Вашето 10-месечно дете прекарва по-голямата част от играта ви, катерейки се по вас, и постоянно се налага да го изправяте, докато седите на пода.
Вашето 18-месечно дете не може да вземе решение. Първо иска да излезе навън. Две минути по-късно иска да се върне у дома. Минута по-късно иска отново да излезе.
Вашето 2-годишно дете отказва да се качи в столчето си за кола, независимо, че бързате, защото ще закъснеете за работа. И тази съпротива се увеличава с всеки изминал ден, въпреки вашето търпение и уважително отношение. Когато най-накрая, когато вече нямате друг избор освен да вие да поставите детето в столчето, то започва да крещи.
Вашето 3-годишно дете иска да играете с него, точно, когато трябва да приготвите вечерята. И то стои залепено за краката ви в очакване. Няколко минути по-късно удря кучето. По време на вечерята отказва храната, която сте приготвили, а иска кисело мляко. По-късно отказва да излезе от ваната и да се приготви за сън.
Какво е общо между реакциите на тези малки деца?
Ситуация без печалба.
Проблемът за децата: Детето тества нашите граници. Когато не отговорим категорично на този тест, то става все по-ентусиазирано да го прави. В този период на тестване, децата не играят, не се социализират, не създават, не учат, и не изпълняват своя потенциал. Те са разсеяни и вкопчени в това да получат нещото, което те искат.
Малките деца са изключително проницателни. Когато са заседнали в режим на тестване, те са наясно, че поведението им дразни и може би дори вбесява възрастните, които се грижат за тях.
Проблемът за нас: Тестването на границите не е удобно и за родителите. Ако не се обърнем към детето спокойно и директно, можем да станем все по-раздразнени и изтощени, в един момент да изгубим хладнокръвието си и да се почувстваме виновни, че не можем да се справим със ситуацията. Тестовете са искания и когато в отговорите си не предоставяме категорични „отговори“, неволно провокираме още тестване.
Тестването е като мишка вмъкнала се незабелязано в къщата. Ако не го забележим и не се справим ефективно, вероятно е да се покаже и в други ситуации (и да се размножи!).
Как да помогнем: Тестването е финият (а понякога и не толкова фин) начин за сигнализиране за нужда от помощ и изисква ясен и за предпочитане незабавен отговор. Родителите не трябва да се страхуват да бъдат решителни и директни, защото винаги можем да променим мнението си (решително) по-късно, което всъщност е отлично моделиране. „Замислих се и разбрах, че е добре да си облечеш блузата с късия ръкав. Съжалявам, че казах не“.
Независимо дали сме вкъщи, на публично място или на гости, децата трябва да знаят, че имат ясно поставени граници.
Ето и няколко стъпки, които могат да помогнат за поставянето им:
1. Изразете ясно ограничението:„Не искам да (или „не мога да те пусна“ или „не ти позволявам да“) крещиш точно до мен, докато слагам бебето в леглото.“
2. Признайте желанията и чувствата:„Искаш да останеш у дома с мен, но наистина не може, защото съм на работа. Знам, че това те тревожи.“
Потвърждение може да дойде и преди да се посочи ограничението, т.е. „Искаш да ми помогнеш да сложа бебето в леглото. Добре, но не мога да ти позволя да вдигаш шум тук, докато тя спи.”
3. Следвайте: Бъдете готови да предприемете действия – нашите думи рядко са достатъчни. “Ще те помоля да изчакаш извън стаята с татко. Аз ще те заведа при него сега и ще дойда при вас след няколко минути.“
Докато обяснявате на детето, може да го изведете от стаята.
4. Приемете отрицателния отговор на вашето дете. Дишайте дълбоко, оставете се на чувствата. Те не са по ваша вина. Не принадлежат на вас. Освобождаването от тези чувства е изключително здравословно, защото те са много повече от ситуацията в момента. Вие и вашето дете трябва да сте в състояние да пуснете и да приемете това несъгласие, така че и двамата да продължите напред.
5. Свържете се отново, като признавате перспективата и чувствата на вашето дете. Кажете му с подчертан тон, че разбирате интензивността на неговите чувства и че го разбирате: „Леле, изобщо не ти харесва идеята да излезеш от стаята без мен! Изглеждаше ядосан.”
Бъдете на разположение за прегръдки или гушкане и позволете на детето си да ги инициира.
Сигурното справяне с тези ситуации със съпричастност и приемане ще предотврати цикъла и ще попречи да стане нещо ежедневно.
Крещенето и лошият език са тестове, които не можем да предотвратим. Нашите деца контролират тези действия. Въпреки това, чрез повлияване на реакцията, ние можем да деактивираме тези „бутони“, така че децата бързо да загубят интерес да ги натискат. Все още е важно децата да знаят, че чуваме посланието в техните писъци и крайни изявления от рода на „Мразя бебето (или теб)“, на което може да отговорим, „Чувам гнева в тези думи. По-големите деца също се чувстват така понякога.“
Тестването е, когато децата:
- Повтарят едно и също поведение, за което сме казвали „не“ в миналото. Малко вероятно е детето да е забравило или да не е знаело, че не сте съгласни то да удари кучето. Децата знаят. Те не забравят тези неща.
- Поглеждат изпитателно към родителите си докато прави нещо, което сте му забранили.
- Неоснователно искат да направят нещо точно в този момент.
- Изглежда, че са „извън себе си“ и изпадат в тантрум, обикновено защото са уморени, гладни, стресирани или просто за завладени от емоции, които не могат да контролират.
- Включват се в игра, която изглежда по-разрушителна, отколкото конструктивна.
Подценяваме интелигентността и информираността на децата и често се съмняваме в това дали ни разбират. Но те обикновено ни разбират още на първия път, когато им кажем нещо, и често дори преди да го кажем.
Приемаме емоционалните реакции на децата си твърде буквално и самите ние се преуморяваме. Бъркаме моментните желания с „нуждите“.
Страхуваме се да не сме прекалено строги и контролиращи като нашите родители, А може и самите ние да сме отгледани без граници и това да ни пречи да ги поставяме.
Ние възприемаме отрицателно термини като „контрол“, „дисциплина“ и „отговорник“ и се притесняваме, че с тях ще ограничим детето. Но всъщно за децата е важно да имат ясно поставени граници.
Ясното общуване с нашите деца, че поведението им не е наред, по никакъв начин не е срамно. Нарича се родителство.
Източник: https://www.janetlansbury.com/