Когато говорим за деца с обучителни затруднения, ние по-скоро мислим за трудности с четенето или математиката, с уменията за организиране, със способността за внимание и концентрация в училище. Но много ученици с образователни затруднения и с разстройство на вниманието също имат и социални и комуникационни проблеми.
Те имат проблеми да се свързват с други деца, да се сприятеляват и да разбират какво се очаква от тях в социални ситуации.
Някои от тях пропускат социални сигнали, погрешно разбират езика на тялото или тона на гласа. Децата с образователни затруднения могат да говорят прекалено много или да говорят в неподходящо време, да казват неща, които са неподходящи. Някои от тях са неумели при разговор, не успяват да се изразят и не разбират добре хумор. При тях социалната компетентност не се „получава на готово“, така както се случва за другите деца. Често на децата с образователни затруднения им е трудно да разберат какво се случва в детските групи и да намерят своето място в тях.
Децата и тийнейджърите, които са „съвсем малко” социално неумели, лесно могат да предизвикат отхвърляне от страна на връстниците им и да бъдат превърнати в обект на дразнене и тормоз. Понякога малките деца със социална неумелост се диагностицират с аутизъм, защото тези затруднения са един от компонентите на диагнозата на ГРР. Важно е да се знае, че тези поведения се срещат при много деца, които не са в спектъра.
„Повечето деца с образователни затруднения имат социални измерения на образователните си проблеми“, отбелязва Скот Беззилко, изпълнителният директор на основно училище „Уинстън“, специализирано в обучението на деца с образователни затруднения. Какво причинява тези социални и комуникационни трудности и защо почти всички деца с разстройство на вниманието и обучителни затруднения ги имат?
Разбиране
За да се разбере връзката между обучителните затруднения и социалните затруднения, е важно да се разбира как познавателните процеси влияят на процеса на успешно социално взаимодействие.
Социалното взаимодействие включва представянето на някаква нова информация или ситуация, която изисква отговор. Ние сме склонни да мислим за тези взаимодействия като интуитивни и мигновени – просто знаете как да реагирате по подходящ начин, без да мислите за това, отбелязва Скот Беззилко. Но всъщност това е многоетапен познавателен процес. Трябва да разберете какво е казано, да организирате мислите си около новата информация, да дадете приоритет на отговора, който искате да дадете, да изберете подходящи думи, за да го изразите.
Ако това описание изглежда твърде тромаво за нещо, което се случва за един миг за повечето хора, Беззилко предлага да мислим за него като го сравним с математически проблем. Някой, който е много добър в решаването на многостепенно математическо уравнение, може автоматично наум да получи отговор. Други от нас може би ще се нуждаят от следване на поредица от стъпки.
По същия начин, ако разделим тези „мигновени” социални взаимодействия в набор от стъпки, повечето от нас са доста добри в извършването на тези стъпки със светкавична скорост. Но децата със социални и комуникационни проблеми могат да се нуждаят от подкрепа. Това не се отразява на тяхната интелигентност, а на специфични умения за учене, които не могат да получат автоматично.
„Да, има хора, които разбират нещата бързо и лесно“, отбелязва Беззилко, „но това не е единственият начин, по който може да се случи разбирането. Разбирането може да се случи и стъпка по стъпка.“
Разбирането за това какво затруднява детето е важно, защото при различните деца затрудненията са от различен характер. Често тези затруднения се изявяват с един и същ тип поведение обаче.
Детето може да има проблеми с:
• Разбиране на новата информация или ситуация
• Организиране на информацията в желан отговор
• Избор на езикови средства за изразяване на желан отговор
Проблеми с разбирането
Децата, които имат проблеми с разбирането на социалната информация се затрудняват с набирането на социални модели и не разпознават интуитивно правилата на социалните сценарии. Те не могат да вместят социалната информация в модел, който да им казва какъв тип поведение се очаква от тях.
Добрата новина е, че децата, които имат подобни затруднения, се справят добре в училище, казва Беззилко. Това означава, че те могат да се научат на моделите, които им липсват. Например, децата, които изпитват затруднения при разпознаването на емоции по изражението на лицето могат да бъдат научени механично да ги разпознават.
Когато ученик от училището „Уинстън“ е имал негативно социално взаимодействие, неговият учител му помага да извърши преглед, като го раздели на части, за да помогне на детето да види какво се е случило, в коя част от последователността на интеракции има проблем и какво може да се научи детето да прави различно следващия път.
Проблеми с организацията
Децата, които имат проблеми с екзекутивните функции, включително тези с разстройство на вниманието, могат да разберат информацията, на която се опитват да отговорят. Те имат проблеми с организирането или приоритизирането на информацията. Те се затрудняват да избират правилните стимули, на които да отговарят – например не се фокусират върху въпроса от учителя, а обръщат внимание на коментар от съученик. Или удовлетворяват импулса да кажат нещо грубо, защото мозъкът им не сочи, че последствията няма да са добри.
Когато тези деца имат история на игнориране от авторитетни фигури или неяснота, доколко нещо е неприемливо, те получават отрицателна обратна връзка. „Разбирането за себе си се обобщава с фразата, че винаги правят нещо погрешно,“ казва Беззилко, „че те не са умни, а импулсивни и социално неадекватни.“
Тези деца не са социално невежи; те просто не правят задължително правилния избор, на който да отговарят или се затрудняват как да организират ефективно своя отговор. Саморегулирането или ефективното управление на собственото им поведение е нещо, върху което трябва да работят.
Важно е да се помогне на децата да разберат как техните затруднения по отношение на екзекутивните функции влияе върху способността им да се свързват с други деца. Целта е да се помогне на учениците да станат устойчиви и отворени за обратна връзка, когато правят грешки, отбелязва Беззилко. „Можем да кажем на ученик: „Ти взе лошо решение, което предизвика негативна реакция от съученика си и после избяга“. Трябва да ги научим какво значи саморегулация и как се постига.“
Работата по саморегулацията е подобна на работата по математика или четене. Тя е проект, който децата могат да възприемат като конструктивен, добавя Беззилко. Важно е да бъде представена по подходящ начин, а не като: „Ти си толкова дезорганизиран! Трябва да си по-внимателен! „
Проблеми с разбирането на език
За децата с дислексия проблемът обикновено не е в разпознаването на невербални знаци или разбиране на социалните взаимодействия и знание как да се реагира по подходящ начин – те могат да бъдат много добри в тези неща. Но тъй като основното декодиране на езика и следването на няколко стъпки са предизвикателство за тях, децата могат да имат проблеми с бързия избор на думи.
Това ги засяга не само когато четат и пишат, но и когато говорят. Активният им речник не е толкова добре развит, колкото би могъл да бъде, а устното им изразяване може да е неточно и странно поради затруднения при избор на думи или изричане на погрешна дума.Децата с дислексия могат да бъдат добри в невербалното разбиране, но с преминаването към вербално общуване, те могат да изглеждат странни, незрели, или просто някак си „не съвсем“ като техните връстници.
Беззилко е свидетел на деца с такъв тип затруднения, които могат да бъдат тормозени в училище заради социалната им неловкост. „Дори ако езиковите проблеми на дислексията не влияят пряко на социализацията“, отбелязва той, „това все още може да се отрази негативно на самочувствието по начини, които изискват учителите да работят по-късно по формиране на умения като устойчивост и самозащита.“
Липса на увереност
Самочувствието може да бъде проблем за децата без никакви проблеми с развитието, разбира се. Но когато децата със сериозни бариери пред ученето се опитват да се справят с усвояването на четене и писане, тяхното самочувствие може да бъде сериозно застрашено.
Ако те не са били диагностицирани, вероятно са били обвинявани, че не са се опитвали достатъчно, за да се научат – не знаят къде са раниците им или не могат да завършат задачите си докрай. Със сигурност са започнали да смятат, че не са толкова умни като другите деца. Много деца с разстройство на вниманието или дислексия (или и двете) се опитват да скрият затрудненията си, като работят допълнително, за да не позволяват на други деца да разберат, че нещо не е наред с тях.
„Децата, които се чувстват зле и се срамуват от неуспеха си да овладеят основни умения, ще имат проблеми с взаимодействието си с връстници“, отбелязва Беззилко.
За тези деца първата стъпка е да им помогнем да разберат, че са също толкова умни, колкото и другите деца, да могат да настигнат връстниците си с правилната подкрепа. Следващата стъпка е да предоставим подкрепа, за да помогнем на децата да развият необходимите умения и стратегии за справяне с основния проблем, така че те да имат възможност да успеят – както академично, така и социално.
Всички ние, като възрастни, сме склонни да реагираме емоционално, когато децата не правят това, което искаме от тях да правят, отбелязва Беззилко. Никой възрастен не иска да използва фразата „лошо дете“. Но ако детето е било импулсивно в класа и изтрива нещо написано от учителя, тогава възрастният може да се разстрои и да я употреби за детето.
В много училища, когато има емоционална конфронтация между ученици и учители, никой не мисли ясно, което намалява възможността за решаване на проблемите. „Ние се опитваме да видим както грешките, така и как да отстраним тези грешки, като стратегия, основана на уменията,“ казва С. Беззилко, „вместо да изпратим детето в кабинета на директора“.
Автор: Caroline Miller, childmind.org
Превод: Мая Симеонова, психолог и фамилен психотерапевт към Център за детско развитие „Малки чудеса“