Дали вашето дете е тревожно? Ето, пет важни признака за тревожност при децата, за да сме сигурни, че няма да ги пропуснем и с последващите стъпки, с които да им помогнем.
Синът ми показа първи признак на тревожност, когато беше на 7 години, и аз не обърнах внимание.
Като практикуващ терапевт, работещ със стотици деца, изобщо не осъзнах, че плачът и истерията, когато тръгваше за училище, бяха симптоми на тревожност. Случи се през нощта. Сякаш от нищото. Никога не бях виждала подобно поведение у него и се срамувам да призная, че си мислех, че е някаква фаза или просто е имал лош ден. Господи, колко трудно е да пиша тези редове и да призная пред себе си, че реагирах така, особено сега, когато да се справям с тревожността при две от децата ми, е част от живота ни.
Не можех да се примиря с факта, че неговите реакции (плачът и вкопчването в мен, когато училищният автобус идваше) бяха толкова неприлични.
Чувствах се раздразнена и изтощена и просто очаквах той отново да започне да скача с радост в автобуса. 5 дена по-късно, не можех повече да игнорирам знаците и се обърнах към приятели за съвет. В този момент, вече беше ясно, че синът ми страда от някакъв вид тревожност и аз не бях направила нищо, за да му помогна.
Историята е трудна за споделяне, защото това не е начинът, по който искам да изглеждам като родител. Иска ми се децата ми да се чувстват напълно подкрепени, а в този момент това не беше така. Но все пак, трябва да бъда милостива към себе си.
И така, справяме се по-добре, когато знаем повече!
Това е и причината да споделя историята си с вас. Знам, че не съм сама. Много деца (и родители) се борят с тези чувства, които ги карат да се чувстват извън контрол, изплашени и претоварени.
Тези чувства може би са резултат от тревожността.В момента, в който осъзнаете връзката, всичко се променя. Вместо изцеден, ти се чувстваш зареден. Вместо да чакаш да отмине от само себе си, ти слизаш на нивото на детето си и търсиш начини да му помогнеш.
Истината е, че започвайки да помагам на сина ми, беше само началото на дълъг път. В един момент се подобряваше, в следващия се влошаваше. Година и половина по-късно, безпокойството у него бе толкова силно, че трудно излизаше от дома ни и получаваше паник атаки.
Знаете ли какво преживяхме?
Какво промени всичко?
Ето няколко важни признака, че детето ви може би страда от тревожност.
Често, когато говорим за тревожно дете, си представяме изплашено, плахо и вкопчено в краката ни дете. Този стереотип може да ни попречи да забележим първите симптоми.Ако пропуснем безпокойството като възможна причина, ние изпускаме шанса да дадем право на децата си да изградят умения за по-щастлив живот. Освен това, ще се чувстваме истински разочаровани, защото общоприетите родителски похвати не вършат работа срещу тревожността.
Е, това няма да е забавно.
Нека ви разкажа за някои от основните знаци, че детето ви може би страда от тревожност. Но те не могат да се ползват като диагностициране на безпокойството, а само като предупредителни сигнали. Изключително важно е да потърсите квалифицирана помощ.
Да започваме… Ето пет области, които често се оказват симптом за безпокойство при децата:
1. Заспиването и храненето се превръщат в истинска битка.
Тревожността „обича“ да се прокрадва през нощта и да се настанява уютно до нашите деца. Нощта носи със себе си тъмнина, отделяне, никакво разсейване. Осемчасова малка смърт.Всичко това е причина детето да се чувства нервно преди лягане.
Ако детето ви:
- Се страхува да спи само
- Желае често да го наглеждате
- Се озовава във вашето легло през повечето нощи
- Твърде дълго отлага лягането
може би бихте желали да проучите тези проблеми по задълбочено и да разберете какво се крие зад това поведение.
Малко след това идва времето за хранене…
Безпокойството е причината децата ни да са твърде придирчиви към храната. Възможно е да започнат да се чудят какво има в нея. Дали е добре сготвена? Лесно ли се сдъвква? Да не им приседне? Дали ще е със странен вкус и плътност? Каква марка е?
Списъкът е дълъг.
Много от тревожните деца развиват сензорни проблеми, а някои дори имат разстройство на сензорната обработка (Sensory Processing Disorder, SPD). Не всяко дете със SPD страда от тревожност и не всяко дете с тревожност е диагностицирано със SPD, но двете състояния често се развиват заедно.
2. Непрекъснато чувате оплаквания, че детето ви не се чувства добре.
Тревожността не просто засяга ума, но оказва въздействие и върху тялото на детето. Има директна връзка с храносмилателния тракт, сърдечния ритъм, движенията на червата или липсата на такива, способността на детето да преглъща и много други.Когато забележите появата на тези оплаквания преди тръгване за училище, време за сън или други дейности, е хубаво да им обърнете внимание. Често при появата на тревожност, се появяват и физическите симптоми.Винаги е добре първо да се обърнете към лекар, за да изключите конкретно заболяване, но когато и те започнат да се чудят, е желателно да насочите вниманието си към причини, свързани с безпокойството.
3. Ходенето на училище е трудно и неприятно за детето ви.
Много деца не обичат да ходят на училище, но страдащите от безпокойство изпитват истинска паника. Училището засилва признаците на тревожност. Често тези деца боледуват и от това идва и страхът, че е възможно да им прилошее пред очите на другите.Освен това се притесняват от предстоящата раздяла с родителите им, особено с майката. Само от мисълта за раздялата започва да ги боли корем, което ги кара да се тревожат още повече. Това е един порочен кръг. Немалко са и нещата в училище, които засилват тревогата у децата – да бъдат перфектни, оценките, ядосаните учители, осъдителните връстници, бактериите.
4. Детето ви избягва да прави определени неща.
Безпокойството се засилва с отбягването. Колкото повече детето се опитва да се измъкне, толкова повече тревожността нараства.Колкото повече тя расте, толкова детето се опитва да избяга от нещо. Един вечен кръговрат.Ако усетите, че детето ви отказва да прави неща, които са били типични за него, бихте искали да разберете каква е причината. Някои деца отбягват да се социализират, да бъдат сред хора, да ходят на училище, на заведения, да се включат в нещо ново (като нов клас или екип) или каквото и да е друго!
Ако усетите, че детето ви отбягва определени места или ситуации, може би ще пожелаете да достигнете до конкретната причина за това. Децата често се оправдават пред родителите си с „това е скучно“ или „не става“! Но не приемайте тези отговори винаги за чиста монета.Продължавайте да се вглеждате, за да не пропуснете нещо.
5. Детето ви не желае да върши нищо самостоятелно.
Като последен признак на тревожност бих споменала липсата на самостоятелност. Когато това е налице, вие все едно имате сянка. Където и да се намирате, детето ви ще е наоколо. Първоначално, това не прави впечатление на родителите. Но обърнете ли внимание, ще установите, че където и да сте вие, там е и детето ви.То ще иска постоянно да има човек до себе си. Ако отива на горния етаж, ще чуете „Ще дойдеш ли с мен?“. Когато си мие зъбите, ще попита „Ще дойдеш ли с мен?“.
Забелязвайки това поведение, ще установите, че детето ви настоява някой да е около него през цялото време.Тази липса на самостоятелност често е породена от страха, че нещо лошо ще им се случи, ако са сами. И тук, много от родителите ще кажат „но нищо лошо не се е случило с детето ми“. На тревожността „не й пука“ от това.
Аз никога не съм била нападана от акули, но те ме плашат. Повечето деца, страдащи от тревожност, се безпокоят от неща, които никога не са преживели.
Обърнете внимание, ако детето ви отказва да остава само. Това много често е първият знак, че безпокойството е наоколо.
КАКВО ДА НАПРАВИТЕ ПРИ ПЪРВИ ПРИЗНАЦИ НА ТРЕВОЖНОСТ?
Звучат ли ви познато някои от тези признаци? Ако е така, най-добре е да заведете детето си при терапевт, за да прецени състоянието му. Проактивността е най-добрата защита срещу тревожността.
Но, независимо от факта дали детето ви е или не е диагностицирано като тревожно, налице са изключително много неща, които родителите могат да направят сами, за да въоръжат детето си с умения, които ще им служат през целия живот.Четете книги, които ще помогнат детето ви да пребори страховете и безпокойството си. Посещавайте курсове, които ви учат как да изградите основни умения у децата си. Слушайте лекции, където ще разберете как да се грижите за тревожно дете.
Но каквото и да решите, не спирайте да се учите! Тревожността не е състояние, при което да кажете „ще почакаме и ще видим“.
Всяко дете може да изгради своите умения.
Всяко дете може да бъде научено да се бори със страховете си.
Всяко дете може да живее живот без тревожността да е определяща.
Те просто имат нужда, вие да им покажете как.
Източник: https://yourkidstable.com/
Превод: Татяна Христова