Невронауката зад мотивацията

Невронауката зад мотивацията

Мотивацията безспорно е един от най-трудните, но и важни фактори в живота. Тя е разликата между успеха и провала, поставянето на цели и безцелността, благополучието и нещастието.

И все пак, защо ни е толкова трудно да се мотивираме, или ако успеем, то да останем мотивирани?

Това е въпрос, на който учени, водени от професор Carmen Sandi от EPFL и доктор Gedi Luksys от Единбургския университет, се опитват да отговорят. Изследователите използват предишна информация, според която:

  • Първо, хората се различават много по способността си да поддържат мотивирано поведение и проблеми, свързани с мотивацията като апатия, са по-чести при невродегенеративни и психиатрични заболявания.
  • Второ, трябва да се фокусират върху частта от мозъка, наречена “nucleus accumbens”.

Намираща се близо до долната част на мозъка, nucleus accumbens е предмет на много изследвания. Причината, е че е основен отговорник за дейности като нежелание, възнаграждаване и мотивация. Ключът за доброто представяне и мотивацията се основава на съотношението глутамин/глутамат в мозъчното ядро nucleus accumbens(център на удоволствието).

За да тества и измери мотивацията, изследователската група създава „задачи за усилие с парично възнаграждение“. Идеята е, че участниците изпълняват задачи с повишаваща се (и измерима) трудност и получават парични суми, отговарящи на усилието, което са положили.

Накратко, прави повече, получавай повече.

В това проучване 43 души биват сканирани, за да се измерят метаболитите в зоната на nucleus accumbens, чрез усъвършенствана технология за мозъчна визуализация, наречена „Протонен ядрено магнитен резонанс“ или 1Н – ЯМР. Чрез нея могат с точност да се определят множество невросъединения в мозъка като невротрансмитери и метаболити. По тази причина 1Н – ЯМР се използва в клинични среди, за да се определят неврологични заболявания.

След това, всеки участник е бил помолен да стиска уред, който измерва сила – динамометър до определено ниво на съкращаване, за да спечели 0.2, 0.5 или 1 шведски франка. Тази процедура се повторила 120 последователни пъти, което направило изпълнението на задачата доста трудоемко. Идеята на експеримента е, че различните суми биха накарали участниците да решат дали биха инвестирали енергията, за да изпълнят задачата всеки път. Учените провели експеримента както в условия на изолация, така и в групови условия, за да проверят влиянието на конкуренцията като фактор, върху резултатите.

След като получили поведенческите данни, учените ги обработили чрез изчислителен модел, който определил най-подходящите параметри, които могат да се измерят, отнасящи се до полза, усилие и представяне. Това им дало възможност да проверят дали нивата на определен невротрансмитер определят специфични характеристики, свързани с мотивацията.

Анализът установил, че ключът за доброто представяне, и по подразбиране – за мотивацията, се крие в съотношението на два невротрансмитера, намиращи се в nucleus accumbens – глутамин и глутамат. И по-точно, това съотношение се свързва със способността ни да не спираме работата си за дълъг период от време – това, което изследователите наричат издръжливост.
Друго откритие е, че конкуренцията повишава изпълнението на задачата дори още от самото начало. Това важи най-вече за хора с ниско съотношение на глутамин-глутамат в nucleus accumbens.

„Резултатите дават новаторски поглед в полето на невронауката„ – казва Carmen Sandi.

„Те показват, че балансът между глутамин и глутамат може да предскаже специфични, изчислени компоненти на мотивираното представяне. Нашите подход и данни могат да ни помогнат да разработим терапевтични стратегии, включително промени в начина на храненето, които да се справят с дефицити при полагането на усилия, атакувайки метаболизма.”

Източник: https://neurosciencenews.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Жоржета Маджарова