Кога е време да потърсим помощ, в случай че забележим неконтролируеми страхове и обезпокояващи мисли да връхлитат детето ни?
Децата често се страхуват – от тъмното, от промяната в средата, от нови хора. За нас, родителите, е болезнено да гледаме как детето ни е тревожно или се чувства потиснато, но особено трудно е, когато не сме сигурни дали детето ни се тревожи повече от нормалното и има нужда от специализирана подкрепа.
Разликата, която се открива между обичайните притеснения, характерни за определен възрастов етап и случаите, в които тревожността се превръща в проблем, е степента в която тя се проявява. Ще ви представим няколко стъпки, които ще ви помогнат да определите дали тревожността на детето ви излиза извън обичайните граници.
Силната тревожност е нереалистична
Например, за децата между 5 и 7 г. е характерен страхът от тъмното и от различни природни катаклизми, но ако детето изпитва толкова силен страх от тъмнината, че категорично отказва да отиде само до тоалетната, става силно тревожно, когато навън се стъмни и опитите ви да поговорите с него завършват с неуспех, то, може би е добра идея да се консултирате със специалист по детско развитие.
Силната на тревожност излиза извън граници
Когато ученик, завършващ средното си образование, се подготвя за кандидат-студентски изпит, е нормално да изпитва лека тревожност. Ако обаче дете в пети клас се тревожи за същия изпит, то това би трябвало да ни даде знак, че се случва нещо нетипично.
Силната тревожност превзема съзнанието
Лекото притеснение е нещо очаквано, когато дете постъпва в нова група/клас или се озовава на рожден ден, на който присъстват твърде много непознати деца. Но ако детето ни отказва напълно да говори с хора извън семейството, независимо от възрастта, пола им и това колко са ни близки, става високо тревожно, когато трябва да излезе извън дома, то това трябва да ни даде информация, че страхът контролира и “ограбва” ежедневието на детето.
Силната тревожност не преминава лесно
В следствие на травматични случки, симптомите на страх са често срещани и дори очаквани. С времето децата обикновено успяват да ги преодолеят. Но ако дълго след травматично събитие детето ни има проблеми със съня, сънува кошмари и проявява други симптоми на преживян стрес, то е добра идея да потърсим психологическа подкрепа.
Силната изява на някои страхове могат да направят живота на детето много по-труден и да го лишат от изпитване на удоволствие, любопитство и спонтанност в ежедневието. Ето защо е важно да потърсим начини за навременна подкрепа на детето и по този начин да предотвратим пренасянето на ефекта от тези страхове в младежката и зряла възраст.
Източник https://childmind.org
Превод и адаптация на текста от английски език : Елена Стефанова Богданова