За нас, родителите на деца с увреждания, поражение е дума, която никога не бихме искали да чуваме. Защото поражение е негативна дума. Тя е точно обратното на думата победа. Така че защо някой би искал да приеме поражението?
В грижата за нашето обично дете, ние имаме победи и ги празнуваме безкрайно. Но нека си признаем, че ние също така търпим и поражения.
Понякога сме победени от неконтролираните гърчове. Биваме победени от хипотония или хипертония. Чувстваме се почедени от неприятните странични ефекти на лекарствата, които детето ни трябва да взима. А има и времена, когато сме моментно разгромени от собствените си ограничения като родители.
Всъщност това е всичко, което можем да направим за нашето дете. Ние не сме супергерои, които имат неограничени и стабилни запаси от енергия. Ние сме човешки същества. Ние се уморяваме физически и емоционално. Натъжаваме се. Чувстваме се самотни. Депресираме се.
Разбирам, че повечето от нас се чувстват сякаш трябва да бъдат позитивни 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Че нямаме право да покажем дори най-малка сянка от обезкуражаване или негативни мисли. Ние чувстваме, че трябва да бъдем родителите, които използват всички възможности, за да дадат отдих за детето си от неговото заболяване. Ние се самоубеждаваме, че всеки прогрес или регрес в развитието, което бележи детето ни, зависи единствено от нас. Че е наша грешка, ако то все още не може да се изправя или пък не сме се справили достатъчно добре с масажите на неговите мускули, за да ги направим по-силни.
Трябва да си признаем, че няма винаги да побеждаваме. Че няма винаги да празнуваме успехи. Че ще има времена, в които ще трябва да спрем, да си дадем малко време и да приемем, че можем да направим само толкова. Не трябва да се срамуваме да признаем поражението си от време на време.
В крайна сметка не става дума за победи, а за това да дадем на нашето дете цялата любов, която можем да му дадем. А за него това винаги е повече от достатъчно.
Източник: https://themighty.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Елена Иванова
Photo credit: Freepik