Емпатията при децата се развива от семейството

Емпатията при децата се развива от семейството

Тревожните новини и заглавия изпълват всички вестници и предавания, а много хора се чудят къде е доброто, къде е съпричастността в обществото.

Много родители се чудят как да отгледат и възпитат децата си точно на тези качества – любов, доброта и съпричастност.

Говорете за чувствата

„Вратата към съпричастността е емоционалната грамотност“, казва Мишел Борба, психолог и автор на множество родителски книги.

Един лесничък начин за насърчаване на емоционалната грамотност е чрез комуникацията лице в лице в епохата на текстови съобщения и смартфони.

„Децата, управлявани от цифрови технологии, не се учат на емоции, когато изпращат емоджита“, казва Борба.

„Създайте правило във вашата къща винаги да гледате човек в очите, докато говори, защото това ще помогне на детето ви да се приспособи към другия човек.“

Друг ключов аспект е ученето на децата да идентифицират собствените си емоции от ранна възраст. „Използвайте простичък и емоционален език с децата. Кажете неща от рода на: „Виждам, че наистина си разочарован“, казва Лора Дел, старши професор в Училище за образование на университета в Синсинати.

„Преди децата да могат да идентифицират чувствата на другите, те трябва да разберат как да разбират и изразят собствените си чувства“, продължава тя.

„След като успеят да идентифицират собствената си емоция, те ще могат по-добре да развият умения за саморегулация, за да контролират собствените си емоции – и след това да предприемат следващата стъпка, да разберат емоциите на другите.“

Рави Рао, педиатричен неврохирург, превърнал се във водещ на детско шоу, вярва, че родителите трябва да учат децата на чувства точно толкова, колкото ги учат да разпознават цветове и числа.

„Ще видите родители да се разхождат из парка и да се възползват от всяка възможност да попитат детето: „Какъв цвят е сакото на този мъж?“; „Какъв цвят е автобусът?“;„Колко дървета има на онази поляна?“ – обяснява той. „Можете също да учите децата как да различават емоциите, като задавате въпроси:„ Виждате ли жената там? Според вас как изглежда – тъжна или щастлива?“

Рао също препоръчва да играете у дома игра „познайте какво чувствам”, като правите щастливи или тъжни лица и молите децата си да идентифицират емоцията. „Просто им създавате навика да забелязват сигналите по лицата на другите хора.“

След като децата имат по-добро усещане за емоциите и как нещата ги карат да се чувстват, можете да ги попитате за емоционалните перспективи на другите. „Можете да попитате неща от рода на: „Когато взехте играчката на Томи, как ли се почувства той?“ или: „Когато обиди мама, това много я натъжи“, казва Борба.

Ако все пак гледате телевизия

Гледането на телевизия или четенето на книги заедно с децата може да бъде още една възможност за създаване на съпричастност, според Мадлен Шерак, бивша учителка и автор на детска книга за стойността на добротата.

„Обсъждайте героите и постъпките им.“, съветва тя. „Обсъдете как вероятно героите се чувстват и какви чувства провокират у тях различните ситуации. Разиграйте нов сюжет, който да завърши с щастлив край за всички.“

Дайте пример

Родителите също трябва да са съпричастни, отбеляза Рао.

„Децата учат много повече от примера, който им давате, отколкото от думите ви, а не само от това, което им казвате.

Можете да кажете: „Обърнете внимание на чувствата на другите хора”, но ако вие и детето не ги усетите, само думите няма да свършат работа” обяснява той.

Рао подчертава важността на родителите да използват езика, за да предадат собствените си емоции и да не се притесняват да ги облекат в думи като „Днес наистина съм тъжен.“

Също така е изключително важно родителите да разпознават и уважават емоциите на децата си.

За да проявяват децата съпричастност към нас и другите, и ние трябва да проявяваме съпричастност към тях. Понякога за родителите е трудно да накарат децата си да си да оставят детското филмче, за да облекат дрехите си и да обуят обувките си, за да отидат навреме на училище. Но често е трудно, защото го правим по грешен начин. Опитайте се да смените подхода: „Виждам, че ви става наистина тъжно, защото искате да си останете у дома и да догледате любимото ви филмче, но ако го направим, ще закъснеем много, а наистина е важно да стигнем навреме.“

Това не означава, че трябва да се поддавате на желанията им през цялото време, но трябва да ги разпознаете, да разбирате как се чувстват в дадена ситуация.

Отбелязвайте всичко добро у децата

„Родителите винаги хвалят децата за това, какви оценки са получили или как са се справили с теста. Но когато говорим за чувства е важно да им помогнете да развият грижовно мислене.“, казва Борба, отбелязвайки, че когато децата правят добри и грижовни неща, родителите могат да спрат за момент, за да ги похвалят и затова.
„Кажете им:„ О, беше толкова мило, когато спря да помогнеш на това малко момче. Видя ли колко щастлив го направи?“– обяснява Борба. „Детето ви осъзнава, че грижата има значение, защото вие говорите за това. След това то започва да се възприема като грижовен човек и неговото поведение ще съответства на това чувство.“

Не крийте различията

„Родителите трябва да помагат на децата си да растат и да процъфтяват в разнообразно общество, с различни хора, от различни култури, с различни умения или дефицити“, казва Шерак.

Има много начини да покажете на децата си многообразието в света – чрез четене на книги, гледане на определени филми и телевизионни предавания, хранене в ресторанти с различни кухни, посещение на музеи, доброволчество, социални събития.

„Важно е също така да оставате и да се включвате в открити дискусии и допълнителни въпроси и притеснения, ако има такива след събитието“, казва Шерак. „Наистина е ценно да се обсъждат различията в контекста на средата и опита на децата ни в семейството, в училището, в тяхната среда.“

„Трябва да внимаваме с шегите свързани с различни раси и култури в собствените си домове“, добавя Рао.

Отношението ни към собствените грешки

„Ако се държите грубо с някой, който е допуснал грешка, пред очите на детето си, а след това разберете, че не сте прав, трябва да си признаете грешката пред детето. И да се извините.“, казва Дел.

Признаването на собствените ни грешки в присъствието на децата ни прави впечатление. „Детето ви е точно там, гледа и вижда всичко“, обяснява Дел. „Самите вие можете да направите избор и да бъдете по-добри към хората около вас.“

Превърнете добротата в ежедневие

Семействата могат да дават приоритет на добротата с малки ритуали. Например всяка вечер след вечеря, всеки може да сподели по две добри неща, които направили или видели през деня. Настолните игри са чудесно занимание за цялото семейство.

Борба също препоръчва заедно като семейство да се включите в някоя доброволческа инициатива. Ако вашето дете обича да рисува, направете заедно картичка, която да дарите за благотворителна цел. Разкажете на детето защо го правите и как това ще бъде полезно за каузата, която сте избрали. „Помогнете му да осъзнае, че даването носи повече щастие от получаването.“

Може дори да си напишете кратки сентенции, които изразяват ценностите и добродетелите на вашето семейство като например „Ние проявяваме доброта чрез добри думи и добри действия“; „Ние казваме, че съжаляваме, когато нараним нечии чувства“; „Прощаваме”.

Всички трябва да бъдат отговорни за семейните ценности и открито да се говори за тях. Можете да попитате детето: “Какви мили думи използва днес?“ или „Какво би ни помогнало да не кажем недоброжелателни неща, дори когато сме ядосани на някого?”

Неизбежно е, децата ще изпадат в ситуации, в които ще обидят своето братче или сестричка, или приятел. Но вместо да го критикувате и порицавате, че така не се прави, го попитайте: “Може ли да се опиташ да кажеш това на брат си/сестра си по-мило?“ Обяснете му, че по този начин му давате шанс да обмисли постъпката си и да покаже, че може да реагира различно. След това му благодарете за това.“

Огледайте се наоколо

Въпреки новините и гръмките плашещи заглавия, навсякъде около нас има доброта. Трябва да насочим децата си към нея. Трябва да им обясним, че добрите думи и милите постъпки, дори най-малките (като например да задържим вратата за някого или да кажем „благодаря“), оказват огромно влияние върху качеството на живота ни.

Източник: https://www.huffpost.com/