Експертите казват, че един от начините да се предпазим от заразяване и разпространение на коронавирус е да спрем да докосваме лицето, носа и очите си. Но как? За да спрем ние или детето, зависи от три неща: самосъзнание, намаляване на изкушенията и заместващо поведение. Оказва се, че докосваме лицето си 23 пъти на час и всъщност изглежда, че имаме много малко контрол върху това.
От три десетилетия Фондация TLC (The TLC Foundation for Body-Focused Repetitive Behaviors) разработват ефективни терапии за ограничаване на поведения, като чоплене на кожата и дърпане на косата. Добрата новина е, че поведенческите инструменти, които се занимават с тези разстройства, могат да помогнат на вас или на детето ви да намалите докосването на лицето.
Дори и с много усилия, докосване на лицето все пак ще има. Бъдете снизходителни към себе си и детето ви и научете повече за тези съвети, за да останете здрави.
Повишаване на самосъзнанието: не може да спрете нещо, което не знаете, че правите.
Често пипаме лицето си без да осъзнаваме, че го правим. Когато нещо ни сърби или се усеща странно, ние автоматично го докосваме, преди дори да имаме време да помислим за него. Но е възможно да повишите съзнаването на това, къде са насочени ръцете ви. Чрез този момент на осъзнаване ще предприемете дейности, за да си помогнете.
Инструменти за повишаване на телесното ви осъзнаване.
- Настройте си таймер за 5 минути, седнете и не движете ръцете си. Каквото и да правите, не мърдайте ръцете си. Практикуването на наблюдение на тялото за 5 минути на ден ви помага да се справяте по-добре с порива или инстинкта.
- Залепете бележки из дома ви или напомняния на телефона си, за да проверявате къде са ръцете ви в момента.
- Залепете лепенки на показалците си или палците си, за да промените тактилното преживяване, когато докосвате лицето си.
- Помислете за „гривна на осъзнаването“. Тези устройства за деца и възрастни алармират чрез вибрация, когато има движение, на което искате да попречите.
Намалете изкушението: сърбежите и недостатъците са магнит за пръстите.
Усещаме, че е почти невъзможно да не се случи почесването, ако вече си помислил за това. Някои хора смятат, че е невъзможно да не изчоплят нещо по кожата си. Техниките по-горе ще ви помогнат и донесат повече самоосъзнаване, за да ви позволят да имате повече контрол.
Дразненията не са само физически. Повтарящото се невротично поведение може да е отговор на тревожност или скука. Да забележим такова поведение е шанс да проверим как се чувстваме и как да адресираме по-добре тези емоции.
Как да помогнем на малките деца?
Да помогнем на малките деца да не си пипат лицето е трудничко. Доста от идеите, които помагат на възрастните, могат да се адаптират дори и за по-малки деца. Целим да се намалят докосванията, не да се спрат изобщо.
Не се поддавайте на паника, гняв или разочарование за това, дали детето докосва лицето си, тъй като тези поведения, фокусирани в тялото, се повишават, когато детето изпитва страх, тревожност, несигурност (скука и умора също!).Също така е добре да имаме предвид, че идеята не е да научим детето изобщо да не докосва лицето си. С малките деца е по-скоро е обучение чрез пренасочване, за да им помогнем, като отговорим на сензорните им нужди по друг начин.
Със спокоен глас и подходящи за възрастта на детето изрази обяснете ситуацията. Може да кажете: „Винаги е добра идея да си държим ръчичките далеч от лицето, но сега има едни особено неприятни болести, които се опитват да влязат при нас през нослето, очите или устата и да ни разболеят. Да видим дали заедно ще можем да ги държим тези неприятно болести далече“.
Децата не могат да избегнат напълно докосването на лицето, за това се опитайте да поддържате ръцете им наистина чисти. Нека миенето на ръце да е забавно, измислете забавна песничка, вземете и гумено пате, или вижте колко сапунени балони ще се образуват върху ръцете.
Какво да правим
Нека ръцете да са заети
Когато ръцете са заети да вършат нещо, вероятността да се докосва лицето е по-малка. Когато избирате с какво да са заети децата, нека да сензорни занимания пластелин, глина, „скуиши“ – играчки за мачкане и стискане, както и всичко, което ще е интересно за пръстите.
Избягвайте дразненията
Проверете дали има някакво дразнене, което насочва детето към лицето си. Нека косата да е назад и далеч от лицето на детето, нека устата е чиста след ядене и нослето да е издухано, за да се намалят всички дразнители.
Бъдете активни
Докосването е движение и за това измислете други видове движения като танцуване, скачане на въже, йога, хвърляне на топка, скачане на батут.
Бъдете позитивни
Въздържайте се от критика. Поощрете доброто представяне и бъдете окуражаващи при малките „подхлъзвания“.
Пренасочвайте
Когато детето си докосне лицето, не насочвайте вниманието към него. Вместо това пренасочете към някоя забавна дейност. Може да кажете: „Нека да играем с пластилин!“, „Хайде да рисуваме“, „Да си направим куклен театър!“.
Всяко насочване на вниманието към негативното поведение носи риск да го засилят. Малките деца смятат, че е наистина интересно, когато родителите им са разстроени, правят лица или звучат гневно. Те често искат да видят дали могат да накарат родителите си да повторят реакцията си, така че отново участват в нежеланото поведение. Когато видите детето си да докосва лицето му, опитайте се да бъде неутрални.
Какво да НЕ правим
Не плашете детето
Не се опитвайте да изплашите детето с ужасяващи последствия какво ще се случи, ако си пипат лицето. Положителните системи и подкрепата винаги превъзхождат негативните.
Не губете своята „готиност“
Не се ядосвайте или разочаровайте, ако на детето му е трудно да следва насоките ви. Опитайте да е колкото може по-забавно.
Не обяснявайте твърде много
Не губете време в опити да разсъждавате с малко дете. Дългите обяснения няма да подобрят спазването на насоките. Бъдете кратки: „Време е да измием ръцете! След това ще вземеш нов стикер.“
Кога чопленето на кожата, дърпането на косата и други докосвания са по-сериозен проблем?
Всеки, особено децата, от време на време си чоплят кожата, дърпат си косата, гризат си ноктите или кожички, бъркат си в носа. Понякога това поведение се повтаря и е продължително, причинява видими щети или рани, които не заздравяват дълго време. За всеки 1 от 50 човека чопленето, дърпането и гризането на нокти не е просто навик, а е фокусирано върху тялото разстройство на повтарящото се поведение, което може да изисква професионална помощ за преодоляване. Склонността за развитие на тези проблеми протича в семействата. Стресът, а също и скуката, могат да изострят това поведение, така че то да се изостри и наистина да е проблематично в трудни времена.
Източник: www.babycenter.com