Най-добрият съвет, който съм получавала като родител на дете със затруднения в ученето, беше винаги да вярвам в детето си, защото ако аз не вярвам в него и то няма да вярва в себе си.
Колкото и добър съвет да е това, той също е и труден за следване.
Джефри получи диагнозата невербално разстройство на обучението, когато беше в детската градина. Миналата година, когато беше в пети клас, имах колебания дали ще успее да се справи с училището. Имайки предвид колко помощ получаваше, бях изключително притеснена за академичните и социални изисквания на образованието. Затова реших да проуча и други училища, с надеждата да намеря по-подходящо място за него.
Неподходящ
Опитах в три училища и най-лошият ми кошмар се сбъдна. Синът ми не беше приет в нито едно от тях. Добрите му вербални умения по четене и лексика го правеха лош кандидат за училищата, специализиращи в обучението на деца с разстройство на обучението. Те разбираха, че би му било по-добре в малко училище, просто не в тяхното. Обикновените частни училища не биха се справили с проблемите му с вниманието и писането. А странните му интереси и поведение затрудняваха това да се впише сред останалите.
След няколко срещи за специални образователни потребности в местното училище бях затаила дъх и се надявах на най-доброто. През август не спах в продължение на месец. Тогава се случи нещо: Джефри влезе в това училище и му хареса.
Лабораториите за часовете по природни науки бяха страхотни! Учеха за американската революция по обществени науки! Виж, мамо, имам 6 по математика! И 6 по природни науки! И 5+ по…
Никога не бих предположила, че синът ми ще се впише толкова добре в среда, обикновено асоциирана с неловкост и тревога. Но той се справя добре.
Обича приложните науки, но мрази да пише за опитите. Обича обществените науки, но мрази да пише доклади. (Мрази да пише каквото и да е.) Не е най-популярното дете и никога няма да бъде. Изпитват го устно, когато е възможно, и благодарение на ресурсен учител, упражнява писането на есета и доклади. И най-важното, Джефри се чувства успял.
Родителите познават децата си по-добре от всеки друг, но понякога техните любов и притеснения могат да ги заслепят. Не виждах, че въпреки затрудненията на Джефри, той имаше невероятен прогрес.
Знам, че пътят ни ще има още много завои, но също така знам, че дори, когато нищо не се получава, аз винаги ще вярвам, че синът ми може да постигне велики неща. Защото той продължава да ми показва, че може.
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Габриела Георгиева
Източник: https://www.smartkidswithld.org/