Дали детето ви е тревожно? Ето 5 признака на тревожност при децата, за да се уверите, че няма да ги пропуснете, а също и стъпките, които да предприемете, за да помогнете на тревожно дете.
Когато синът ми беше на 7, той прояви първите признаци на тревожност, а аз ги пропуснах.
Аз, терапевтът, работил със стотици деца, съвсем не осъзнах, че плачът на сина ми и избухванията му около ходенето на училище, се дължат на тревожност. В неговия случай, всичко се случи за една нощ. Сякаш дойде от никъде.
Никога не бях наблюдавала у него такова поведение и се срамувам да си призная, че го взех за някаква фаза или просто вид лошо държание. Доста е трудно да пиша това и да призная пред себе си, че реагирах по този начин, особено сега, след като да се справяш с тревожност е част от живота за две от децата ми.
Не можех да преодолея факта, че държанието му (плачът и драматичното вкопчване в мен, сякаш се бори за живота си, когато училищният автобус минаваше да вземе децата за училище) беше толкова нехарактерно за него.
Чувствах се раздразнена, изтощена и просто чаках периодът да отмине и той отново да припка весело към автобуса.
След 5 дни не можех повече да игнорирам сигналите и се обърнах към приятели за съвет. В този момент беше очевидно, че синът ми преживява някакъв вид тревожност, а аз не правех нищо, за да му помогна.
Тази история е доста трудна за споделяне, тъй като не ми е никак приятно да се представя като родител в тази светлина. Искам децата ми да се чувстват подкрепени на 100%, а в този случай, това съвсем не беше така. Все пак, не трябва да се съдя прекалено строго, тъй като не бях добре запозната с тревожността.
Справяме се по-добре, когато знаем повече
Ето за това споделям историята си с вас. Знам, че не съм сама. Много деца (и родители) се борят с тези силни чувства, когато си извън контрол, уплашен и претоварен.
Тези чувства може да са причинени от тревожност.
Веднъж да разбереш, че има връзка, това променя всичко. Вместо да се чувстваш изцеден, ти получаваш прилив на сила. Вместо да чакаш просто да свърши, ти слизаш на нивото на детето си и му помагаш.
Истината е, че докато помогнах на сина си, това беше само началото на едно пътуване. Положението ту се подобряваше, ту се влошаваше. Година и половина по-късно, безпокойството на сина ми стана толкова сериозно, че той не искаше да излезе от вкъщи и преживяваше пристъпи на тревожност.
Знаете ли какво ни преведе през това?
Какво промени всичко?
Важни признаци, че детето може да страда от тревожност
Често, когато мислим за тревожно дете, си представяме едно уплашено, стеснително дете, което се е увисило на краката ни. Този стереотип може да ни заблуди и да не успеем да забележим тревожността, дори да се взираме в нея.
Ако не разпознаем тревожността, ние изпускаме важна възможност да вдъхнем сили на детето си и да изградим неговите умения да живее по-щастлив живот. А от своя страна ние ще се чувстваме силно фрустрирани, защото повечето типични родителски подходи не работят при тревожност.
Тъй че, никак няма да е забавно.
Нека изброя някои основни признаци, показващи че детето може да страда от тревожност. Те са просто няколко червени светлини, които не са предназначени да диагностицират тревожността. Както във всеки друг случай, важно е да се консултирате с професионалист.
Ето 5 области, които често са знак за тревожност при децата
1. Заспиването и храненето се превръщат в битка
Тревожността обича да изпълзи през нощта и да се присламчи към децата ни. Нощта води много неща със себе си. Тъмнина. Отделяне. Никакво разсейване. Осемчасова мини смърт.
Всичко това може да направи детето ви много нервно преди лягане.
Ако вашето дете:
- Се страхува да спи само;
- Иска често да го наглеждате;
- Вмъква се в леглото ви повечето нощи;
- Отнема му много дълго, за да заспи,
вероятно искате да разберете какво се крие в основата на това поведение.
А после идва и време за хранене…
Тревожността също така прави децата ни твърде капризни към храната. Те може да се чудят какво има в нея. Дали е достатъчно сготвена? Дали може да се задавят? Ще има ли неочакван вкус или консистенция? Ще се допре ли до другата им храна? Каква марка е дадена храна?
Списъкът може да продължи и още.
Много деца с тревожност имат и сетивни проблеми, а някои дори сензорно-интегративна дисфункция (СИД). Не всяко дете със СИД страда от тревожност, и не всяко тревожно дете има СИД, но тревожността и сетивните проблеми наистина обичат да се появяват заедно.
2. Постоянно чувате от детето си оплаквания, че не се чувства добре
Тревожността не засяга само съзнанието, но и тялото. Има пряка връзка с храносмилателната система на детето ви, със сърдечната му честота, изхожданията (или липсата им), способността да преглъща и още много неща.Когато забележите такива физически оплаквания преди училище, времето за лягане или други дейности, обърнете внимание дали се повтарят. Често когато се проявява тревожност, се появяват и физическите оплаквания.
Винаги е добре първо да отхвърлите възможните медицински причини за тези състояния, но когато лекарите се чудят защо детето се чувства зле, може да разширите кръга до вероятни, свързани с тревожност причини.
3. Детето ви създава проблеми за ходенето на училище
Много деца не обичат да ходят на училище, но някои деца с тревожност чувстват истинска паника по този повод. Училището е свързано с много неща, отключващи тревожност. Често на тревожните деца им се гади и от там идва страха, че може да повърнат пред другите.
Също така, може да се притесняват от това, че се отделят от родителите, по-често от майка си. Мисълта, че се отделят, може да доведе до повече гадене, което пък подхранва тревожността. И се получава един кръг без изход.
Децата може да се безпокоят заради перфекционизъм, оценките си, някои строги учители, одобрението от съучениците си, микроби – посочвам само няколко теми от училищния живот, които се свързват с тревожност.
Ако имате сблъсъци относно ходенето на училище, а детето ви иначе се справя добре в общуването с връстници и не е обект на тормоз, е добре да потърсите източника им във възможна тревожност.
4. Детето ви избягва определени неща
Любимата храна за тревожността е избягването. Колкото повече избягва детето нещо, толкова повече расте тревожността.
Колкото повече расте тревожността, толкова повече детето избягва. Един непрекъснат кръг.
Ако забележите, че детето ви отказва да прави нещо, което преди това е правело, добре е да разберете какво се случва. Някои деца искат да избегнат обществени събития, близост до тълпи, да ходят на училище, на ресторант, да се включат в нещо ново (като нов клас или отбор) или просто нещо друго.
Ако забележите, че детето ви избягва дадени места или ситуации, задълбайте, за да разнищите причините за това избягване. Децата обикновено ще дадат отговор от рода на „скучно е“ или „тъпо е“, но не приемайте веднага този отговор за чиста монета.
Продължете да разговаряте в случай, че пропускате нещо.
5. Детето не иска да прави нищо самостоятелно
Последният от често срещаните признаци на безпокойство, който ще спомена, е липсата на самостоятелност. Ако вашият случай е такъв, то вие сте се сдобили със сянка. Където и да ходите, детето ви няма да се отдалечава много от вас. Понякога родителите не забелязват това веднага. Но когато обърнат внимание установяват, че където и да отидат, и детето отива там.
Детето може да изисква вие или някой друг да ходи с него, когато трябва да свърши нещо. Ако то трябва да се качи до горния етаж, чувате „Може ли да дойдеш с мен?“, или трябва да си измие зъбите и отново моли „Може ли да дойдеш с мен?“. Всъщност ако обърнете внимание може да забележите, че детето иска някой да бъде с него през цялото време.
Тази липса на самостоятелност често е захранвана от страха, че нещо лошо ще се случи с него, ако остане само. Повечето родители ще кажат „Но никога нищо лошо не се е случвало на детето ми.“
Тревогата не се интересува от това.
Никога не съм нападана от акула, но все пак се страхувам от нея. Повечето деца с тревожност се страхуват от неща, които никога не са изпитвали на собствен гръб.
Обърнете внимание на нуждата на вашето дете да не остава само. Това често е един от първите сигнали, че безпокойството чука на вратата.
Какво да правим когато детето прояви признаци на безпокойство?
Някой от посочените признаци звучи ли ви познато? Ако се притеснявате, няма да навреди да заведете детето на психолог, за да прецени състоянието му. Да бъдете проактивни е най-добрата защита срещу тревожност.
Освен това независимо дали детето ви е било диагностицирано с тревожност или не, има доста неща, които родителите могат да направят сами, за да въоръжат детето си с умения, които ще му служат през целия живот.
Четете книги, които показват на децата как да се борят със страховете си и да преодоляват тревожността. Вземете онлайн уроци или консултации, които да ви научат как да изградите умения у детето си вкъщи. Слушайте лекции, от които може да научите как да сте родители на деца с тревожност.
Но каквото и да правите, не оставайте безучастни. Тревожността не трябва да се смята за проблем, при който „ще почакаме и ще видим.“ Всяко дете може да изгради умения, да се научи как да посреща страховете си. Всяко дете може да живее живота си, без тревожността да го дърпа назад. Имат нужда само да им покажете как.
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Силвия Джалева
Източник:https://yourkidstable.com