Всяка сутрин всичко започва отначало. Всеки ден имаме шанса дa влияем върху живота на нашите деца. Начинът, по който им говорим, определя техния вътрешен глас.
Спомнете си ситуация, при която децата извършат някоя беля – разливат млякото върху домашната си работа (особено, когато не е било необходимо да се хранят в близост до тетрадките си), счупят любимата ви рамка (при условие, че не трябва да играят с топка вкъщи), не почистват стаята си, разхвърлят всичко из къщи … и все неща, за които непрекъснато им обяснявате как трябва да се случат. Първата ви реакция е „Оф! Ако беше слушал, като ти говоря… това нямаше да се случи!“
Знам го, защото и аз действам по същия начин.
Миналата година, Мики и аз решихме да пробваме друга стратегия. Обръщахме внимание на действието, не на децата. Вместо да отвръщаме с гняв, ние реагирахме с емпатия. Спрях да викам, спрях да се карам, вместо това обяснявах последствията с искрена съпричастност.
Да, думите ни се отразяват в нашите деца.
Напомняйте на децата си, че ги обичате, без значение какво са направили.Тези няколко думи ще променят начина, по който се изявявате като родител:
„Обичам те и …“
Така им казвате, че ги обичате, дори и когато правят нещо, което не ви се нрави. Но това нещо не променя любовта ви към тях.
Когато нашите деца направят нещо, което не одобрявам, често започвам с думите: „Обичам ви толкова много. Вашата постъпка днес ме натъжи и не беше това, което очаквах от вас“ или мога да ги накажа и да говоря след това. Всеки ден повтарям на децата си „Обичам ви винаги. Обичам ви, независимо дали съм тъжна или весела. Обичам ви, когато съм и развълнувана, и ядосана. Обичам ви, когато постъпвате и правилно, и грешно. Обичам ви без значение дали сте вкъщи или не“… списъкът може да е дълъг.
Децата ни се държат по същия начин. Ето вчера, петгодишният ни син Етън, каза „Мамо, съжалявам, че не бях добър към теб днес на обяд. Сърдех се, защото исках фъстъчено масло и желе. Но аз те обичам, дори и когато ти се сърдя.“
Не можете да върнете думите си обратно.
Бях учител и веднъж имах среща с ученик и неговите родители. Обяснявах им за влошаващите оценки на детето им по четене. Бащата се обърна към сина си и го попита „Ти изобщо опитваш ли се?“, а след това ме погледна и каза „Понякога се държи като глупак.“
Онемях.Какво става тук? Използвах случая да похваля детето и да покажа неговите силни страни. Но главното тук е, че думите не могат да се върнат обратно. Думи като „мързелив“ или „глупав“, „безсмислен“ или „лош“ – веднъж изречени, те остават там. Децата продължават да ги чуват в главите си.Вместо „Толкова си мързелив. Стани и ми помогни!“, опитайте с „Работиш здраво. Може ли да ми помогнеш? Така ще стане много по-бързо.“ Мога да ви гарантирам, че това ще проработи много по-добре в сравнение с отрицателния подход. Вместо да ги обиждате и наказвате, вие ще ги изграждате и поощрявате и в крайна сметка ще постигнете същия резултат – те ще ви помогнат.
Започнете още днес с думи, които ще помогнат на децата ви!
Превод: Татяна Христова
Източник:https://www.yourmodernfamily.com/