Апраксията е неврологично разстройство, засягащо способността за контрол на фините и главните моторни движения и жестове. Индивидите могат да се родят с апраксия, но могат и да я придобият след мозъчна травма. Апраксията може да засегне способността за движение на лицевите мускули или движенията на краката, стъпалата, пръстите на краката. Може да засегне и уменията за комуникация.
Апраксията варира от лека до тежка. Хората с апраксия често не могат да извършват контролирани, преднамерени движения, въпреки физическата си сила, интелигентността или желанието си. Счита се, че тя произтича от смущения в теменния дял на мозъка.
Какво представлява вербалната апраксия?
Това е вид апраксия, която специфично засяга способността на езика, устните и челюстта да образуват говорими думи. Може да бъде лека или тежка, затрудняваща или напълно предотвратяваща вербалната комуникация.
Знаци, които могат да говорят за вербална апраксия:
- Липса на бърборене при малки деца
- Затруднение при образуването на думи през цялото време или част от него
- Затруднения при дъвченето или преглъщането
- Затруднение при изговарянето на определени думи
- Повтаряне на думи
Как логопедите помагат?
Логопедите могат да работят интензивно с деца, които имат вербална апраксия, за да подобрят комуникативните им умения. Някои терапевтични техники включват:
- Упражняване на образуването и произношението на звукове и думи
- Изговаряне на определени звукове и свързването им, за образуването на думи
- Използване на музика, ритъм и движение за упражняване на речта
- Използване на визуални техники или използващи допир като например гледане в огледалото, докосване на лицето по време на говорене, и други.
Апраксия в класната стая
В клас, учениците с апраксия имат специални нужди. Въпреки че като цяло те възприемат добре информация и разбират инструкции, те не могат ефективно да демонстрират наученото. Това води до много силно чувство на безсилие и притеснение у учениците. В някои случаи, жестомимичният език може да е полезна добавка към говоримия език, макар че е важно да се използват и думи по време на правенето на жестове. Други техники включват използването на електронни устройства, които произвеждат думи, чрез които комуникацията да се улесни.
Понеже апраксията засяга всеки човек по различен начин, учители и родители се стремят да намерят алтернативни начини, по които учениците да участват пълноценно в класната стая.
Физиотерапевтите и логопедите, които работят с ученици могат да дадат ценна информация за това как инструкциите и материалите за работа в клас да се пригодят към учениците, за да могат да участват активно и да се намали тяхното притеснение. В допълнение към специфичните техники, които подобряват речта, също така е важно да се осигури и социална подкрепа на децата с апраксия като например другарчета, с което те да общуват.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Жоржета Маджарова
Източник: https://www.verywellfamily.com