Сякаш вече отминаха дните, когато майките казваха на своите деца да играят навън докато не светнат уличните лампи. И дали не е жалко? Освен че осигурява почивка на родителите, според лекарите, свободното време за игра без надзор, е много полезно за децата и тяхното развитие.
Според изследване на Университетския колеж в Лондон, осигуряването на свободно време за игра прави децата по-социални и активни. Висшето училище по образование в Харвард подкрепя това твърдение в статия, в която се казва, че свободното от пряк надзор време за игра, помага на децата да развият важни умения като творческо мислене, модели за извършване на анализи, развитие на съпричастност, овладяването на собствените емоции и има много други ползи. Според лекарите, свободната игра е необходима за развитието на детето като здрава и щастлива личност.
Катрин Смерлинг, доктор на науките и семеен лекар в Ню Йорк, споделя в интервю, че играта е важно занимание за децата.
„Те имат нужда да им се даде възможност да играят без родителски надзор, защото по този начин придобиват опит. Чрез създаването на връзки, тяхното разрушаване и изграждането им отново, децата се учат да се справят с провалите и придобиват устойчивост към трудностите. Това е начинът, по който децата се учат как да се справят с разочарованията, как да постигат успехи, да споделят и да се справят с трудностите”.
Дан Маруло, доктор на науките и детски психолог в болницата Children’s М Алабама, изтъква, че играта е изключително важна за умственото и социално развитие на всяко дете и колкото повече играят децата, толкова по-добре се развиват. Но той допълва, че свободната игра не означава децата да бъдат оставени сами или в небезопасна среда. Вместо това, родителите трябва да разглеждат свободната игра, като игра, управлявана от децата.
„Свободна игра не значи винаги липса на родителско присъствие и степента на присъствие би следвало да зависи от възрастта на децата. Би било полезно тя да се разглежда като съотношение между игра, управлявана от родители и игра, управлявана от деца. Ако приемаме играта като естествена възможност на децата да опознават техния свят и взаимовръзките в него, колкото по-голяма роля в играта имат децата, толкова повече те се учат”.
Прекалената намеса на родителите в играта може да възпрепятства децата от развитието на собствените им житейски умения чрез игра, като например уменията да решават конфликти.
„Когато наблюдавате играта на деца в предучилищна възраст, ще видите, че те влизат в малки спорове, които разрешат сами, ако бъдат оставени. Но ако родителите се намесват и контролират, децата нямат възможност да усвоят тези умения чрез собствения си опит. Те се нуждаят от възможността да влязат в реална ситуация, да се изцапат, да направят грешки, както сами, така и с връстниците си”, посочва Маруло.
Разбира се, родителите не седят безучастно, в очакване да се намесят в развитието на децата си. Важно е да бъдете сигурни, че вашите деца са в безопасност, а не всички родители живеят в райони с достъп до безопасна околна среда. За да осигурят предимствата на свободната игра, без да игнорират тези факти, Дженифър Нитс, професионален терапевт в Wolfson Children’s Hospital в Джаксънвил, Флорида, препоръчва родителите да организират събирания на децата около някакво творческо занимание.
Тя посочва: “Използвах този подход с моя син, когато се срещахме с негови връстници от класа му. Събирах децата около масата, на която имаше лепенки, хартия, пастели, пъзели и други подобни неща и ги да изработят картички за техните майки или бащи. Или да се опитат заедно на подредят някой пъзел. Заниманията им помагаха самостоятелно да правят нещо, с което ще се гордеят. Това би могло да бъде нещо толкова лесно като правенето на картичка или рисунка, рисуване с пръсти или други творчески занимания в зависимост от възрастта. Взаимодействието между връстници при изработването на предмет от готов комплект за играе много хубаво, защото децата трябва да прочетат заедно указанията и да си помагат за постигането на крайния резултат”.
Когато децата пораснат, техния опит в решаването на проблеми по време на игра, ще им помогне да се справят с по-сложни ситуации. „Растейки, вие се срещате с все повече хора и идеи и градите върху опита, придобит по-рано”, допълва д-р Маруло. „Когато играят на бейзбол със своите приятели и спорят дали топката е във фал или не, 8-годишните деца усвояват уменията да комуникират с останалите. Същото е и със спора на 4-годишни деца за една и съща играчка. Но ако нямате този опит на 4 години, ще ви бъде много по-трудно да изграждате опит, когато сте на 8 и след това на 16 години. Затова играта е толкова важна”.
Според Световната здравна организация, децата на 1-годишна възраст имат нужда от най-малко 30 минути физически занимания всеки ден, като поставяне по корем или игра на пода. За децата на възраст от 1 до 4 години, СЗО препоръчва по 3 часа време за игра, за да се осигури здравословно физическо развитие.
Но какво се случва със социалните, емоционалните и познавателните умения на децата? Според Нитс има определени индикации, че децата се нуждаят от повече време за свободна игра, особено, ако техните междуличностни умения се нуждаят от развитие.
„Искаме да бъдем сигурни, че нашите деца са социални, че изграждат връзки с връстниците си в училище и развиват тези умения. Ако родителят забележи нещо, което изглежда нередно, това означава, че трябва да насърчава взаимодействието със семейството, връстниците и останалите членове на обществото”, казва тя. Нитс предлага гостуването с преспиване, срещите за игра, отборните спортове, както и колективните занимания, като възможност за децата да взаимодействат помежду си по индиректен начин.
„Много деца в наши дни имат доста натоварена програма, но специалистите настояват родителите да намерят време за игра. „Наистина изглежда, че децата имат все по-натоварен и по-натоварен график”, споделя Маруло.
„Ние виждаме деца, които са претоварени и показват физически симптоми, които са причинени от стрес. Те посещават училище, след това имат групова тренировка, футбол, и още, и още… Детето няма нужда да е заето във всяка минута от деня и на практика не би трябвало. В наши дни се стремим да дадем най-доброто на нашите деца, за да може, когато станат на 18 години, да постъпят в най-добрите колежи. А това, от което децата наистина имат нужда е време за игра, за четене и занимания с изкуство”, изтъква той.
„ Децата се учат чрез игра и ако ги лишим от свободни занимания, означава, че ги лишаваме от тяхното развитие.” посочва Смерлинг. “Направени са огромно количество изследвания през годините, които показват, че играта е най-добрия начин за обучение на най-малките”.
И така, какво е най-важното?
Родители спрете. Детето ви го заслужава.
Източник: www.romper.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Диян Иванов
Photo credit: Freepik