Нова раница, кутия за обяд, обувки и дрехи за училище чакат детето ми за първия му учебен ден утре. Във въздуха се усещаше вълнение, когато купихме училищните пособия и се срещнахме с нейния учител миналата седмица. Както останалите деца, тя избра етикет с името си и мястото си. Усмихна се широко на новия си учител и продължи да бърбори безкрайно как училището започва отново и колко е развълнувана да се върне да учи. Отидохме на фризьор и разказа на стилиста как започва трети клас.
Утре ще направя традиционната снимка за първия учебен ден и с гордост ще я публикувам във всичките си акаунти в социалните мрежи. Вероятно ще я отворя отново, ще я погледна няколко пъти и ще се зачудя къде е отишло малкото ми момиче и как това дете, което вече ходи на училище, стои на вратата пред вкъщи.
До тук свършват приликите. Докато повечето родители се радват и изпитват облекчение да се върнат към рутината, аз оставам с притеснението и тревогите. Летата в къщата ни са щастливи. Дъщеря ми може да изследва природата и да усети живота като безгрижно и любопитно дете. Тя играе със съседските деца докато стане време за лягане и изучава къмпингите през уикенда. Прави торти от кал и събира мръсотия под ноктите си, които трябва да се подрязват и търкат често.
За съжаление, училището носи други преживявания. Детето, което играе безгрижно до късно със съседските деца, е същото дете, което често може да видите да седи на обяд с помощник-учителя и да играе само на детската площадка. Ноктите, които растат дълги и събират мръсотия през лятото, се заменят от нокти, които са изгризани и дъвкани толкова много, че блузите ѝ често се връщат вкъщи изцапани с кръв, а в някои наистина лоши дни трябва да бъдат направо подменени.
Момичето, което говори безконечно със семейството и приятелите си, е същото момиче, което е тихо и сдържано в училище, което често млъква, когато е в трудна ситуация или му зададат директен въпрос. Детето, което може да изследва през лятото и да се занимава с различни дейности, е същото дете, което често губи фокус и не може да се концентрира върху материала в училище.
Детето ми има скрити затруднения в обучението.
Много от тях.
Отвъд тези затруднения, тя е дете като всички останали.
Тази година, докато разказвате на децата си за техния нов учител, нова класна стая и нови приключения, ви моля да поговорите с тях и за това да бъдат мили. Моля ви да обясните на детето си, че децата с увреждания са като него, но може да отнеме малко повече време, за да ги разбере или опознае. Ако не друго, моля, просто да учите децата си да бъдат мили. Може да ги попитате за нещо добро, което са направили, заедно с въпросите за това с кого са играли или какво са научили. Нашите деца ще ви благодарят за това!
С уважение,
Лора Смит
Горда майка на дете със скрити затруднения.
Източник: https://themighty.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Ивелина Георгиева
Photo credit: Freepik