
Играта е от изключително значение за развитието на детето – дори, когато то си играе самичко! Именно при самостоятелната игра, наричана още “независима игра”, детето изучава външния свят и научва повече за своя собствен.
Самостоятелната игра при децата спомага за:
- Развитието на тяхната креативност.Когато едно дете си играе самичко, това означава, че то трябва да се осланя само на собствените си идеи. В началото може да му се стори трудно, но с напредването на времето и практика от негова страна, в един момент това даже ще му се стори забавно.
- Спомага за решаването на проблеми, с които то се сблъсква.Когато детето не разполага с партньор за игра, който да му помогне за разрешаването на дадена ситуация, то само намира възможно най-доброто решение.
- Помага на децата да научат в какво са добри.Важна част от това да разберем кои сме ние, е да сме наясно в какво сме добри – готвене, спорт, писане. Често пъти откриваме тези свои скрити таланти, едва, когато се захванем да вършим нещо самички. Ето защо, самостоятелната игра е добро начало за малките деца в тази насока.
- Подпомага изграждането на увереност у малчугана.Когато детето е способно самостоятелно да се справя с проблемите си и да развие усещане за усъвършенстване на постъпките си и контрол над ситуацията, то ще успее да изгради усещане за увереност в собствените си способности. По този начин хлапето ще почувства, че има контрол над ставащото около него – без да се сравнява с другарчетата си и без да съди постъпките на другите.
- Спомага за изграждането на усещане за саморегулация.Когато детето си играе самичко, то това е една невероятна за него възможност да постави основите на онова осъзнаване, което ще го държи спокойно и ангажирано (без това да изисква чужда помощ). Така лесно се изграждат и ключовите за развитието му търпение, емоционален контрол и цялостно усещане, че може да разчита на себе си – все неща, които ще му помогнат да се справя със задачите в ежедневието (например: да се успокои и да заспи самичко, или да свикне да изчаква своя ред).
Как обаче изглежда подобен тип самостоятелна игра?
При нея детето може да е тихо или пък обратното. Това зависи изцяло от начина, по който детето се чувства – може да му се прииска да е шумно, защото около него няма никой, с когото да се съобразява. Когато децата играят самички, няма абсолютно никакви правила, които те са длъжни да следват. Ето защо е важно в този случай да оставим малчугана на спокойствие да изрази себе си по начина по който иска, но само дотолкова, че да не притеснява или наранява по някакъв начин заобикалящите го.
Този вид игра предполага играчките, с които играе детето, да имат различни роли и предназначения – и това е напълно нормално. Използването на много играчки, кубчета и дори кутии, символизира детската креативност в момент, в който тя се проявява.
В този тип игра, може да бъде включен и въображаем приятел, което също е в рамките на нормалното. Въображаемите приятели помагат на мъниците да се научат да завързват разговори, да обясняват идеите си и да развият креативното си мислене.
Как родителите можем да насърчим подобен тип самостоятелна игра?
Нормално е, в началото детето да иска ние, родителите, да вземем активно участие в играта с него. Ако имаме навика често да партнираме на детето в игрите, отказът ни в даден момент да бъдем част от тях може да го пообърка първоначално. Все пак, можем да се включим в самостоятелната му игра, но като странични наблюдатели.
Ако пък детето изпитва затруднения с привикването към това да си играе само, то успехът може да се крие в следната тактика – постепенно да отказваме да си играем с него и да го оставяме само да се занимава.Дори можем да си нагласим таймер, с който да дадем на детето няколко минути, в които то да остане насаме, а в последствие това време да се увеличава. Също така, от огромна помощ в процеса на преминаване към самостоятелна игра, ще бъде ако кажем на детето, че макар да не можем да си играем с него, все пак ще го наблюдаваме отстрани. По този начин ще го успокоим и то ще се почувства в безопасност.
Също от значение е и наличието на отделно място, в което детето да може да си играе самичко. Разбира се, всеки родител би искал да има възможността да наблюдава какво прави детето, докато се занимава самичко (от гледна точка на сигурността на мъника), но дори и да има само една стена разстояние между нас, то ще почувства повече свобода да изрази себе си, посредством играта.
Трябва и да внимаваме, децата да не прекаляват с времето пред екрана на мобилното устройство. Може и да е изкушаващо да оставим хлапетата да се занимават самички, залепнали пред малкия екран, но е крайно наложително да ги насърчаваме да използват играчките си, да творят и да извършват и други физически дейности, които развиват талантите им.
Не по-маловажен е и моментът, в който след всяка игра е добре да разпитаме малчугана за неговите преживявания. Възможно е и самите деца с гордост да ни покажат какво са сътворили, докато са били самички. В резултат от това, те могат сами да поискат да прекарват повече време насаме или пък ще търсят различни начини да включат другарчетата си (братята и/или сестрите си) в игрите.
Дори, когато играят сами, децата могат много да се забавляват!
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Дияна Илиева
Източник:https://pathways.org