Приучаване към гърне и Психосоциалната теория за развитие на Ериксън.
Ерик Ериксън, основател на Психосоциалната теория за развитието, подчертава значението на успешното приучаване към гърнето във втория етап на развитие, наречен Автономия срещу съмнение и срам.
Според Ериксън има няколко етапа на психосоциално развитие, които трябва да бъдат преминати успешно, докато индивидът расте. Неуспехът за преодоляване на кризата на всеки етап може да доведе до психологическа травма и социални нарушения.
В своята теория той каза, че в периода 18-месечна възраст до 3 години, то изпитва вътрешна борба за автономия. Ако имате опит с малки деца, знаете, че са склонни да казват „не“ често и предпочитат сами да взимат решения, като каква храна да ядат или какви дрехи да облекат. Това се дължи на чувството за „власт”, което изпитват към родителите си. Те създават впечатление за автономност, правейки повече неща сами, като това е свързано с психологическото им осъзнаване като отделни индивиди. Съществува следната закономерност – колкото по-развити умения за самостоятелно хранене и участие в храненето има детето, толкова по-лесно се постига и тоалетния тренинг, тъй като и двете дейности са свързани с развитието на усещане за себе си. Осъзнавайки себе си, децата започват да осъзнават и познават тялото си, което е ключово при обучението за ползване на гърне.
Тако детето успешно се обучава през тези години, то ще развие чувство за самостоятелност, което в крайна сметка ще ги доведе до самоуправлението. Ако обаче детето не се справи, това може да доведе до психологическа криза на срам и съмнение.
Ериксън теоретизира, че неуспехът на този етап поражда определени негативни ефекти върху психологическото и социалното функциониране на детето, особено следното:
- Детето ще има ниска самооценка.
- Детето ще порасне прекалено зависимо от другите.
- Ще се съмнява в себе си при изпълнение на различни задачи.
- Ще расте с много несигурности.
- Често би критикувало собствените си способности.
Това ни води към друг въпрос. Кое е успешното обучение за ползване на гърне?
Успешно срещу неуспешно приучаване към гърне.
При приучаване към гърне ролята на родителите е особено важна. Родителите трябва да осигурят на детето независимост, без това да доведе до загубата на самочувствие. За да успеем да помогнем на детето си да овладее своята рутина, трябва поддържаме деликатен баланс. Как можем да направим това?
Нека детето изрази готовността си да бъде приучено към тоалетна.
Децата могат да вербализират или покажат нуждата си да отидат до тоалетна. Принуждаването им да го направят, когато не изпитват нужда, може да доведе до психологическа травма.
Оставете на детето си достатъчно време за тоалетната.
Оставете го да овладее собствената си рутина. Прекаленото участие и строги модели само биха обезкуражили вашето дете.
Изразете похвала, а не облекчение.
Ако детето ви се е справило успешно, похвалето го, казвайки например: „Добра работа!“ или „Справи се много добре!“, но не вербализирайте облекчение, като „Най-накрая, ти го направи“ или „Успя, най-сетне“. Похвалата ще накара детето да се чувства по-уверено в самоконтрола си и положително ще го насърчи да го направи отново, докато второто би дало негативната усещане, че сте уморени да чакате или просто искате да приключите нещата.
Не казвайте отрицателни твърдения.
Някои примери са: „Изобщо не се научаваш“ или „Все още го правиш грешно“.
Избягвайте да засрамвате детето.
Да говорите на детето си за неуспешното му обучение за ползване на гърне или да оставите други хора да го чуят, ще има отрицателни последици върху неговата самооценка.
Избягвайте да се карате на детето при “инциденти”.
Детето ви все още упражнява собствената си рутина и инциденти се случват. Мъмренето ще ги обезсърчи. Опитайте се да окуражите детето:
„Вярвам, че можеш да го направиш по-добре следващия път“.
Източник: kinacle.com