Всеки ученик или студент може да потвърди, че малка доза стрес може да бъде чудесен мотиватор. Голямото количество стрес, обаче, може да създаде повече пречки, отколкото ползи. Това важи за много неща, включително за здравословния начин на живот, за взаимоотношенията и дори за спомените ни. Напрежението може да затрудни формирането и възстановяването на спомени и също да повлияе на това как работи паметта ни.
За щастие, има и добри новини. Ето какво показва проучването за ефектите от стреса върху паметта ни.
Стрес и памет
Стресът може да окаже влияние върху начина, по който се създават спомените. Когато са под напрежение, на хората им е трудно да превърнат краткосрочната си памет в дългосрочна, следователно ученето под стрес е доста по-сложно.
Той може да въздейства и на вида на спомените, които формираме. Когато сме напрегнати по време на събитие, впоследствие може да ни бъде по-трудно да си припомним с точност детайли от него.
Преживеният стрес замъглява нашите възприятия, както и способността ни да си спомним какво сме доловили точно в този момент. Отчасти, поради това показанията на свидетелите са толкова ненадеждни – хората може да са абсолютно сигурни, че са видели нещо по определен начин, но това не означава, че са прави.
Също така, спомените може да се променят и след формирането им. Всъщност, всеки път, когато се върнем към някакъв спомен, ние го „оцветяваме“ с опита си към настоящия момент. По същия начин, както когато вземаме нещо от рафта и после го връщаме, оставяйки пръстови отпечатъци. Изследванията сочат, че ако хората ги питат за преживян момент, давайки им подвеждаща информация, тя ще промени спомена им и ще повлияе на това, което си мислят, че им се е случило. Това се получава, защото тази информация е по-лесна за припомняне – тя е по-скорошна от самото събитие. Ето как при разпит с добре подбрани въпроси, може да се създадат лъжливи спомени.
Скорошен мета-анализ беше извършен на 113 проучвания на стреса. Това е своеобразно окрупняване и анализ на много независими изследвания върху стреса и паметта, и се прави с цел да се определи кои са основните открития. Има предостатъчно доказателства за това как напрежението влияе на паметта и тези проучвания само потвърждават още повече достоверността на анализа:
- Едно от най-интересните открития е, че стресът може да затрудни формирането на спомени, ако се е случил преди или по време на кодирането – времето, през което се създава споменът. Добрата новина е, че има кратко забавяне между кодирането и формирането. Освен това, ако материалът, който се опитваме да научим, е пряко свързан със стресора (източника на стрес), паметта всъщност се подобрява. Даже по-добре – напрежението, появило се след кодирането, всъщност води до по-добро запаметяване.
- Стресът повишава кортизола, но количеството на кортизола не e пряко свързано с влиянието на стреса върху паметта. Ако произвеждате повече кортизол в отговор на напрежението, това не означава задължително, че вашата памет ще е по-отслабена от тази на някого, който няма така повишена хормонална чувствителност. Интересно е, че негативният ефект е по-малък върху жените, които приемат противозачатъчни средства.
- Стресът също може да доведе до преумора, което от своя страна прави хората предразположени към когнитивни разстройства – проблеми с вниманието и работната памет. За жалост, макар човек да е редуцирал напрежението и да си е дал нужната почивка, влошената памет може все още да е налице дори три години по-късно. Това всъщност ни показва колко голямо значение има своевременното управление на стреса.
Подобрете паметта си, когато сте под стрес
Има няколко неща, които може да направите, за да подобрите паметта си, докато сте под напрежение. За щастие, тези техники помагат също и за управление на стреса. Едно от най-важните неща е да практикувате грижа за себе си: да спите достатъчно, да се храните здравословно и да контролирате стреса.
Недоспиването, високите нива на стрес и други физически проблеми могат да повлияят върху паметта, както и да допринесат за напрежение, което възпрепятства запаметяването и възстановяването на спомени.
Има и други важни стратегии, базирани на изследвания, които може да прилагате:
- Научете се на дихателни и други техники. Едно проучване сред курсанти в полицията е показало, че психологичната подготовка може да подобри възпроизвеждането на спомени на курсантите под напрежение, сравнено с тези, които не са учили и практикували подобни техники. Използваните похвати включват дихателни упражнения – популярна техника за управление на стреса; умствени образи – визуализиране на тренировките и успеха; и фокусиране на вниманието. Това означава, че когато сте напрегнати, може да се концентрирате върху дишането си и да съсредоточите вниманието си, както и ясно да си представите как постигате целите си – това има доказани ползи.
- Движете се. Проучване, което анализира ефектите на програма за аеробни упражнения върху хора с влошена памет, показва, че 12-седмична програма определено е подобрила паметта им, сравнено с други, които не са се включили в програмата. Субектитe, които вземат участие в проучването, имат слабо когнитивно разстройство вследствие на изтощението от стреса, така че тези резултати важат особено за хора под напрежение.
- Практикувайте осъзнатост.Изследователи са открили, че практикуването на осъзнатост може да ви помогне с паметта – не само чрез минимизиране на стреса, но и като допринася за по-качествен сън.Едно проучване, което отбеляза, че хората, които са напрегнати и имат проблеми с паметта, често имат и проблеми със съня, откри, че тези практики на осъзнатост редуцират стреса и всички негативни последствия от него.
- Усвоете някои трикове.Има някои лесни трикове, като стискане на юмруци или движение на очите от едната страна до другата, които също могат да помогнат за запаметяването.
Източник:https://www.verywellmind.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса” Альона Пейчева
Редакция: Паулина Борисова