Наричана мама, мамче и мами, д-р Дарла Клейтън е треньор и психолог. Тя има докторска степен по клинична психология от университета в Индиана, Пенсилвания. Д-р Дарла Клейтън е майка на две фантастични деца, 9-годишен син, който има церебрална парализа и 5-годишна дъщеря. В тази статия тя е събрала 20 неща, които според нея, всеки родител на дете със специални нужди трябва да чуе.
1. Не сте сами. Може и да няма никое друго дете с точно същите симптоми и в същото състояние като вашето, но има хора, които минават през подобни изпитания. Намерете тези хора. Аз и досега не съм срещнала някого с точно същите диагнози и в същото състояние като моето дете, но създадох много важни контакти във връзка с всяка от отделните негови диагнози. Създадохме чудесни приятелства и получихме, а се надявам и че оказахме, истинска подкрепа. Само трябва да вляза в някоя от моите групи във Фейсбук и веднага си припомням, че не съм сама.
2. Вие също се нуждаете от грижи. Вие сте в ролята на почти непрестанно грижещи се за друг човек, но въпреки това вие самите имате нужда и заслужавате да се погрижат за вас. Това включва понякога да помолите семейството или приятелите ви да донесат храна, да отидете на педикюр или на вечерна среща или да направите нещо друго, което ви носи удоволствие. Каквото и да ви кара да се чувствате специален и обгрижван, намерете време да му се насладите, заслужавате го.
3. Не сте съвършени и това не е проблем. Никой не е съвършен. Всички правим грешки. Можем да тънем в угризения или да продължим напред. Опитайте се да дадете друг фокус на мисленето си, може би има добра причина да пропуснете точно този час, който сте били убедени, че е насрочен за вторник, а се е оказало, че е бил в понеделник. Може би вашето дете е имало тежък ден в училище и е имало нужда от вечер без ангажименти. Кой знае? При всички случаи, да стоите и да се самонаказвате няма да промени ситуацията, така че опитайте да продължите напред.
4. Вие сте супер герой. Може да не прескачате сгради с един скок и да не тичате по-бързо от скоростен куршум, но вие не сте по-малко от супергерой. Всеки ден се справяте със ситуации, които средностатистическият родител би определил като невъзможни. Отпускате стегнати мускули, помните таблетките и кога трябва да се приемат, инжектирате и вливате лекарства. Вие удържате истерично дете по време на ужасяващи медицински процедури. Справяте с гневни избухвания и нервни сривове и през повечето време успявате да не избухнете или да не се сринете вие самите. Окуражавате детето си да прави неща, които лекарите са ви казали, че никога няма да успее, но вие не се предавате и не губите надежда. Вие сте терапевт, лекар, сестра, приятел, довереник. Вие не сте обикновен родител.
5. Терапията е игра. При присъствието ми на терапевтични сеанси няколко пъти бях разочарована от според мен преждевременното приключване на сесията. От тогава съм придобила повече зрялост и опит и се научих да проявявам разбиране. За децата терапията е игра и играта е терапия. Имам предвид, че най-добрият терапевт успява да въвлече синът ми в дейности, които той иначе би отхвърлил, като ги превръща в игра, която синът ми иска да играе. Ние се поучихме от това и се опитваме да го прилагаме и вкъщи.
6. Играта е терапия. Да, това е различно. След освобождаване от терапия потърсихме допълнителни учебни занимания за моя син, които биха предложили терапевтични ползи. Той играе хокей с шейни, тича в отборно тичане на пътека, научи се да стреля с лък и взема уроци по плуване. Всичко това е терапия. Той се учи, забавлява се и става все по-силен. Всичко това са допълнителни ползи.
7. Намерете време да се радвате на децата си. Ние, супер родителите, сме много заети и често претоварени. Въпреки че всичко в графика ви е важно, важно е и да намерите време да играете, да се смеете, да вършите глупости и просто да се радвате на децата си. Четете им, гушнете ги, правете с тях това, което е важно в техния свят, създайте спомени извън болничните стени.
8. Ще бъдете принудени да вземате трудни решения. Ще трябва да вземате решения, които ще късат сърцето ви и след които ще останете, поставяйки под въпрос всичко, което сте мислили, знаели или разбирали. Знайте, че правите най-доброто, спомнете си за параграф три. Признавам, че агонизирам при вземането на този вид решения, те често са непосилни за мен и наистина могат да ме смажат. Говорете за вашата главоблъсканица с другите, които я разбират и си вярвайте, че вземете най-доброто решение. Продължете напред и след като го вземете, не го премисляйте. По-лесно е да се каже, отколкото да се направи, но си заслужава да се опита!
9. Невинаги има правилен начин. Сред много от изборите, които сте принудени да направите, няма правилен, само по-малко грешен сред трудните и болезнено мъчителни избори. Ще направите всичко възможно, но не винаги ще е правилно, независимо колко безсънни нощи прекарвате агонизиращи от мислене как да се справите със ситуацията.
10. Прощавайте си. Да, някога ще прецакате нещата, независимо от най-добрите си намерения. Каквито и наказания и мъчения да си налагате, това няма да ви накара да се почувствате по-добре или да ви помогне да правите по-добри избори. Помнете, че при много от тежките решения няма правилен отговор.
11. Да си родител е трудно, да си родител на дете със специални нужди е свръх трудно. Може да е също и свръх възнаграждаващо. Прави ни свръх отдадени. Почти винаги прави животът свръх интересен. С изпитанията идват и наградите. Понякога се налага да погледнете в сърцето си за наградите, но ще ги видите, ако ги потърсите.
12. Да си родител на дете със специални нужди е като маратон. За хората, които се опитват да спечелят маратон, няма почивка. Ако искаш да останеш в състезанието, се храниш, пиеш и дори отиваш до тоалетната, докато тичаш. Само че нашият маратон продължава в обозримото бъдеще и отвъд него. Така че, помнете, че не трябва да спечелите, а да успеете да завършите маратона до край. Човекът, който завършва последен маратона, прави почивки, спира, за да пийне вода, за да хапне на бързо, за да използва портативната тоалетна за нуждите си и се връща на пътя. Дайте си, макар и кратки, мигове, които са само за вас. Боже, може да си позволите да отидете на спокойствие до тоалетната понякога.
13. Не се изгубвайте като личност. Не оставяйте факта, че сте родител на дете със специални нужди, да ви формира или променя като личност. Вие сте много неща, да сте родител на дете със специални нужди е една част от вашата идентичност, но не трябва да изпълва цялата ви идентичност. Ако концентрирате целия си живот, всичките си контакти, цялата си личност само около вашето дете и неговите нужди, можете да изгубите вашата идентичност. Открийте неща, които обичате да правите – чаша вино, хоби, пазаруване за вашите нужди.
14. Запазете чувството си за хумор. Някои неща ни влизат под кожата, всички сме чувствителни на определени теми. Аз съм много чувствителна към идиоматичните изрази. Ако не внимавате с чувствителността си, можете да станете свръх чувствителни и хората да започнат да ви избягват. Много разговорни изрази като „ще получа инсулт“ или „едва не получих инфаркт“ са смущаващи за родителите, чиито деца всъщност са претърпели сърдечен удар или инсулт. Все пак трябва да имате предвид, че хората не целят да ви обидят или разстроят.
15. Радвайте се на малките неща. Хвалете се с постиженията, които изглеждат малки за останалите, но са огромни за нашите деца. Нашите деца се развиват по техен собствен ритъм, някои умения придобиват по-късно, други не овладяват никога. Помръдване на пръстче, което преди това не е могло да се помръдне, дума, изречение, усмивка, прегръдка, каквото и да е събитие, споделяйте го с хора, които обичат вас и детето ви.
16. Не се оставяйте на други родители да ви разстройват. Знам колко е трудно да чувате от други родители как тяхното дете, което е 6 месеца по-малко от вашето и вече ходи, а вашето не. Или пък да се справите с непознат, който ви пита защо 2-годишното ви дете се влачи на дупето си вместо да се изправи на краката си. Опитвайте се да запомните, че тези хора са далеч от контекста, в който ние живеем непрестанно. Обяснявайте, учете, бъдете търпеливи, подпомагайте осъзнаването на тези, които просто не разбират нашата ситуация. Помнете и че обикновените родители също имат право да се хвалят и гордостта им от постиженията на техните деца не е предназначена да уязви вашето дете.
17. Не се сравнявайте. Това е още едно предизвикателство, но си заслужава усилията. Децата са различни, типични деца или деца, пред които има допълнителни предизвикателства и всички те растат и се развиват с тяхно собствено темпо. Ако някой етап на развитие не преминава, както смятате, че трябва да премине, разбира се говорете с детския лекар. Сравняването между братя и сестри, братовчеди, между деца от една и съща група в детската градина или даже между деца с едни и същи недъзи рядко би могло да ви помогне да се почувствате по-добре. Вашето дете е уникално и има собствени силни страни и предизвикателства.
18. Няма нужда да бъдете „този родител“. Знаете този тип родител, които явно са прекарали 10 часа, за да приготвят невероятната закуска, оформена като животно с мустаци от репички. Родители, които винаги изпращат чудесно опаковани лакомства за всеки празник. Родители, които всяка година избират най-якия подарък за учителя. Родители, чието дете винаги е с най-готините дрехи, които сякаш никога не се цапат. Ако ролята на този тип родители ви е наистина присъща, поздравления. Аз лично установих, че в класовете на сина ми винаги има достатъчно майки, които да зареждат децата с привлекателни закуски и пликове с лакомства. Понеже за мен има други по-важни неща, оставям цялата слава за тях.
19. Обърнете внимание на брака си. Бракът е трудна работа, точка. Родителството е трудна работа, точка. Родителството при деца със специални нужди е особено трудна работа, точка. Тези от вас, които са сключили брак или имат връзка, отделете време за връзката си без децата да са около вас.
20. Вярвайте на инстинктите си. Вие познавате децата си най-добре. Лекарите, учителите и терапевтите са чудесни източници на подкрепа и съвети, но ако чувствате, че не са ви обърнали достатъчно внимание или че нуждите на вашето дете не са добре разбрани, съвсем разумно е да поискате второ мнение. Не се страхувайте да се борите за детето си и неговите нужди. Все пак, професионалистите са експерти в конкретна област, но вие сте експерт за нуждите на вашето дете.
От Дарла Клейтън, доктор по психология
Вдъхновена от успеха на сина си, състезаващ се в адаптивните спортове и загрижена от липсата на подходящи за него спортни възможности, през 2011 тя основава „Силни като стомана – адаптивни спортове“.
Екипът й осигурява специфични спортни тренировки и възможности за деца на възраст от 5 до 21 години с физически и зрителни увреждания.
Д-р Дарла пише тази статия в качеството си на майка, която отглежда две деца, едно от които е с увреждания, а другото не. Макар че работи като психолог, тя би искала да заяви, че с тази статия не възнамерява да предлага медицински или психологически съвети.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Дияна Христова
Източник: https://www.abilities.com