Да разпознаваме недружелюбното поведение на децата като реакция на условия на околната среда, фази на развитието или на нашите собствени действия, ще ни помогне да реагираме по-положително и с много повече емпатия.

Ето 10 ситуации, в които изглежда, че децата са палави, но всъщност не са.

1. Нямат контрол върху импулсите си

Някога казвали ли сте на детето си „Не хвърляй това!“, но то го прави, въпреки това? Проучване показва, че областите в мозъка, които отговарят за самоконтрола при раждането са все още незрели и не се развиват напълно до края на юношеството, което обяснява защо достигането до пълен самоконтрол е дълъг и бавен процес. Скорошно проучване разкрива, че много родители вярват, че децата могат да извършват неща в ранна възраст, докато експерти по детското развитие не споделят същите твърдения. Например – 56 % от родителите считат, че деца под 3 години трябва да са способни да удържат на желанието да направят нещо забранено, докато всъщност повечето деца не усъвършенстват това умение до 3,5 – 4 годишна възраст.
Напомнянето, че децата не винаги могат да контролират импулсите си (защото мозъкът им не е напълно развит) може да доведе до по-спокойни реакции на тяхното поведение.

2. Свръхстимулация

Водим децата си в големи хипермаркети, в парка, на пиесата на сестра им и всичко това в един единствен предиобед и неминуемо ставаме свидетели на нервни сривове, хиперактивност или изявена съпротива. Препълнени графици, свръхстимулация и умора са „основите“ на модерния семеен живот. Според проучване 28% от американците „постоянно се чувстват притиснати от времето“ и 45%, че нямат свободно време. Ким Джон Пейн (автор на книги) споделя, че децата чувстват натрупана стресова реакция от прекалено много активности, избори и играчки. Той твърди, че децата имат нужда и от достатъчно спокойно време, за да балансират.Когато включим активно време, време за игра и за почивка, поведението на децата се променя драстично.

3. Основни нужди

Някога да сте били ядосани, защото сте гладни или изцяло изгубили търпение поради недостатъчно сън? Малките деца са засегнати 10 пъти повече от такива „основни нужди“ като да са уморени, гладни, жадни, прекалили със захарта или болните. Способността на децата да се справят с емоциите им е многократно намалена, когато са изморени. Много родители забелязват, че има остра промяна в поведението на децата час преди хранене, когато се събудят през нощта или ако са настинали. Децата не винаги могат да комуникират правилно или да си помогнат сами като си направят ядене или да си вземат лекарство, както правят възрастните.

4. Изразяване на големи чувства

Като възрастни ние сме научени да крием емоциите си, често като ги потискаме или се опитваме да избягаме от тях. Децата не знаят как да го правят, все още. Жанет Лансбъри (педагог) – има страхотна фраза за моментите, в които децата показват силни чувства като плач, викове или крещене. Тя предлага на родителите да оставят чувствата просто да „бъдат“, като не реагират или не наказват децата си след това изразяване на емоциите.

5. Развитието изисква движение

„Стой мирно!“,„Спри да гониш брат си около масата!“, „Престани да се биеш с тези парчета картон!“, „Спри да скачаш на дивана!“
Децата имат нужда от много движение за нормалното си развитие. Те имат огромна нужда да прекарват време навън, да карат колела и тротинетки, да се боричкат, да лазят, да се люлеят, да скачат и да се състезават. Вместо да наричаме едно дете „лошо“, когато прелива от енергия, би било по-добре да организираме бърза разходка до площадката или около блока.

6. Естествен процес на издръжливост и независимост

Всеки студен ден е причина за неразбирателство в едно семейство, защото първокласникът настоява, че е достатъчно топло, за да носи къси панталони, докато майката казва, че температурата е за дълги панталони. Моделът на Ерик Ериксон показва, че малките деца опитват да правят нещата сами за себе си, а тези в предучилищна възраст подемат инициатива и осъществяват собствените си планове. Въпреки че е дразнещо, когато детето избира доматите, а те са все още зелени, „подстригва“ се само, или си прави крепост вкъщи с 8 изпрани чаршафи, то те всъщност правят това, което трябва да правят – да осъществяват плановете си, да вземат свои решения и да станат едни малки независими хора.

7. Силни черти, които ги спъват

Ние всички имаме силни личностни характеристики, които могат да ни попречат. Може би сме изключително фокусирани, но не можем да се адаптираме лесно. Може би сме интуитивни и чувствителни, но попиваме негативните чувства на другите като гъби. Децата реагират по подобен начин. Те може да успяват в училище, но имат трудности със справянето, когато сбъркат (пример – когато им викат за направена грешка). Те може да бъдат предпазливи, но им е трудно да приемат нови активности (да откажат да отидат на тренировка). Те може да живеят за момента, но не са организирани (целият под в стаята им е в играчки).Да разпознаеш кога неприятното поведение на детето всъщност е обратната страна на техните силни черти – точно както е и при нас – може да ни помогне да реагираме с повече разбиране.

8. Изключителна нужда от игра

Детето рисува по лицето си с йогурт, иска да го гониш и хванеш, точно, когато се опитваш да измиеш зъбите си или слага обувките на баща си вместо неговите, когато бързате да излезете. Част от „лошото поведение на децата е това, което Джон Готман нарича “предложение за игра с тях”. Децата обичат да са безразсъдни и „глупави“. Те се наслаждават на връзката, която идва от споделения смях и любовта към новостите, изненадите и вълнението.Играта в доста случаи отнема допълнително време и така всъщност нарушава плановете и графика на родителите, което може да изглежда като непослушание и упорство, дори когато не е. Когато родителите включат достатъчно време за игра през деня, децата не е нужно да молят за игра, именно, когато се опитвате и бързате да излезете от вкъщи.

9. Реакция на настроението на родителите

Множество проучвания относно емоционалното „заразяване“, сочат, че трябват милисекунди за емоции като ентусиазъм и радост, както и тъга, страх и гняв да се предадат от човек на човек и това в повечето случаи се случва без да е осъзнато от другия човек. Най-вече децата приемат настроението на родителите си. Ако са стресирани, разсеяни, в не-добро настроение или постоянно напрегнати и „на ръба“, децата подражават на тези емоции.Когато са спокойни и усмихнати родителите, децата приемат този модел на подражание.

10. Отговор на противоречиви граници

На дадено събитие купувате на децата си бонбони „М&М“. На следващото подобно събитие, казвате – „Не, ще си развалиш вечерята.“ и детето плаче и крещи. Една вечер четете на децата си 5 книжки, но на следващата вечер настоявате, че има време само за 1 и децата молят за повече. Една вечер питате детето си, какво иска за вечеря, а на следващата казвате – „Ще има лазаня, това ще ядеш.“.И децата протестират срещу непоследователността. Когато родителите не са последователни с ограниченията, това естествено води до разстройване на децата и е повод за мрънкане, плач и крясъци. Както и възрастните, така и децата искат (а и се нуждаят) да знаят какво да очакват. Всяко усилие спрямо това да бъдете 100% последователен с ограниченията и границите, сериозно ще подобри поведението на децата.

Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Мария Стоилова
Източник: https://www.mother.ly