Най-щастлива съм, когато всеки ден получавам специално време за мен. Тогава искам да направя всичко възможно, за да те направя щастлива.
Когато детето е особено несъдействащо, първопричината почти всеки път е едно и също нещо.
Например…
- Трябва да измием чиниите, а детето ни моли да му прочетем книга. Отговора ни обикновено е: “По-късно, обещавам. В момента съм заета.“
- Трябва да изпратим един имейл, а детето иска да си играем. Отговора ни обикновено е: „Не мога в момента. Нека е след малко“.
- Трябва да сложим бебето да спи и тъкмо, когато то вече се унася, врата се отваря с гръм и трясък: “Мамооо, искам вода”. Какво отговаряме обикновено: „Тихо, след малко!“ И то съскайки.
Това до какво ли би могло да доведе? Следващият път, когато помолим детето да направи нещо (или да не направи нещо), то няма да ни послуша.
Децата имат нужда от връзка с нас. И когато не им я дадем, защото сме заети с нещо по-важно в момента, ще платим висока цена на непослушание съвсем скоро.
Децата ни сътрудничат с ентусиазъм, когато смятат, че сме на тяхна страна. Когато нямат това убеждение дълбоко в себе си, нашето поведение изглежда несправедливо и противоречи на това, което те възприемат като свои собствени интереси. Никакво количество „родителски умения“ не може да компенсира връзката родител-дете. Това е като да караш колело нагоре по много стръмен хълм. За разлика от това, родителството с добри взаимоотношения е като спускане (с препятствия) – все пак трябва да обърнем внимание на опасностите по пътя, но да останем на него, и винаги да сме нащрек с инерцията.