник: https://www.edutopia.org
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Анета Георгиева