Лятото е сезон за по-малко дрехи и по-малко стрес, но дали това означава, че това е най-подходящото време, за да махнете пелените и да започне детето ви да ползва гърнето или да ходи само до тоалетната?
Свалянето на пелените е важен момент от растежа и в живота на всяко дете (а и на неговите родители!). Това е сложен и обикновено продължителен процес, който изисква усвояване на много нови знания от страна на детето и най-вече търпение от страна на родителите. Според експертите, идеалната възраст, на която да започнем да сваляме пелените, е между две и тригодишна възраст. „Важно е обаче да се има предвид, че това е обща насока и тя не е задължителна. Всяко дете има свой собствен ритъм и е важно да го уважаваме“, обяснява Алисия Рохас, психолог. Често сме чували, че най-подходящото време от годината за премахване на пелените е лятото, но защо?
„Лятото е времето, когато носим по-малко дрехи, което ще направи нещата по-лесни, що се отнася до преобличане на детето в случай на “провали”, каквито със сигурност ще има“, обяснява Рохас.
“Освен това е сезонът на ваканции и ако детето ви тръгва на детска градина наесен, ще е чудесно ако започне без проблеми. Да сме в отпуска също е фактор, който ще бъде от полза, когато започнем да премахваме пелените“, добавя тя. През летните месеци родителите имат повече свободно време и могат да се посветят повече на децата си. Това би помогнало да ги придружат по-добре в процеса на приучаване към гърне.
„Като добавим и по-малкото стрес, резултатът е, че ще имаме много повече търпение и ще сме в по-добро емоционално състояние, за да помогнем на детето си в новото му приключение“.
Дали лятото е най-подходящото време?
Всъщност не е съвсем вярно схващането, че махането на пелените трябва да се случи точно през лятото. „Не е задължително за най-подходящо време да се счита летния сезон. Вярно е, че това е периодът от годината, който предлага редица предимства, които правят процеса по-лесен и поносим, но това не означава, че той непременно трябва да се случи“, посочва Рохас. Идеалният момент е, когато детето е готово. „Това е процес, който трябва да започне, следвайки и зачитайки ритъма на всяко дете, без да се бърза“.
Как да разберете дали детето ви е готово за махане на пелените?
Ето някои признаци, които показват, че детето ви вече иска да направи следващата стъпка към порастването:
- Иска да му смените пелената или предупреждава, че е мръсна
- Показва, че пелената му пречи (например дърпа я или я пипа повече от обикновено)
- Казва,че му се пишка или ака
- Времето за цапане на пелената е по-дълго
- Проявява по-голям интерес да придружава възрастните до тоалетната
Как да подходим?
Ето няколко насоки за това как да се действа при премахване на пелените:
- Обяснете процеса на детето. Това е първата и най-важна стъпка. Ако то може да разбере какво и как да прави, всичко ще бъде много по-лесно, тъй като постепенно ще започне да осъзнава и да научава все повече. Винаги е по-лесно да се направи нещо, което е познато или е обяснено, отколкото нещо, което е непознато. Детска книжка или приказка, в която се разказва за процеса на приучване към гърне, също може да помогне.
- Купете заедно гърне или седалка за тоалетната. По време на предварителното обяснение трябва да кажете на детето си, че ще спре да използва пелени и ще започне да използва тоалетна, точно както правят възрастните. Затова е важно да му покажете къде ще трябва да ходи при нужда и отново да му обясните как да го направи. Родителите трябва да бъдат пример за подражание на децата си по време на целия процес.
- Купете бельо. То може да бъде всякакво – от преходни гащи или пелени, до обикновени гащички, които ще се използват след свалянето на пелената. Така ще помогнете на детето постепенно да придобие навика да облича нова дреха и да вдига и сваля панталоните и гащичките си. Както и при закупуването на гърнето, фактът, че мъничето може да съдейства за закупуването на тези дрехи, ще го мотивира много.
- Обяснете на детето, че ще трябва да предупреждава, когато му се пишка или ака. Кажете му, че всеки път, когато почувства нужда, трябва ви каже и ще му помогнете, или може директно да отиде до тоалетната.
- Питайте често детето дали му се ходи до тоалетна, за да предотвратите “инциденти”. Ако каже „да“, може да го придружите до тоалетната или до гърнето. Насърчавайте процеса на учене като задавате въпроси от рода на: „А сега, когато ти се ходи до тоалетна, какво трябва да направиш?”.
- Установете часове и рутина. Опитайте се да подканвате детето да ходи до тоалетна приблизително по едно и също време всеки ден – например при събуждане или преди лягане. Ако само седи няколко минути и не прави нищо, опитайте отново след малко или в друг момент. Ако има някаква рутина, тя много по-лесно може да се превърне в навик.
- Включете детето във вашето ходене до тоалетната. Децата се учат чрез подражание. Например, можете да поканите детето да идва с вас всеки път, когато отивате до тоалетната, така че то постепенно да свикне какво да прави. Дайте му възможност да участва и експериментира с този нов навик, като му позволите да пуска водата в тоалетната или да вдига и сваля седалката.
- Мотивирайте и подкрепяйте много. Всяко малко постижение трябва да бъде отбелязано. Независимо дали е било успешно или само опит, наградете с обич, близост и усмивка. Например с фрази като: „Колко е хубаво, че успя да се изакаш сам, колко си голям!”
А какво да не правите?
Психологът подчертава следното:
- Не наказвайте и не заплашвайте. Ако детето не успее да свърши нищо на гърнето или в тоалетната и се изпусне, не му се карайте. Обяснете му спокойно, че следващия път, когато му се ходи до тоалетната, трябва да ви предупреди. Кажете му го с ласкав тон и го насърчете да обясни къде би трябвало да се правят нещата. Използвайте фрази като: „Няма страшно, този път не се справи, но следващия път ще видиш, че ще се справиш”, “Я да видим, помниш ли какво се прави, когато ти се допишка?”, “Къде пишкат големите деца?”.
- Избягвайте периода на премахване на пелените да съвпада с други важни промени в живота на детето, като например отучването от биберона-залъгалка.
Източник: elpais.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Мария Нориега
Photo credit: Freepik