Най-щастлив или щастлива съм, когато всеки ден получавам специално време за мен. Тогава искам да направя всичко възможно, за да те направя щастлива.
Когато детето е особено несъдействащо, първопричината почти всеки път е едно и също нещо.
Например…
- Трябва да измием чиниите, а детето ни моли да му прочетем книга. Отговора ни обикновено е: “По-късно, обещавам. В момента съм заета.“
- Трябва да изпратим един имейл, а детето иска да си играем. Отговора ни обикновено е: „Не мога в момента. Нека е след малко“.
- Трябва да сложим бебето да спи и тъкмо, когато то вече се унася, врата се отваря с гръм и трясък: “Мамооо, искам вода”. Какво отговаряме обикновено: „Тихо, след малко!“ И то съскайки.
До какво ли би могло да доведе това? Следващият път, когато помолим детето да направи нещо (или да не направи нещо), то няма да ни послуша.
Децата имат нужда от връзка с нас. И когато не им я дадем, защото сме заети с нещо по-важно в момента, вероятно ще платим висока цена на непослушание съвсем скоро.
Децата ни сътрудничат с ентусиазъм, когато смятат, че сме на тяхна страна. Когато нямат това убеждение дълбоко в себе си, нашето поведение изглежда несправедливо и противоречи на това, което те възприемат като свои собствени интереси. Никакво количество „родителски умения“ не може да компенсира връзката родител-дете. Това е като да караш колело нагоре по много стръмен хълм. За разлика от това, родителството с добри взаимоотношения е като спускане (с препятствия) – все пак трябва да обърнем внимание на опасностите по пътя, но да останем на него, и винаги да сме нащрек с инерцията.