- Много деца срещат трудности в справянето с критиката.
- Трудното приемане на критиката може да бъде нещо повече от “тънкообидност“.
- Когато детето се бори с нещо, дори умерените коментари му се струват резки.
Представете си, че сте ученик и избирате какво да облечете. Когато се покажете на семейството, може би ще направят умерен коментар от типа: “Може би не точно тази блузка с този панталон.”, но вие чувате единствено: “Нищо не разбираш от дрехи.”. Когато децата се опитват да изградят нови умения, дори най-меките коментари могат да бъдат смазващи.
Децата се развиват с различни темпове. Това включва и начините за справяне с критиката. Някои деца имат нужда от повече време, за да се научат как да отговарят на критиката. Има и други причини защо някои деца сякаш не могат да се справят с критиката.
Нека помислим върху това защо някои деца реагират пресилено на критиката, и как да им помогнете.
КАК ИЗГЛЕЖДА ПРЕСИЛЕНАТА РЕАКЦИЯ КЪМ КРИТИКАТА?
Случва се в много семейства. Родителят съвсем не смята, че е казал нещо твърде критично. Но детето избухва, сякаш му е казано нещо изключително грубо.
Пресилената реакция към критиката изглежда различно в различните етапи от растежа на децата. Ето някои неща, които можете да забележите при децата в различните възрасти:
- Разстроени са, дори да не ги критикувате директно, напр. “Тази играчка не е твоя.”.
- Превръщат критиката по конкретен повод (напр. “Написал си грешно думата“) в генерална констатация за тях като цяло (напр. “Аз съм лош ученик.”).
- Натъжават се от позитивни предложения и приятелски, треньорски съвети (“Когато замахнеш с ракетата, опитай се да да държиш ръката по-високо.“).
- Възприемат умерените коментари относно външния им вид като груби и злобни , напр. “Среса ли си косата?”.
- Избухват, ако им кажете какво да правят, дори да е обичайно напомняне като “Време е да се изхвърли боклукът.”
Това поведение при децата може да бъде нещо повече от “тънкообидност”. Ако забележите, че детето често е фрустрирано, можете да си водите бележки кога и защо се проявява това поведение.
ЗАЩО ДЕЦАТА РЕАГИРАТ ПРЕСИЛЕНО НА КРИТИКАТА?
Нерядко децата се борят с критиката. Различните деца реагират зле по различни причини.
Често причината е, че са уморени или гладни. Самоувереността също е важен фактор. Често децата реагират пресилено на критиката, когато изпробват ново умение.
Има вероятност децата да реагират пресилено, ако някой поставя под съмнение изборите, които те правят. Например изборът на дрехи, прическа или на приятели. Това важи особено за децата в основното и средното училище.
Често децата преминават през фаза, в която искат всичко да бъде перфектно. Представете си, че искате да нарисувате идеалната гъсеница. Може би ще се разстроите, ако я покажете на някого и той каже: “О, аз мислех, че е балон!”.
Има и друга причина за прекалената реакция. Детето може да има проблем със самоконтрола, социалните умения или владеенето на емоциите си.
Децата често са свръхчувствителни, когато се борят с овладяването на определена способност. Например, детето ви реагира ли зле на коментарите, свързани с писането/ четенето му? Ако е така, това е нещо, на което да обърнете внимание. Може би точно това го затруднява.
Или пък може детето да е фрустрирано от училището като цяло. Дори умерените коментари се възприемат като груби, ако имаш усещането, че не можеш да се справяш добре с нищо.
КАК ДА ПОМОГНЕТЕ НА ДЕТЕТО ДА СЕ СПРАВЯ С КРИТИКАТА?
Има начини да помогнете на децата да реагират по-добре на критиката. Ето някои неща, върху които можете да поработите.
Бъдете конкретни. Коментирайте постъпката, а не самото дете. Същото важи и за случаите, когато хвалите детето.
Бъдете реалисти. Помислете какво очаквате от детето. Повечето деца на неговата възраст биха ли се справили? Често има разминаване между зададените от семейството стандарти и способностите, които децата развиват с течение на времето.
Опитайте се да обясните. Ако сте казали нещо, което е разстроило детето, намерете време да поговорите с него, когато се успокои. Кажете му: “Обичам те. Искам да помогна. Ето какво имах предвид всъщност.”. Ако разговорът върви добре, можете да му задавате и въпроси: “Ако ти кажа……, това за теб лошо ли е?“.
Разбирането на начина на мислене на вашето дете ще ви помогне да разберете какво се случва и да знаете как да подбирате думите си следващия път.
Търсете модели на поведение.
Кога детето ви реагира пресилено? Търсете модели и във вашето поведение. Кога коментирате повече, когато постъпката на детето е добра, или когато е лоша? Старайте се хвалбите да бъдат много повече от критиката.
Ако ви тревожи начинът, по който детето се справя с критиката, поговорете и с неговия учител. Например попитайте дали учителят е забелязал същото поведение в училище. Научете какво е типично за децата в тази възраст.
Можете да поговорите с учителя и относно нивото на самоконтрол на детето.
Често прекалено импулсивните деца реагират пресилено на критиката.
Заедно може да нахвърляте идеи как да помогнете на детето да си изгради механизми за справяне и да обмислите следващите стъпки.
В обобщение:
Децата често са свръхчувствителни, когато се борят с овладяване на нови умения.
Има други често срещани причини защо децата реагират пресилено на критиката – проблеми със самоконтрола и владеенето на емоциите.
Добре е да забележите моделите на поведение и да разговаряте и с учителя на детето.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Гергана Милчакова
Източник: https://www.understood.org