„В момента изглеждаш разочарован от мен, не искам да е така. Просто се уча.“
Познати ли са ви тези ситуации:
- Детето иска да си приготви само своята закуска, но опита завършва с разлято мляко из цялата къща.
- Детето, иска само да закопчава столчето за кола всеки път, но понякога нямате на разположение 10 минути.
- Детето се облича само, но днес е 40 градуса, а то е облякло ватираните си панталони и блуза с дълъг ръкав.
- Време е за лягане, но детето продължава да задава въпроси след въпрос, а вие се чудите кога ще заспи, защото вече всички сте твърде уморени.
- Бързате да излезете за работа, но детето от 20 минути се опитва само да завърже връзките на обувките си и не позволява да му помогнете.
Понякога имаме чувството, че децата се опитват да правят всичко сами в най-неподходящия момент. Но това е така само в нашите очи, те не го правят нарочно.
Децата учат най-добре през опита си. И се нуждаят от много житейски опит, за да научат напълно урока. Може да се наложи да разливат мляко по плота десетки пъти, преди да се научат да си направят закуска, докато го изливат бавно и прецизно в купичката. И колкото и да не ни се иска да почистваме десетки пъти, трябва да си припомняме, че няма пряк път към опита. За да могат нашите деца да се учат, те трябва да правят грешки.
Звучи трудно? Може да е така за нас, но не и за тях. Малките деца все още не са осъзнати или не преценяват добре своите действия. Те скачат в дейности и ситуации, без да ги обмислят. Те живеят в момента. Скок от пързалката с главата надолу? Изграждане на красив пясъчен замък, само за да го развалят? Носят ботуши, когато навън е слънчево? За нас това може да е нелогичен избор, но има идеален смисъл за малкото дете. Всъщност много от тези избори ни правят нервни родители. А какъв е нашият отговор? Ние сме склонни да грешим и да се опитваме да ги контролираме, което просто ги кара да се чувстват зле от себе си, а това води до срам.“
Малките деца обичат движението. Те са безгрижни изследователи, готови да откриват света, без да имат конкретни умения за това. И ние искаме точно това от тях – да бъдат любопитни и приключенски настроени! Именно тези качества пораждат инициативността и самочувствието. Предизвикателството за нас като родители е да дадем на децата на възраст между две и пет години достатъчно свобода, за да започнат да правят някои свои собствени избори, за да се учат от своите грешки. Това, което ние виждаме като грешки, те приемат като част от естествения процес на порастване.”
Ето защо трябва добре да избираме битките си. Ако детето изяде една филийка с хляб, а не цялата си супа, или иска да излезе да играе с пола вместо с клин, не си струва да го превърне в битка.
В тези моменти, когато се чувстваме раздразнени може да си повтаряме мантрата: „Детето се учи. Детето се учи.“ Това обикновено е достатъчно, за да ни напомни, че само с желание и грешки се трупа опит. Но ако все още се изкушаваме да контролираме ситуацията, или по-лошото, да свършим задачата вместо детето, нека се запитаме: „Ако го оставя да го направи по свой начин, кое е най-лошото, което може да се случи?“
Не сме перфектни, но този малък навик ще ни помогне да оставим децата да се опитват по свой начин да се справят и да трупат опит.