Повечето хора целят да помогнат, когато ви предлагат съвети за справяне със ситуации, включващи тормоз. Но ако те не са обучени правилно или нямат личен опит с такъв, то тези съвети често могат да са опасни или въобще да не помагат.
Например, много хора казват клиширани фрази като: „Дръж си на достойнството“, „Не ги оставяй да те повалят“ или „И това ще мине“. Други предлагат съвети срещу тормоз, които може да са не само опасни, но и абсолютно погрешни. Следвайки тези съвети, детето ви може да пострада или да се въвлече в още повече неприятности.
Справянето със ситуации на тормоз е достатъчно сложно и без допълнителни объркващи съвети. Ето шест неща, които хората казват често, когато открият, че детето им е тормозено. Моля не използвайте тези съвети! Следването им може да влоши нещата.
„Отвърни на удара“
Родителите на деца в началното училище често дават този съвет. Но да кажете това на детето си е не само опасно и неефективно, но също така е и олицетворение на родителски мързел. Да кажете на дете да отвърне на удара, без да поговорите с него за това, което се случва, е най-лошият начин просто да го разкарате. Вместо това поговорете с него за ситуацията. Разберете как се случва този тормоз и обмислете идеи за това как да се подходи най-добре в този случай. След това поговорете с класния или учителя относно това, което преживява вашето дете. Разберете какво смята да предприеме училищното ръководство, за да направи училището по-безопасно за него.
Макар да не е препоръчително детето ви да удря друго дете, това не означава, че то не трябва да се защити срещу тормоза. Един добър курс по самозащита може да покаже на децата как да отклоняват и блокират удари, как да освободят китката си от нечия хватка и как да излязат от редица ситуации. Но да окуражавате детето си да се бие с някой, който най-вероятно е по-голям и по-силен от него, не е добър съвет. Помнете, че тормозещият може да цели да предизвика точно такава реакция и да бъде добре подготвен за нея. Вместо това, научете детето си как да се изправя срещу такъв противник проактивно и смислено.
И последно, да посъветвате детето си да удари друго дете, винаги води до последствия. Вие нямате идея колко далеч би могло да стигне едно дете, следвайки този съвет. Например, то може да бъде наказано или изключено от училище или дори да бъдат повдигнати обвинения срещу него, ако отиде твърде далеч. А в екстремни случаи някои деца отмъщават на тормозещите ги дори с оръжие. Уверете се, че учите детето си на здравословни алтернативи за справяне с тормоза.
„Игнорирай го“
Добър съвет е когато тормозещият каже или направи нещо, детето да откаже да реагира, но това не значи да се прави, че тормозът не съществува. Вместо това, то трябва да каже на някой възрастен, учител или възпитател, че това се случва. Помнете, че тормозът е свързан със сила и контрол.
Ако тормозещият е способен да накара детето ви да мълчи, то той има огромна сила върху неговия живот.
Вместо да казвате на детето си да игнорира тормоза, научете го как да отвръща на мъчителя си по здравословни начини. Един от тях е да контролира своя отговор. Например, не трябва да вярва на лъжите, които тормозещият му казва. То не е неудачник, глупак или какъвто и да било друг епитет, който прилагащият тормоз използва. Също така, то не трябва да приема позицията на жертва. Насърчавайте детето да преразгледа гледната си точка относно тормоза, но не и да се прави, че той не се случва. То трябва да може да се изправи срещу него, за да може да се справи ефективно със ситуацията.
„Не бъди клюкар.“
Когато някой отговори така на жертва на тормоз, той му изпраща няколко послания. Първото е, че детето прави нещо лошо ако се оплаче от тормоза. Второто е липса на интерес да помогнете на детето да реши проблема, който има, като просто го разкарате. Вместо това децата трябва да бъдат научени на разликата между доносничене и оплакване. Да се оплачеш от тормоз изисква смелост и децата трябва да знаят, че е добре да говорят за това с възрастните.
Нещо повече – учителите специално трябва да обръщат внимание на отрицателните послания, които изпращат, когато не отговарят на оплаквания за тормоз в училище. За да можете да насърчат продуктивна учебна среда, те винаги трябва да реагират на тормоза незабавно и ефективно. Да се очаква децата да се справят сами с проблеми на тормоз, влияе зле на цялата училищна среда.
И накрая, като родител вие също трябва да избягвате да наричате детето си „клюкар“, когато ви разказва за своите проблеми, особено ако става дума за тормоз между две деца в едно семейство. Ако редовно наричате детето си „клюкар“, то накрая ще спре да ви споделя своите големи проблеми. А не бихте искали да прекъсвате своята връзка с него. Дори да усетите, че то може да се справи с тези проблеми само, отделете време, за да го изслушате.
„Върни му го.“
Противно на това, което хората може да ви казват, детето ви никога няма да се почувства по-добре като “си го върне” или потърси отмъщение. Вместо това, отмъщението ще накара и двама ви да се почувствате празни и потиснати. По-добър начин е да се фокусирате върху това, което детето ви може да контролира, като своя отговор към тормоза, например, или отношението му към ситуацията.
Прекалено често родителите се обръщат към социалните медии, за да споделят опита на своите деца с тормоза. Но това е най-лошото нещо, което могат да направят. Така те не само разкриват публично срама от тормоза, но също така отново превръщат детето си в жертва като правят тази засрамваща ситуация публична. Това може да изложи детето ви на още повече тормоз. Други деца могат да започнат да измъчват детето ви, като видят такава силна реакция.
Вместо това, погледнете тормоза в перспектива. Ако прекарвате прекалено много време в мисли какво мъчителят е причинил на детето ви, това слага вашия фокус върху тормоза, вместо върху детето. Опитайте се да имате редовни разговори с детето си и да разберете как се чувства. След това положете усилия да му помогнете да превъзмогне тормоза.
Накрая дори може да поговорите с него за това да прости на своя мъчител. Прошката изгражда не само устойчивост, но също така позволява на детето ви да придобие сила в тази ситуация. Помнете, прошката е избор и помага на детето ви да се освободи от негативите и да продължи напред.
„Бори огъня с огън.“
С други думи, по този начин хората предлагат и детето ви да започне да тормози своя мъчител. Това предложение може да включва всичко – от публично засрамване на тормозещия в интернет, до разпространяването на клюки. Някои могат да предложат дори публикуване на коментари и постове в социалните медии или да бъде накаран някой приятел да заплашва или да сплашва мъчителя. Тези съвети могат да накарат прилагащия тормоз да спре да търси детето ви, но те също го превръщат в жертва на тормоз. Запитайте се дали искате наистина детето ви да снижи стандартите си до ниво да стане мъчител.
Вместо да подтиквате детето си към тормоз, помогнете му да се научи как да се справя с тормоза по по-здравословни начини. Много често децата взимат своя негативен опит и го превръщат в нещо позитивно. Например, някои деца ще започнат да подкрепят групи за други тормозени деца. Или може да стартират кампания за превенция на тормоза в училище.
Един пример за такъв ученик е този на Катлийн Хааке, която инициирала „Ден на позитивните послания“ в своето училище. След като преживяла тормоз, вместо да потъне в болката, тя отишла в училище и залепила бележки с позитивни и окуражителни послания на всяко шкафче в училището. От това еднократно действие се родило цяло движение. Но по-важното е, че това ѝ е помогнало да намери смисъл в страданиетоо, което е преживяла. Тя вече не била жертва, а използвала преживяното, за да помогне на други хора.
„Изяснете се с разговор.“
Някои училища и работодатели все още смятат, че решението да събереш на една маса тормозещия и жертвата е добра идея. Но медиацията никога не работи, заради дисбаланса на сили, който съществува между двете страни.
Един от трите основни компонента на тормоза е, че мъчителят има повече сила от своята жертва. Участието в такава медиация или разговор би накарало жертвата да се чувства още по-зле. Много често жертвите на тормоз имат прекалено силен страх да говорят за това, което се е случило. Още повече, че прилагащите тормоз използват сплашване и по време на медиацията, за да накарат жертвата да си мълчи. В този сценарий истината никога няма да излезе наяве.
Ако училището на вашето дете предлага медиация, недейте да му позволявате да участва. Тази стъпка няма да му помогне и може да го постави в още по-засилена позиция на жертва. Вместо това, предложете училищното ръководство да поговори с жертвата, мъчителя и свидетелите поотделно. По този начин вашето дете има свободата да сподели случилото се от своята гледна точка и без страх. Също така, уверете се, че са предприети стъпки за защита на поверителността и безопасността на вашето дете. Страхът от отмъщение може да бъде реален.
Училищното ръководство има моралната и понякога юридическа отговорност да осигури на детето ви защитена среда в училище. Уверете се, че те правят всичко необходимо не само, за да прекратят тормоза, но и за да опазят детето ви от бъдещи инциденти.
Източник: https://www.verywellfamily.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Елена Иванова
Редакция: Миглена Христова
Photo credit: Freepik