Изследването на списание eLife предполага, че мъжете с аутизъм, но не и жените, имат повишена нервна възбудимост в специфични мозъчни региони, които са важни за социалното познание и саморефлексията и това може да повлияе различно на способността им да се ориентират в социални ситуации.Тези открития подкрепят идеята, че дисбалансите между възбуждането и инхибирането в мозъка засягат някои хора с аутизъм повече от други. Те също проправят пътя за по-нататъшни изследвания за измерване на дисбаланса на възбуждането и инхибирането с неинвазивни техники за невровизуализация. Това може да помогне на учените да оценят как различните терапевтични подходи могат да повлияят на този аспект от биологията на мозъка.
Мозъкът притежава свой собствен естествен баланс между възбуждане и инхибиране, но този баланс се различава при отделните индивиди. По-високите нива на възбуждане са свързани с функцията на някои гени, свързани с аутизма, които се намират в половите хромозоми, а също така могат да бъдат повлияни от хормони, произведени в по-големи количества при мъжете, като тестостерон. Разликите в тези механизми, свързани с пола, са важни, тъй като аутизмът засяга мъжете с по-голяма честота от жените.
„С това изследване искахме да постигнем по-добро разбиране как дисбалансът на инхибиране и на възбуждане може да повлияе на мъжете от аутистичния спектър по различен от този, наблюдаван при жените“,
казва един от водещите автори на изследването Ставрос Тракошис, аспирант в Лабораторията за аутизъм и невроразвитийни разстройства в Istituto Italiano di Tecnologia (IIT) в Роверето, Италия.
За да направи това, Тракошис и неговите колеги започват с използване на компютърен модел, който симулира възбуждащи и инхибиращи неврони, докато те си взаимодействат и влияят един на друг в мозъка. Моделът им позволява да контролират съотношението между възбуждане и инхибиране, симулират тези взаимодействия и след това отчитат реакции на невронната популация във времето. Изводите са подобни на данни, обикновено измервани с невро-визуални техники, като електроенцефалография (ЕЕГ) и функционално магнитно-резонансно изображение (fMRI).Тракошис и екипът му забелязват, че специфичните статистически признаци на симулираните данни се променят систематично с промени в основните съотношения на възбуждане – инхибиране. Тези статистически промени също са валидирани, като се използват данни от fMRI – сканиране на мозъка на живи мишки, на които са били дадени лекарства за предизвикване на засилено възбуждане.
След като потвърждава, че неинвазивният fMRI може да разкрие промени в основното съотношение на инхибиране и клетъчното възбуждане, екипът прилага техниката си към данни за fMRI от възрастни мъже и жени с аутизъм. То разкрива, че мъжете с аутизъм, имат нетипично засилено възбуждане в мозъчна област, наречена медиална префронтална кора. Функцията на този мозъчен регион обикновено се свързва със социално познание и саморефлексия. Анализът също така показа, че при жени с аутизъм по-слабо засегнатият медиален префронтален отговор на кората е свързан с по-доброто прикриване на социалните трудности в реални социални ситуации.
„Нашата работа предполага, че биологичните механизми, свързани с пола, биха могли да бъдат неразделна част от това как се развива баланса на инхибиране на възбуждането при мъжете с аутизъм спрямо жените“,
казва един от авторите на изследването, Майкъл Ломбардо, директор на лабораторията за аутизъм и невроразвитийни на разстройства. „Това би могло да помогне да се обясни защо виждаме явления като “замаскиране”, проявяващи се различно при аутистични мъже спрямо жените.“.
„Подходът ни би могъл да бъде полезен и за разбиране на други невроразвитийни състояния, които засягат мъжете повече от жените, като Синдромът на хиперактивност с дефицит на внимание“,заключава Ломбардо.
Източник: https://neurosciencenews.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: София Стоянова