Едно от най-големите предизвикателства, но също така и невероятно обогатяващо преживяване, пред което се изправих, докато растях, беше да се опитвам да бъда като по-голямата ми сестра, която ме превъзхождаше във всичко.
Тя получаваше награди и отличия, за които можех само да мечтая. И докато присъстваше постоянно в почетния списък на учениците и печелеше изборите за ученическия съвет, за мен беше изключително трудно ежедневно да пиша всичките си домашни и да получавам нулево признание за това. Често ревнувах и се чувствах много разочарована. Сестра ми сякаш вършеше всичко това с лекота.
Заради примера, който представляваше, развих силно желание да бъда като нея, както в класната стая, така и навън.
Записах се в стандартна академична програма в колеж и се посветих изцяло на това да бъда възможно най-добра във всичко, което правя. Но въпреки всичко, винаги съм знаела, че нивото на постиженията ми ще бъде много по-различно от това на сестра ми, заради естеството на моето невербално разстройство на обучението. В гимназията присъствах на спортното тържество на сестра ми, като в началото бях ядосана на родителите си, че ме накараха да отида. Но докато слушах, научих, че всеки отбор дава награди на тези, които полагат изключителни усилия, а също и на тези, които тренират прилежно. Това ме вдъхнови да се занимавам със спорт като сестра ми, защото видях, че има надежда и моята упорита работа и почтителност да бъдат оценени и признати. Действително, наблюдението ми се оказа правилно и получих пет награди през цялата си спортна кариера. Дори през първата година получих наградата за спортно майсторство през всичките три сезона, от което става ясно колко много ме ценят и уважават треньорите ми. Макар да имаше много моменти, в които губех надежда, никога не се отказах и винаги вярвах, че всичко ще се разреши по най-добрия начин.
Виждах как сестра ми получава академични отличия, които в крайна сметка й помогнаха да я приемат в желания от нея колеж.
Това ме мотивира да се запиша в най-предизвикателните за мен курсове в гимназията.
Решението ми доведе до известно напрежение между мен и ресурсния ми учител, защото изискваше полагане на много усилия и от двама ни. Наистина исках да последвам примера на сестра ми, тъй като всичко изглеждаше толкова прекрасно, но също така знаех, че училищата, в които ще се озовем, ще бъдат напълно различни в академичен план, предвид това, че тя е надарена, а аз имам невербално разстройство на обучението. За щастие, всичко се разви добре. Тя отиде да учи в университета Джорджтаун във Вашингтон, а аз завърших колежа Дийн и Къри. И двата са извън Бостън, но ние бяхме много доволни от избора си и се радвахме на всичко, което градският живот можеше да предложи.
Първото предизвикателство, с което се сблъсках, се дължеше на бавната ми скорост на учене.
Често не успявах да подготвя домашните си до късно вечер – не можех да ги започна, докато не приключех с тренировките и спортните срещи. Сестра ми можеше да пише домашните си или в училище, или в автобуса, и пак да получава отлични оценки. Наложи се да осъзная, че понякога ще се налага да работя с майка ми (нещо, което никой гимназист не желае), за да може тя да приложи своите умения на ресурсен учител, а аз да изпълнявам задачите си по-бързо. Сестра ми, от друга страна, се нуждаеше от много малко помощ от страна на майка ни. Заради спортния ми график трябваше да се уговарям с ресурсната си учителка предварително за написване на домашните. Понякога се налагаше да си тръгвам от занятията по-рано и в редки случаи да ги пропусна изцяло. На моменти това много я затрудняваше, защото трябваше да прави промени в графика си заради мен. Понякога беше разочароващо и със сигурност на сестра ми не й се налагаше подобно нещо, но винаги съм знаела, че да следвам нейните стъпки и да вървя по по-трудния път е правилният избор.
Въпреки че е предизвикателство да имаш талантлив по-голям брат или сестра, в крайна сметка това може да бъде и прекрасно изживяване. Докато растеш и узряваш, ще разбереш, че не си толкова различен, колкото си мислиш. Сега със сестра ми имаме много общи неща – наслаждаваме се на връзката си и обичаме градския живот като цяло. За мен нищо от това нямаше да е възможно, ако не бях последвала стъпките ѝ и не се бях записала в правилните курсове, които ми позволиха да отида в колеж. В професионален план никога няма да бъдем на едно и също ниво, но нейният път ме вдъхнови да открия собствените си интереси и да придобия опита да живея извън дома.
Източник: themighty.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Искра Петрова
Photo credit: Freepik