Дислексията е разстройство на способността или дори неспособност за четене и разбиране на прочетеното, предизвикано от нарушения на мозъчната функция. Тя влияе на езиковите умения, което допълнително затруднява способността за правилно четене и писане, за декодиране и разпознаване на думи. В резултат четенето с разбиране, речниковият запас и общата култура на едно дете с дислексия са ограничени в сравнение с тези на други деца на същата възраст, които не страдат от това разстройство.
Важно е обаче да знаем, че дислексията не е отражение на интелигентността!
Повечето хора, страдащи от това състояние, имат нормална мисловна дейност или даже такава, надхвърляща средното ниво.
За ADHD и дислексията се знае, че те често се срещат заедно. Д-р Ръсел Баркли обяснява в книгата си „Taking Charge of ADHD: The Complete Authoritative Guide for Parents”, че е по-вероятно деца с ADHD да имат обучителна трудност в сравнение с онези, които нямат този синдром. Според Националния център за затруднения с ученето САЩ дислексията е по-често срещаното състояние.
Как да направите разликата между различните състояния?
Може да изглежда трудно да се знае какви предизвикателства са свързани с ADHD или с дислексията, тъй като и двете представляват невро-поведенчески разстройства. Тъй като ADHD засяга концентрацията, а дислексията – четенето, тези здравословни състояния може да изглеждат подобни. Ето няколко примера:
Разсеяност
Както децата, страдащи от дислексия, така и тези, страдащи от ADHD, могат да изглеждат разсеяни, но причините за разсеяността им са различни. Дете с ADHD може да изглежда разсеяно, защото всъщност му е трудно да се концентрира, докато за дете с дислексия четенето изисква много труд, то се уморява и по-лесно се разсейва.
Гладко четене
Децата, които четат гладко, са способни да четат с точност, с относителна бързина и, в случай че четат на глас, да го правят изразително. И именно защото четат гладко, са способни да разберат какво са прочели.
Дете с ADHD може обаче да не чете гладко, защото губи реда на текста или прескача окончания. Причината за това се дължи на факта, че бързият му мозък преминава скоростно към следващата част. Някой с дислексия може да не чете свободно, тъй като му отнема прекалено дълго време да произнесе всяка дума поотделно или пък ги чете неправилно.
Каквато и да е причината, и двете засягат способността на читателя да разбере прочетеното. Това също означава, че четенето не е приятно занимание за засегнатите от тези състояния.
Писане
Писането и краснописът също могат да бъдат проблематични. Дете с ADHD може да има проблеми със структурирането на мисли и с откриването на грешки в текст, докато дете с дислексия има проблеми с правописа, с граматиката и с почерка.
Един добър начин да се разграничат двете състояния е да се помни, че проблемите с дислексията се проявяват най-вече по време на четене и писане, докато симптомите на ADHD се проявяват в много условия и имат по-силно изразен поведенчески характер.
Съпътстващи състояния
В миналото ADHD и дислексията се разглеждаха като независими едно от друго състояния. Обаче, както д-р Томас Е. Браун обяснява в книгата си „A New Understanding of ADHD in Children and Adults”, скорошни изследвания показват, че нарушенията на изпълнителната функция, свързани с ADHD, също са свързани с дислексия.
ADHD и дислексия са отделни състояния. Обаче, ако човек има и двете, това означава, че има широки нарушения на изпълнителната функция (проблеми с фокусирането, използване на паметта и т.н.), както и увреждане на някои умения, необходими за четене – например, бързо обработване на символи.
Диагноза
Двете състояния се диагностицират по различен начин и често от различни професионалисти. ADHD се счита за психично разстройство и се диагностицира от психиатър, психолог, невролог и някои семейни лекари.
Дислексията е състояние, което често се идентифицира от преподаватели, които след това може да насочат родителите към лекар или психолог за диагностика и допълнителна оценка. Обикновено дислексията се диагностицира от клиничен психолог, училищен психолог, образователен психолог или невропсихолог.
Тежестта на дислексията варира от лека до тежка, което важи и за хората с ADHD. Това означава, че двама души няма да имат абсолютно еднакви симптоми.
Лечение
Подпомагането на четенето при дислексия се основава на елементи от подхода на Ортън-Гилингъм. Самюел Ортън и Анна Гилингъм са други две имена, които са допринесли с работата си за подобряване на четенето и овладяването на езика при хора с дислексия. Още през 30-те години на миналия век, Гилингъм публикува подробни инструкции за помощ при четенето, писането и правописа. Нейният метод е широко разглеждан като ефективна форма за лечение на дислексия.
Не всички програми за четене обаче са полезни за деца с дислексия. Потърсете такива, които включват фонетично осъзнаване, плавност и подробни насоки за правилата за правопис. Училището на вашето дете може да има специално обучени учители, които могат да предоставят помощта, от която то се нуждае. За жалост, такива училища не са много и, ако вашето не е сред тях, то можете да намерите специалист, който да работи с детето ви след училище.
Дислексия и вродена дислексия
Дислексията и вродената такава са едни и същи състояния. Обикновено, когато някой каже дислексия, има предвид вродена такава, т.е. състояние, което се наследява. Другият тип дислексия е придобита, което означава, че човек е станал дислексик поради нараняване на мозъка, например след преживяване на черепно-мозъчна травма или инсулт.
Това може да се случи и с ADHD. Повечето хора наследяват ADHD от член на семейството, но малка част от населението може да придобие симптоми на ADHD, било преди раждането или по време на развитието, поради различни причини, които увреждат мозъка.
Как да увеличим самоувереността?
Едно от най-големите предизвикателства за децата с ADHD и с дислексия е способността да се чувстват добре по отношение на себе си. Често самоувереността и самоуважението им са ниски, тъй като се затрудняват със задачи, които връстниците им намират за лесни. Ето три неща, с които можете да помогнете:
Идентифицирайте:Когато децата знаят, че тяхното състояние си има име, например ADHD или дислексия, това всъщност им помага. Те разбират защо са такива, каквито са, и това ги спира да се опитат да обяснят какво се случва с тях, често използвайки етикети като „Аз съм глупав!“ или „Аз съм тъп!“.
Усилие, а не резултати: Дайте на детето си положителна обратна връзка за усилията, които е положило за дадена задача, а не за резултатите или оценките. Дете с дислексия и ADHD трябва да работи по-усилено от другите ученици, но това усилие не винаги се отразява в оценките му. Знаейки, че усилията му се разпознават от родителите, помага много за повишаване на самочувствието му.
Дейност извън училище: Когато детето ви проявява интерес към дейност извън училище, окуражете го! Да бъдеш добър в нещо – било то бойно изкуство, спорт или изобразително изкуство – изгражда увереност. Това ще се отрази положително върху други области на живота, включително дейности, свързани с училище.
Както при всяка обучителна трудност, така и при ADHD и дислексията, лечение няма, но и двете могат да бъдат управлявани така, че детето да може да води успешен живот.
Децата често получават голяма надежда и потвърждение, когато чуят за известни хора, които са изправени пред същите предизвикателства като тях. Например Стивън Спилбърг има дислексия, Джъстин Тимбърлейк има ADHD, а Ричард Брансън казва, че има както ADHD, така и дислексия.
Търсене на помощ
Когато се осведомявате за дислексията, доста често може да попаднете на следното твърдение „Ранната диагностика е ключът към ефективното лечение”. Разбира се, ранното откриване на което и да е състояние винаги би било от полза, обаче, ако осъзнаете, че детето ви има дислексия, когато то е пораснало, не се чувствайте виновни! Никога не е късно да се направи тест и да се потърси професионална помощ.
Ако детето ви има ADHD и дислексия, симптомите на едното състояния могат да замаскират признаците на другото. Освен това умните деца намират начини да компенсират и скрият своите затруднения, което допълнително затруднява установяването на тези състояния.
Ако четете това като възрастен и си мислите, че бихте могли да имате дислексия, пак можете да се консултирате с лекар, за да ви постави по-точна диагноза. Даже вече да не посещавате училище или университет, разбирането за корените на вашите предизвикателства е от полза за вашето самочувствие, самоуважение и кариера.
Източник: https://www.verywellmind.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Иван Кръстев
Редакция: Мария Малчева