Лятото е пред нас и в умът ми се вихрят всички вълнуващи планове, за нещата които ще преживеем с моя мъник. Ще отидем в зоопарка, на плажа и нямам търпение да видя изражението му, когато види светулки за първи път.
Искам да имам шанса да се насладим на горещите летни вечери заедно, затова смятам да го оставя да стои до късно (само няколко пъти), за да похапнем заедно фунийката от сладоледа, да се смеем и да играем на лунна светлина.
Онзи ден една приятелка каза нещо, което буквално ме вцепени.
“Ако се замислиш, имаме само 18 лета заедно с децата си.” Сърцето ми сякаш спря.
Синът ми е вече на 2 години, така че веднага си помислих… остават ми само 17…
17 лета заедно като семейство.
17 лета, в които се радваме на нашата семейна ваканция, заравяме пръсти в пясъка и се забавляваме насред морските вълни.
17 лета, в които да се наслаждаваме на мързеливите недели, размазани блажено на дивана.
Или бягаме към струйките вода от пръскачката на двора, за да преборим жегата през лепкавите, горещи августовски дни.
17 лета на детството,
на времето, което по право гарантира присъствието на детето под нашия покрив, където растем и създаваме спомени заедно, към които се надяваме, че един ден той ще се връща с вълнение.
17 лета, през които да изучаваш света.
Да изживееш приключения, да откриваш нови места, дори и да са в нашия малък град или зад ъгъла на улица.
17 лета с барбекю на задния двор,
в които хрупаш царевица от кочана. С аромат на бургерите на татко и сочна диня за десерт.
17 лета с фойерверки, хот дог, игри в басейна.
Само 17 лета, в които синът ми е само мой.
Преди да се превърне във възрастен и да излети от нашия дом, търсейки и (надявам се) намирайки “неговите” хора – добри приятели. Такива, които чувстваме като част от семейството.
17 лета за пътешествия с кола и самолет.
17 лета, в които заедно сме туристи и се изгубваме в някое ново място.
17 лета на карнавали,
лимонада, захарен памук и виенски колела.
17 лета, в които се мажем с лосион против изгаряне,
хапят ни комари, ходим на пикници в парка и горски разходки.
17 лета преди да порасне,
да тръгне по своя път, да започне да изгражда своя собствен живот. Когато може би ще иска да прекара цялото лято сам, изучавайки света с приятели или партньора си, и ще ни изпраща картички, разказвайки ни за своите собствени приключения.
Не искам да страдам по загубата на нещо, което дори още не съм изгубила, но не мога да не си дам сметка как лети времето. И понеже не мога просто да натисна “Пауза” и да го накарам да продължи дори само мъничко по-дълго, ще се опитам да се наслаждавам и да присъствам изцяло във всеки един момент, докато сме заедно.
Защото докато мигна ще е на 10, след това на 15…
… а после ще чуя
“Обещавам, че ще ти се обаждам, мамо.”
Докато имаме тези дни заедно, ще се смеем, ще пеем, ще стоим до късно, ще си правим палатки на задния двор. Ще си изключваме телефоните и ще прекарваме време заедно навън. Ще се наслаждаваме с цялото си същество на времето, което имаме заедно. Защото аз все още имам само 17 лета с него. И това не е малко.
Източник:mother.ly|Оригинално публикувано на 25 май 2018 |Снимка:hellofashionblog.com