Често срещано е дете да се буди нощем, обхванато от страх от тъмното. При някои от нас това продължава и след като пораснем. Но какво можем да направим в такъв случай, за да помогнем?
Страхът от тъмното е един от най-често срещаните детски страхове. Официалното му наименование е “никтофобия” и при някои деца страхът от настъпването на нощта или тъмнината може да предизвика бурни симптоми.
Проучване от университета “St. Leo” във Флорида установява, че страхът най-често се свързва със загубата на визуални стимули – поради простата причина, че не можем да видим какво има около нас. Симптомите могат да варират от тревожност до депресия.
Физически симптоми
Някои от физическите симптоми на никтофобията включват потене, затруднено дишане, стягане в гърдите, треперене, замаяност или разстроен стомах. Сред емоционалните признаци са паниката и тревожността, усещането за загуба на контрол, отчаяна нужда да избягаме от ситуацията или чувството за безсилие пред страха.
Страхът от тъмното обикновено се появява около 3- или 4-годишна възраст, когато въображението на детето започва да се развива. Въображението нараства и когато детето бива изложено на социалните мрежи, телевизията и филмите – един свят, който е отвъд преживяванията му в пределите на дома.
Причини за страха от тъмното
Доцент в катедрата по психология на университета “Deakin”, д-р Джейд Шийн, твърди, че възрастта, на която възниква страхът от тъмното варира, но обикновено около третата година детето бива изложено на различни стимули.
“Навършили 3 или 4 години, децата най-вероятно вече са гледали телевизия, хвърляли са поглед на книги с изображения и куп други неща, които биха могли да задействат въображението. Истинската тревогата идва, когато станат свидетели на всички неща, свързани с чудовища и други ужасяващи образи” – казва Д-р Шийн.
“Когато осъзнаеш, че детето ти е уплашено от тъмното, най-важното нещо, на което трябва да се обърне внимание е, че докато чудовищата не са истински, самият страх от тях е.”
“Ключово е да не се поддаваме на страха от чудовища, проверявайки под леглото и прогонвайки ги през вратата, защото по този начин ние всъщност демонстрираме, че чудовището действително е там”.
“Ако ги караме да вярват, че наистина има чудовище, то децата ще вярват, че трябва и да ги е страх”.
Вместо това, д-р Шийн предлага родителите да показват на децата си съпричастност, давайки им да разберат, че приемат страховете им насериозно.
“Може да им кажете: ‘Разбирам, че се тревожиш или те е страх и това е съвсем нормално усещане. Всеки се страхува от нещо от време на време, но чудовищата не съществуват, така че всичко е наред. Какво мога да направя, за да се почувстваш в безопасност?’ “ – съветва д-р Шийн.
Един естествен и здравословен страх
Психологът д-р Лиз Уестръп от университета “Deakin” казва, че страхът от тъмното е широко разпространен и много хора никога не го надрастват напълно.
“Има много възрастни, които все още се страхуват от тъмното и всичко се свежда до страха от неизвестното. Съвсем нормално е да имаме такъв страх и не е изненадващо, че той се появява именно в детството” – казва д-р Уестръп.
“Не винаги се освобождаваме от страха от тъмното, и то поради добра причина. Страхуваме се от нещата, които представляват риск за нас, така че има логика зад човешкия страх от тъмнината – не можем да видим какво се случва около нас. Би могло да има хищници и затова страхът е толкова естествен и здравословен”.
“Наред с всички чувства, включително страх, радост и тревожност, много е важно родителите да могат да подкрепят детето си, що се отнася до емоциите им . Опитайте се да идентифицирате емоцията и след това да окажете подкрепа.”
Говорете за страха и установете емоциите
Д-р Уестръп казва, че утвърждавайки и приемайки емоциите не означава непременно, че ги поощряваме.
“Има тънка граница между приемането на страха на детето и насърчаването му. Става въпрос да говорим за страха, никога да не засрамваме или пък да го отхвърляме, но също така и да покажем, че той е нормална и здравословна част от живота. Можем да уверим детето, че няма от какво да се страхува, че никой не се е скрил под леглото или където и да е било другаде, но също така и че е нормално да се страхува от тъмното.
“Ключово е децата да се научат да бъдат уверени да се изправят пред страховете си. Това означава родителите да балансират между това, да успокояват и това, да му имат доверие само да се справи със ситуацията.”
В такъв случай колко продължава този страх при повечето деца? Д-р Шийн казва, че това зависи от детето, темперамента му и от това, как се подхожда към проблема.
“Страхът от тъмното би могъл да продължи и през периода на началното училище. Това може да ви се стори като много дълго време, но аз мисля, че е въпрос на това какво възприемаме като уместно с оглед на развитието. Що се отнася до началното училище, този страх би бил напълно нормален”– казва д-р Шийн.
“Но ако през юношеството този страх още присъства и е причина детето да не може да спи само от страх или пък ако страхът е до толкова силен, че влияе на съня, то това може да е индикация, че е време да се направи нещо и да се поиска помощ”.
Кога да потърсим помощ?
Д-р Уестръп твърди, че ако детето все още се страхува от тъмното към края на началното си образование, е време да се разгледа какво друго се случва в живота му.
“Ако страхът има сериозни последствия за съня или влияе на живота на детето по друг начин, то тогава представлява проблем. Бих посъветвала тогава да се вземе предвид дали са настъпили някакви промени, всичко, което би могло да тревожи детето” – казва д-р Уестръп.
“Ако детето не е претърпяло значителни промени, които биха могли да окажат влияние върху страха или съня, тогава трябва да помислим как да го подкрепим по възможно най-добрия начин така, че то да придобие увереност и да преодолее страховете си”.
Източник: https://www.firstfiveyears.org.au
Превод за Център детско развитие „Малки чудеса“: Ева Йорданова