“Законът на тривиалността”, наричан още “байкшединг”, е ситуация, в която хората изразходват значителна част от своето време, енергия и други ресурси в справянето с маловажни въпроси.
Например, фирмен отдел може да прекара повече време в обсъждане на плановете за гаража за велосипеди, отколкото тези за важно технологично съоръжение, тъй като гаражът за велосипеди е тема, която те по-добре разбират.
Байкшедингът има важни последствия, както за личната продуктивност, така и при работата в екип, защото може да помогне да бъдат открити маловажните въпроси, за които са отделени ценни ресурси, докато по-важни проблеми са поставени на заден план.
В тази статия ще научите повече за байкшединга, ще се запознаете с примери за неговото влияние върху хората, ще разберете защо хората се фокусират върху маловажното и ще научите практически методи, чрез които да се справите с този проблем.
Примери
„Законът на тривиалността“ е формулиран от Кирил Норткоут Паркинсън в книгата „Законът на Паркинсън и други проучвания върху административната дейност“ от 1957 и изразът байкшединг произлиза от пример, описан в книгата.
Примерът описва въображаема фирмена комисия, обсъждаща три въпроса:
- Строеж на голям реактор
- Строеж на малък гараж за велосипеди (bikeshed)
- Бюджет за кафе, необходим за редовните срещите
Строежът на реактора е твърде сложен въпрос, който повечето членове на комисията не разбират достатъчно добре, за да се чувстват комфортно, когато го обсъждат. По тази причина те бързо одобряват предложения план и след само две минути и половина преминават на следващата точка.
Тъй като членовете на комисията искат да избегнат усещането, че не са дали никакъв принос, решават да го направят чрез гаража за велосипеди. Тази тема е значително по-ясна за членовете на комисията и те отделят много време в спорове за материала, от който да бъде направен покрива и дали изобщо трябва да се прави такъв гараж.
След 45-минутна дискусия, чрез която са открили начин да спестят малка сума пари при строежа на гаража, комисията приключва работата си по тази точка с чувството, че са дали своя принос към проекта.
Те преминават към последната точка – бюджетът за кафе – въпросът, който е най-маловажен, но и най-лесен за разбиране.
Почти никой в комисията не разбира въпросите, свързани с реактора и само част от членовете разбират разликата между възможните материали за строежа на гаража, но всеки, до някаква степен, има познания за кафето.
По тази причина, те прекарват повече от час в обсъждане на бюджета за кафе, след което възлагат на секретаря да набави допълнителна информация по темата, за да продължат дискусията на следващата среща.
Забележка:пълното наименование на „Законът за тривиалността“ е „Законът за тривиалността на Паркинсън“. Паркинсън е свързан с още една идея, известна само като „Законът на Паркинсън“, той гласи, че „работата винаги се разтяга, за да запълни цялото време, което е определено за изпълнението й“.
Популяризиране на термина байкшединг
Байкшедингът е често срещан проблем в сфери като софтуер разработките и употребата на термина е популяризирана след имейл, изпратен от Пол Хенинг Камп до група от разработчици на операционна система със свободен достъп, относно склонността на хората да спорят по маловажни въпроси. В своя имейл, Камп поставя въпроса по следния начин:
„…това, че сте способни да построите гараж за велосипеди, не означава, че трябва да не разрешавате на другите да строят такъв, само защото не ви харесва цветът, който планират да използват. Не трябва да спорите за всяка дребна подробност, само защото знанията ви позволяват да водите такъв спор.“
Хората понякога използват фразата „гараж за велосипеди“, за да опишат дребен проблем, който привлича голямо внимание и поражда спорове, значително по-големи от важността на самия проблем.
Разновидности на „закона за тривиалността“
Идеята на „закона за тривиалността“ е изразявана по много различни начини, например:
- „Организациите придават несъразмерно голяма тежест на незначителни въпроси.“
- „Времето, което се отделя за всяка точка от дневния план, е обратно пропорционално на парите.“
- „Шумът, които се вдига покрай предстояща промяна, е обратно пропорционален на сложността на дейностите свързани с нея.“
Идеята е използвана и в различни поговорки. Пример за това е „Законът на Саер“, който гласи, че
„при всеки спор силата на чувствата е обратно пропорционална на важността на обсъждания въпрос“,
тази идея се корени в твърдението, че академичната политология е толкова свирепа, тъй като залогът всъщност е, в общи линии, малък.
Защо хората се фокусират върху маловажните неща?
Има много причини за склонността на хората да се фокусират върху незначителните проблеми, пренебрегвайки важните неща. Най-честите причини са:
- Маловажният въпрос е свързан с по-разбираема тема, за която лесно можем да създадем свое мнение;
- Маловажният проблем изисква по-малко време, усилия или средства, за да бъде разрешен;
- Разрешаването на съществените проблеми изисква поемане на по-голяма отговорност при взимането на решения;
Хората приемат, че лицата, отговорни за важните въпроси, трябва да са си свършили работата и да са изготвили точна оценка.
Забележка: сходни идеи са в основата на „преждевременната оптимизация“ – това е явление, при което хората започват да се опитват да направят нещо по-ефективно на етап, в който е твърде рано да се извърши такава промяна.
Как да се справим с байкшединга
Когато се опитвате да приложите своите познания за байкшединга, не бива да забравяте, че всички хора имат склонност да пренебрегват важните въпроси за сметка на дребните, включително Вие самите. Трябва да идентифицирате къде това се случва в момента или в бъдеще би могло да се случи и да вземете превантивни мерки. Така ще можете не само да справите с байкшединга, когато се появи, но и да се подсигурите, че това изобщо няма да се случи.
Например, ако Ви предстои работна среща, на която очаквате, че другите участници ще се концентрират върху някой маловажен въпрос, можете предварително да ограничите времето, за което екипът трябва да е стигнал до решение по този въпрос.
Също така, ако ръководите предстояща работна среща и знаете кой от поставените въпроси е най-важен, но и най-труден за разбиране, можете предварително да планирате по-голяма част от времето да бъде отделено именно върху този въпрос. В допълнение, бихте могли да започнете срещата с въведение, което да помогне на участниците да разберат по-добре поставения въпрос.
Имайте предвид, че когато се опитвате да предотвратите байкшединга, трябва да обърнете внимание не само на самата му поява, но и на причините за нея. Така ще можете да съобразите действията си с конкретната ситуация, което ще Ви даде по-добри възможности да се справите успешно.
Например, ако имате притеснение, че двама души от екипа Ви търсят причина да спорят по маловажни въпроси, защото не се харесват, опитайте се да обсъждате въпросите, когато на срещата не присъства поне един от тях.
Ако не сте сигурни, дали сте изпаднали в ситуация на байкшединг, задайте си следния въпрос: „Твърде много ресурси ли отделяме за проблема, върху който работим?“
Ако отговорът е „да“ и тези ресурси биха били по-полезни другаде, постарайте се да ги прехвърлите към по-важна задача. Ако напротив, отговорът е „не“, тогава можете спокойно да продължите или да отделите дори повече ресурси върху дадения проблем.
Но не забравяйте, че преди да направите промяна, е важно да се запитате дали тя няма да ви струва повече отколкото да оставите всичко по старому, дори ако в момента ресурсите не се изразходват ефективно.
Уточнения към „закона за тривиалността“
Най-важното уточнение към „закона за тривиалността“ е, че той е по-скоро общо наблюдение, а не абсолютна истина. Със сигурност съществуват ситуации, в които всеки въпрос получава заслуженото внимание спрямо своята важност.
Освен това, когато един въпрос стане много незначителен, бива разрешен набързо или напълно игнориран, вместо да получава излишно голямо внимание. Няма определено ниво на важност, когато това се случва и това колко маловажен трябва да е един проблем, за да спре да получава твърде много внимание, зависи от дадената ситуация и хората в нея.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Михаил Пешев
Източник: https://effectiviology.com