От слушането на детски песнички до ритъма на гласа на родителите, бебета формират силна връзка с тези, които полагат грижи за тях, чрез звука и пеенето. А възрастните инстинктивно започват да люлеят киселите деца.
Този ритъм е основен елемент на музиката. Според Нина Краус, невроучен и автор на книги, бебетата научават музиката, преди да научат думите. Защо използваме повече интонации, докато говорим с тях? Защото така те научават и запомнят.
Музиката активира нашите двигателни, познавателни и сензорни мрежи. „Музиката ни прави по-добри“, казва Краус. Подобрява познавателните ни умения, защото разчита на паметта и фокусирането. Подобрява и уменията за четене, учене и общуване с други хора”.
Каква е връзката между музиката и грамотността?
Музикалният педагог Анита Колинс, автор на книгата „Предимствата на музиката: как музиката помага на детето да се развива, учи и процъфтява“, често казва на родителите и учителите, че когато се съберат всички доказателства за ползите от музикалното образование, то е очевидно положително за децата.
„Музикалното обучение е подарък за децата до края на живота им. Дори когато пораснат, здравето на мозъка им ще бъде по-добро, благодарение на това, което са правили, когато са били на девет години.“
В началото на кариерата си Колинс забелязва връзка между децата, които се затрудняват да спазват ритъма на музиката и напредъка им в часовете по чужд език. Понякога тя успявала да привлече вниманието на преподавателите към проблеми с ранното четене, просто като наблюдавала как петгодишно дете се мъчи да запази ритъма. Колинс започнала да се чуди:
„Ако се занимаваме повече със спазването на ритъма, особено при тези деца, дали можем да повлияем на изучаването на езика?“.
“Когато се сещаме за ритъм, то мислим за музика. Но се намира ритъм и в речта”, допълва Краус. “Използваме го когато се редуваме, когато говорим с акцент и затова забелязваме, че биологически децата, които имат трудности при следването на ритъм в дадена песен или мелодия, имат проблем с езиците и в частност и с четенето”.
Грамотността зависи от засичането на звукови модели и разбирането и следването на тези модели е част от слуховата ни обработка. Според проучване на Краус, децата, които имат трудности при четенето, изпитват улеснение ако учителят намери начин да звучи по-чисто и ясно, например чрез висококачествена аудио система, така че гласът да стане по-свеж и по-малко изкривен. Основна причина за трудното четене се явява пречка на слуховата обработка, която може да бъде преодоляна с намеса.
Ето защо музикалното образование става решаващо за научаването на основни предмети. Слушането на музика помага с писането, четенето и дори с аритметиката и така допринася за правилното ни развитие.
Музиката изгражда нашето внимание и постоянство
Музиката е един от най-добрите начини да подсилим нашето внимание, да имаме работлива памет и постоянство. Тези умения, развити в часа по музика или по практика, се прехвърлят и в други сфери. Чрез музиката, в нашето учене, вниманието ни се засилва постепенно. Ако помислим за вниманието като за мускул, то все едно заздравяваме този мускул всеки път, когато практикуваме музика. Научаваме една реплика, а после още няколко. Един абзац, втори абзац и накрая цялата страница.
Музиката е мотивираща, но да я практикуваш не винаги е забавно, което също може да бъде от полза. Така е с всяка нова песен, която трябва да бъде упражнявана отново и отново. Сгрешените ноти ни дават информация и шанс да се поправим.
Живеем в свят, в който не обичаме да правим нещата сложни за нашите деца. Не обичаме да отстъпваме и да виждаме и как се провалят. А именно чрез провала можеш да откриеш къде грешиш и какво е необходимо да промениш в начина, по който вършиш нещата.
Чрез практиката се стига до най-доброто развитие на нещата. Децата се опитват, и опитват, и опитват, но все не се получава правилно, но накрая обаче успяват да го направят както трябва, а тогава наградата е голяма.
Когато родителите и училищата като институции, обсъждат въвеждането на музиката като предмет, трябва да знаят истината и да гледат голямата картина. А именно, че някои деца просто никога няма да бъдат велики пианисти.
И какво от това? Не това е голямата цел тук.
В този свят, трябва да можем да се свързваме един с друг и чрез езика, и чрез културата. Музиката ни помага да изграждаме мостове. И можем да приветстваме едно споделено човечество.
Източник: www.kqed.org
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Елина Чаушева
Photo credit: Freepik