Ново изследване, публикувано в списанието Developmental Science, показва, че мозъчната активност на децата в предучилищна възраст се различава в зависимост от това дали им се чете от книга, или гледат и слушат история на екран.
Чрез невроизобразителна техника, наречена функционална близка инфрачервена спектроскопия (fNIRS), учените установяват по-силна активност в дясното полукълбо на мозъка при живо четене на книга — особено в зони, свързани със социалното разбиране. От друга страна, екранните истории водят до по-балансирана активност между двете мозъчни полукълба.
Защо четенето е толкова важно?
Четенето на книги на малки деца играе ключова роля в развитието на езика и мозъка. То обогатява речника, подпомага разбирането на структурата на разказа и насърчава социалното взаимодействие с възрастен. За разлика от това, прекомерното време пред екран е свързано с рискове — забавяне в езиковото развитие и по-слаби връзки в зони на мозъка, свързани с грамотността.
Как е проведено изследването?
В проучването участват 28 деца на възраст между 3 и 6 години, повечето от които от англоговорящи домакинства. Всяко дете слуша две истории — едната, прочетена на живо от експериментатор с хартиена книга, и другата — представена чрез аудиозапис и изображения на екран. Двете истории са били съпоставими по дължина, речников състав и съдържание.
По време на слушането, мозъчната активност се измерва с помощта на fNIRS – метод, който отчита промените в кръвоснабдяването, свързани с мозъчната активност. Изследователите наблюдават ключови зони в мозъка, свързани с езика, разказването на истории и социалното мислене.
Основни резултати
Живото четене води до засилена активация в дясната темпорално-париетална връзка — област, отговорна за социални процеси като споделено внимание и разбиране на чужди мисли. Това не се наблюдава при слушане и гледане на история на екран. Мозъчните отговори при четене показват ясно изразена дясна латерализация, докато при екранните истории активността е равномерно разпределена.
Тези резултати показват, че живото четене ангажира децата в по-социално ориентирани познавателни процеси. Децата се съсредоточават върху емоциите и изразите на четеца, както и върху споделеното внимание към книгата. От друга страна, екранните истории изглежда активират по-изолирани езикови процеси, с по-слабо социално участие.
Ограничения и насоки за бъдещи изследвания
Както всяко научно изследване, и това има своите ограничения. Относително малкият брой участници и липсата на представителност на по-разнообразни социални групи ограничават обобщението на резултатите. Освен това, четенето в експеримента е било структурирано и по-формално, което не наподобява напълно естествените родителски практики у дома.
Бъдещи изследвания могат да се фокусират върху наблюдение на мозъчната активност при по-естествени сесии за четене, включващи диалог и емоционално взаимодействие, както и да измерят реални резултати върху езиковото и когнитивното развитие на децата.
Заключение
Изследването предоставя важна информация за това как различните форми на медийно взаимодействие в ранна възраст влияят на развитието на мозъка. То потвърждава, че социалното взаимодействие при четене е от ключово значение за стимулиране на мозъчни системи, свързани с разбирането на другите и с изграждането на комуникативни и академични умения.
Докато някои форми на екранно съдържание могат да бъдат образователни, резултатите от това проучване подчертават, че нищо не може да замени живия контакт, емоционалната връзка и споделеното преживяване по време на четене на книга.
Изследването е озаглавено „Do Children’s Brains Function Differently During Book Reading and Screen Time? A fNIRS Study“ и е дело на Мередит Пекуконис, Мерйем Юджел, Хенри Лий, Кори Нокс, Дейвид А. Боас и Хелън Тейгър-Флусбърг.
Източник: