Заекването е сложно говорно нарушение, засягащо около 1% от възрастните хора. Хората, които заекват може да изпитват социална тревожност, да се страхуват да говорят на обществени места или да се безпокоят, че заекването ще влоши тяхната успеваемост на работното място или в училище.
Проучванията показват, че заекването не е психична диагноза и тревожността не е основната причина за него. Възможно е обаче тревожността да засили или влоши эаекването. И да създаде порочен кръг, в който човек се опасява, че ще заеква и това го кара да заеква още повече. В някои случаи е възможно тревогата, свързана със заекването, да засегне взаимоотношенията и способността за общуване.
Какво причинява заекването?
Отличителната черта на заекването е повтарянето на определени звуци, срички или думи. То се проявява в различна степен – от слабо до силно. При някои хора заекването е много леко, почти незабележимо за останалите. В редки случаи, хората заекват толкова силно, че комуникацията става извънредно трудна.
Болшинството заекващи попадат някъде по средата. Те се запъват на думи и повтарят определени срички. Възможно е да се притесняват от говора си, а останалите да забележат, че речта им е специфична. Но те успяват да говорят с другите и да бъдат разбрани.
Видове заекване
В миналото се е сматало, че заекването е психичен проблем, вследствие на травма или страх. Въпреки че е възможно травма да причини заекване, това се случва рядко. Вместо това учените разграничават два отделни типа заекване:
Заекване на развитието
Това е най често срещаният вид заекване. Разпространено е сред децата на възраст от две до шест години, които се учат да говорят. То обикновено изчезва от самосебе си. Пет до десет процента от децата заекват в определен етап от развитието си и поне 75 на сто от тях преодоляват заекването с порастването. За останалите 25% заекването може да остане проблем и в зряла възраст.
Заекването на развитието често се влошава доста повече, когато детето е напрегнато. Речта на децата, които заекват, може да се подобри при продължително говорене. Това означава, че първите няколко изречения от разговора може да са забавени и накъсани, но когато детето се отпусне, е възможно то да заеква по-слабо.
Този вид заекване е семейна черта. Това предполага генетична обусловеност и учените са открили няколко гена, свързани със заекването. Все още обаче не са напълно изяснени конкретните причини и процеси, които предизвикват това заекване.
Неврогенно заекване (поради нарушение в нервната система)
Неврогенно заекване е много по-рядко срещано от заекването на развитието. То може да се дължи на мозъчно увреждане, причинено от травма, на проблем при растежа или на заболяване. При някои хора, например, заекването се появява след инсулт или мозъчна травма.
Въпреки че тревожността може да засили неврогенното заекване, тя е по-тясно свързана със заекването на развитието.
Отрицателните изживявания с други хора могат да подсилят тревожността на човек относно заекването и тази тревожност може да засили заекването.
Връзката между тревожност и заекване
За много хора вербалната комуникация е важна част от общуването с околните. Заекването затруднява тази комуникация.
Възможно е това да предизвика тревожност, особено по отношение на социалните взаимоотношения.
Проучване от 2009 г. показва, че заекването повишава допълнително 6-7 пъти диагностицирането на тревожност и може да увеличи наличието на социална тревожност от 16 до 34 пъти. Друго проучване от 2009 г. показва, че 50% от възрастните, които заекват, страдат от социална тревожност.
Заекването може да промени и отношението на хората към заекващия. Децата, които заекват, понякога са подложени на тормоз и изолация. Възможно е възрастните да имат затруднения да бъдат изслушани на работното място или в стресови ситуации, като например публично изказване на научна конференция. Негативните преживявания с останалите хора могат да подсилят тревожността по отношение на заекването и това може да го засили.
Възможно е заекващия да изгради и неправилни убеждения относно заекването. Например, че другите няма да го вземат насериозно или няма да го изслушат. Този страх може да повлияе на важни житейски решения – кое училище да посещава и каква работа да търси. Дори талантлив учен може да се откаже да говори на конференция или от професорско място поради страха си от публична реч.
Справяне с тревожността, свързана със заекването
Има редица стратегии, които могат да облекчат хората, които се тревожат за заекването си. Те включват:
- Упражнения за релаксация: Медитацията, дълбокото дишане и одобрителното говорене на себе си, могат да помогнат.
- Групи за подкрепа: Прекарването на време с други хора, които заекват, в група за подкрепа, може да намали изолацията и да облекчи тревожността.
- Упражнения за социални умения: Част от заекващите, поради своята тревожност, умишлено избягват социални ситуации. Това отслабва социалните им умения и засилва тревожността. Намирането на възможности за упражняване на общуването, би оказало помощ.
- Информиране за заекването: Разбирането на същността на заекването може да помогне на част от заекващите да се чувстват по-добре.
Как родителите могат да помогнат при тревожност, свързана със заекването
Повечето хора, които заекват, са деца. Родителите и семейството могат да им помогнат много. Опитайте следното:
- Създайте спокойна среда за говорене и общуване. Не говорете повече от детето си, не го поправяйте и не го карайте да говори по-бързо.
- Слушайте детето си внимателно, докато говори. Децата, които заекват, може да се притесняват, че ще ви раздразнят или отегчат. Дайте на детето си време.
- Не поправяйте заекването на детето си и не му подсказвайте думата, която вероятно търси.
- Окуражавайте детето си да говори за чувствата си, относно заекването. Убедете го, че заекването е често срещано и проявате разбиране за тревогата, която изпитва.
- Обмислете семейна терапия. Консултациите в семейна среда могат да помогнат за преодоляване на стигмата на заекващите. Точният терапевт ще предложи специфични стратегии за подкрепа на заекващото дете на всеки член на семейството.
Как терапията може да помогне за тревожността, причинена от заекването
Възможно е заекването да бъде преодоляно. Много хора забелязват огромни подобрения в речта си, след като са се обърнали към логопед. Терапевтът може да помогне за справяне с тревожността и други проблеми, причинени от заекването, което позволява на заекващия да се съсредоточи върху преодоляването на говорните си затруднения.
Силната връзка със специалиста е най-важният фактор за успеха на терапията.
Изследванията показват, че има конкретни техники, които помагат за справяне с тревожността, причинена от заекването. Експозиционната терапия може да помогне на хората, които се притесняват от заекването в определени ситуации като среща или работна конференция. Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) може да намали социалната тревожност, като помага на хората да разпознаят, да коригират и евентуално да предотвратят несъзнателните саморазрушителни мисли.
Дори ако хората продължат да заекват, терапията се отразява положително на самочувствието им. С отстраняването на тревожността, причинена от заекването, се предотвратява и засилването му. Заекването не трябва да влошава качеството на живот или да се отразява на бъдещите успехи. То е просто едно от многото различия между хората. За много заекващи, терапията предлага изход от изолацията и смущението и път към увереността и по-пълноценните взаимоотношения. Със съответната подкрепа, заекващите хора биха могли да престанат да считат заекването си за недостатък или източник на страх.
Източник: www.goodtherapy.org
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Елена Захова
Photo credit: Freepik