Какво означава за мен да имам обучително затруднение, което е малко познато

Какво означава за мен да имам обучително затруднение, което е малко познато

Като дете значителна част от нашата идентичност се формира от това, в което сме добри или не сме добри.

„Ти винаги си можела да четеш чудесно“
„При Ели постоянно има инциденти“
„Винаги си имала креативно мислене“

Тези оценки ни помагат да формираме образ за самите нас, но през погледа на света около нас, но също така ни дават възможност да разберем себе си в този момент.

Позитивните нагласи към нас могат да се превърнат в качествата, с които най-много се гордеем, а негативните – в принизяващ срам.

За един човек с незначителни обучителни затруднения, те могат да бъдат жизненоважни за изграждането на защита срещу свят, който
отказва да приеме вашата същност и вашите силни и слаби страни.

Когато започнах да обмислям факта, че моят хаотичен начин на живот може да е индикация за диспраксия, мозъкът ми веднага ме върна назад в моето детство, за да се противопостави на моята самодиагноза:

Но ти винаги си имала добро поведение в клас!
Ти винаги си била една от най- добрите в четенето като дете!
Ако имаш диспраксия, как си стигнала до университет, без това да е повлияло? А ти успя дори по-добре от твоите връстници, така че има ли някакво значение?

Вглеждайки се отново в тези бързи предположения, се оказа, че всичко е било там през цялото време, докато съм се опитвала да опозная себе си.

Аз винаги имах добро поведение в клас, но често бях наказвана за моя почерк, рядко отговарях на въпроси, защото не успявах да подредя правилно думите и развих лошия навик да предавам домашните си в последния момент и да измислям оправдания.

Аз бях една от най- добрите в четенето, но се страхувах да чета на глас. Прескачах изречения, параграфи, дори страници, докато четях – често дори и без да забележа. Стигнах до университет, но моите трудности с организацията доведоха до бързо влошаване на психичното ми здраве.Тези неща имат значение и аз заслужавам помощ и разбиране.

Лесно е да започнем да се съмняваме в себе си, когато животът ни е изпълнен с малки разочарования – изпускането на топката в ключов момент при екипен спорт (или грешките при единствения път, когато си дриблиръл с топката), забравянето на проект, за чието завършване си прекарал часове, да се загубиш, да закъснееш, да загубиш ценни вещи… Лесно е да започнем да се съмняваме в себе си, когато другите хора използват твоите неуспехи, за да изпъкнат.

Когато вашите „приятели“ в началното училище научат, че най- добрият начин да ви унижат е просто да избягат. Всеки опит да ги настигнете несъмнено ще ви донесе срам или нараняване. Лесно е да се съмняваме в себе си, когато постоянно ни се казва да опитаме още малко по-усърдно, да слезем от облаците и да спрем да фантазираме, за да се подготвим за реалния живот и как тогава всичко ще бъде наред и ще спрем да бъдем в тежест на другите.

Всичко това звучи доста драматично и за това е важно да споменем, че често тези, които ни казват да се стегнем, са тези, които са на наша страна и искат да видят как успяваме. Повечето от това, което хората казват е изпълнено с надежда и състрадание, дори и когато е маскирано като фрустрация. Често ответният човек е този, който изкривява тези думи въз основа на своята самооценка.

Въпреки това е пределно ясно как някой може да придобие по-ниска самооценка, което да доведе до съмнение в диагнозата, особено, когато проявата на симптомите е нетипична. За разлика от други обучителни трудности, същността на диспраксията е слабо разбрана.

Състояния като разстройства от аутистичния спектър и дислексия са придружени с цял различен набор от предубеждения и стериотипи. А специфичният проблем на хората с диспраксия е, че толкова много хора нямат дори основно познание за нея. Дори при проверка на правописа на компютъра ми, той не знаеше, че „диспраксик“ е дума.

Съмнението в себе си преодолях, благодарение на моя отличен ментор и наставник за хора с увреждания, а също така и чрез онлайн групи, към които започнах да се присъединявам около половин година след поставянето на официалната ми диагноза. Тогава реших да потърся и други, които споделят моя опит. И открих, че увереността е най- добрата защита.

След като получих конкретни съвети как да организирам живота си чрез менторството, осъзнах и предизвикателствата, пред които съм изправена и се научих как да оценявам успехите и неуспехите си, за да преодолея тези предизвикателства. Това увеличи увереността ми да споделям с хората за диспраксията, когато затрудненията ми станат по-изявени, за да помоля за разбиране. Както в академичните среди, така и в работата си – за да получа подкрепата, от която се нуждая и която заслужавам.

Естествено, че ако сте диспраксик, вие можете да правите невероятни неща. Вие сте брилянтни в това да мислите нестандартно. Вие можете да направите различни неща, за да се адаптирате и да сте сигурни, че няма да спрете и да се откажете. Ключът е да имате увереност, за да помолите за това, от което се нуждаете.

Това че определена част от вашата история не съответства на стереотипните диагностични характеристики, не означава, че при разглеждането на вашия живот като цяло, няма да се достигне до проблема. Това че понякога изпитвате затруднения в живота си, не означава, че не можете да бъдете страхотни.

Само защото хората може да не са чували за диспраксията, не означава, че тя не е важна част от вашия живот, която заслужава да бъде приета, обмислена и интегрирана.

Източник: themighty.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Таня Пимпилова
Photo credit: Freepik