Трудност да продължиш напред. Проблеми със социализацията. Да бъдеш „разбран“. Предизвикателствата, когато мислиш и учиш различно могат да причинят много стрес и тревожност у децата. И тези чувства могат да отсъпят място на страховете, които да им повлияят в училище и извън него.
- Напълно възможно е децата, които мислят и учат различно, да усещат повече страхове от връстниците си;
- Страхът често произтича от нещо, с което те се борят;
- Разпознавайки страха, може по-лесно да намерите решения.
Вие можете да помогнете. Ето някои от най-често срещаните страхове, за които да сте нащрек и да разговаряте с детето си.
Провал
Често, когато децата се провалят в нещо, което опитват за пръв път, предпочитат да се откажат. И, ако тяхната самоувереност е победена, страхът от провал може да се загнезди и да ги възпре от предприемане на нови предизвикателства.
Това може да се превърне в болезнен цикъл – децата отказват да поемат риск или да изпробват нещо ново, защото не желаят да се провалят. Но, в същото време, ако не опитат, никога няма да постигнат прогрес.
Винаги може да потърсите съвет от експерт как да помогнете на детето си да преодолее страха от неуспех.
Социални ситуации
Липсата на социални умения може да накара децата да се страхуват от социални ситуации или групови изяви. Възможно е да имат проблеми с разбирането на социалните сигнали или спазването на общите правила.
Например, децата, които трудно се включват в разговори, често чувстват, че не знаят какво да кажат или как да го кажат. Изпитват страх да не кажат или направят нещо смущаващо пред другите, особено ако вече са имали подобно изживяване.
Да не си като другите
Този страх често се проявява в училище. В началния курс, децата имат склонност да се сравняват със своите съученици. Тогава започват да забелязват, че „не са в крак“ или че не могат да се впишат по начина, по който биха искали.
В направените проучвания децата, които учат и мислят по различен начин, често споделят, че се чувстват „глупави“ или неспокойни от това, че са различни. Помислте какво да направите, ако детето ви каже „аз съм тъп“.
Да излезеш от дома или семейството
Децата, които имат обучителни затруднения често не желаят да тръгнат към училище и да се разделят с родителите си за известно време. Те биха се отказали от нощни пътувания, пренощуването при приятели и всякакви други дейности без вас.
Да бъдеш „разбран“
Децата, особено тези над 10 години и тийнейджърите, искат да бъдат приемани от техните връстници. Искат да „паснат“ на средата. Но може би се страхуват, че ако техните приятели разберат за затрудненията им, няма да ги считат за „готини“ или забавни.
В резултат на това, те биха отказали помощ в училище. Или биха предпочели да избегнат ситуации, където различията им ще са на показ, като четенето на глас например.
Неизвестното бъдеще
Този страх може да се прояви под различни форми. Децата могат да се страхуват, че няма да се справят добре на предстоящия тест, музикален рецитал или спортно състезание. Или че няма да бъдат приети в колеж и да си намерят работа. Те могат да бъдат сериозно разтревожени от някои семейни ситуации, като загуба на работа на някой от родителите.
Ако детето ви често изпитва страхове, има начини, чрез които бихте могли да му помогнете. Ако изглежда тревожно, може да си водите дневник на тревожността, за да си записвате наблюденията.
Споделяйте своите притеснения с педиатъра, класния или с приятели. Споделянето на тревогите ви с доверен възрастен е добра първа стъпка към намирането на решения за намаляване страховете на детето ви.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Татяна Христова
Източник: https://www.understood.org