Нашите деца имаха изключително лош късмет през последните няколко месеца. Бяха разделени от цялата им социална среда, от класните им стаи и от всяко чувство за нормалност. А родителите, меко казано, едва успяваха да се справят. Но как родителите трябва да използват това време вкъщи – да научат децата си на други важни умения за живота и да изградят емоционалната им интелигентност?Десетилетия наред, родителите разчитаха на IQ-тестове, за да получат представа за предполагаемите умствени способности на децата си.Но напоследък, те губят влиянието си, от части, защото, според експертите, не работят, но също така и защото ценностната система на родителите относно това, което искат за децата си и, което очакват от тях, са се променили.
Днес, повече от 90% от родителите, твърдят, че е важно за тях да отгледат грижовни деца. Искаме деца, които са емоционално стабилни и съпричастни. Желаем те да са подготвени да се справят с труден и постоянно променящ се свят.
С други думи, отмести се IQ (да, до определена степен). Искаме деца с високо “EQ”.Ето какво родителите трябва да знаят за тази концепция и как да започнат.
“EQ” се отнася до емоционалната интелигентност
Няма ясно изразена дефиниция на това, какво е “EQ” („емоционален коефициент“), защото това е много свободен, неофициален термин. Но основно, говорейки за “EQ”, хората имат предвид емоционална интелигентност. Според Даниел Голман, психолог и журналист, заради когото се популяризира и термина през 90-те години, емоционалната интелигентност обикновено обхваща: самосъзнанието на човек, способността му да се владее, социалната му осъзнатост, и способността му да управлява връзките си ефективно.
„Обяснено дори по-просто, емоционалната интелигентност се състои в това да осъзнаваш чувствата си още по-добре, за да можеш да ги управляваш по-успешно“
– твърди Корел Каной, автор на “The Student EQ Edge: Emotional Intelligence and Your Academic and Personal Success”.
Тъй като концепцията за емоционална интелигентност е много обща, няма големи, процъфтяващи научни проучвания за това, че ако притежаваш високо EQ, то това води до дълготрайни ползи.Но има достатъчно невероятни доказателства, че да притежават самосъзнание и да бъдат способни да справят с трудни емоции по конструктивен начин, само би помогнало на децата през техния живот.
Каква е първата стъпка? Помогнете на децата да разберат какво чувстват.Едно от най-важните неща, с които родителите или грижещите се за децата могат да им помогнат, е да разберат как се чувстват.
„Според старата школа по възпитание, родителите трябва да казват на децата „Не бъди тъжен“, „Не се ядосвай“, но ние знаем, че правилното е точно обратното“ – казва Каной. „Разбира се, че ще се натъжават. Ще се ядосват. Все пак са човешки същества.“
Вместо да окуражават децата си просто да преодолеят чувствата си, родителите трябва активно да им помагат да идентифицират какво преживяват. Експерти като Каной смятат, че упражненията за разпознаване и даване на имена на чувствата могат да започнат от много ранна възраст. Ако например сте казали „Не“ на прохождащото ви дете и то се нацупи, отбележете, че то изглежда сякаш се чувства ядосано и разочаровано.Има множество лесни начини и стратегии, които могат да помогнат на децата да се упражняват да разбират това, което чувстват като обикновен „метър на настроението“ с четири цвята. Като начало, започнете по-простичко: червеното значи гняв, синьото – тъга, зеленото – спокойствие, жълтото – щастие или нещо подобно.
Друга идея? Накарайте децата да оценят чувствата си от 1 до 10 като започнете вие самите – казвайки кога се чувствате ядосани и кога сте спокойни. Или пробвайте с „термометър за чувства“. Няма значение как точно ще наречете предмета (или ако дори използвате такъв), важно е да предприемете стъпки, за да помогнете на децата си да различават чувствата си, а не да ги отричат.
„Да обръщаме внимание на чувствата си е първата стъпка от това как да се научим да се справяме с тях. Понякога само да артикулираме дадено чувство помага да го разсеем“
– според Child Mind Institute’s website. „Твърде често се опитваме да се престорим, че не чувстваме никакви негативни емоции, преди да открием, че е станало твърде късно и се чувстваме ужасно.“
Бъдете готови с няколко здравословни стратегии за справяне.
Научаването как да се справим с емоциите си, очевидно, е доживотен проект, и не е нужно като родител да имате всички отговори. Но можете да помогнете на детето си да развие емоционална интелигентност като му показвате по какъв начин вие се борите с трудните чувства.Децата се учат като наблюдават родителите си, особено, когато са малки. Така че много съзнателно изтъквайте, когато чувствате “тежки” емоции и говорете също толкова съзнателно за това как се справяте с тях. Трябва да направите да изглежда нормален фактът, че всички изпитваме стрес, гняв и тъга и че няма нищо лошо в това и детето ви да ги изпитва.
Например: Ако сте разстроени заради това, че сте забравили нещо в супермаркета, кажете на детето си как се чувствате. След това много съзнателно обяснете как смятате да го преодолеете. Може да кажете: „Сега ще си поема няколко дълбоки вдишвания, за да се успокоя – това често ми помага.“.
На последно място, има трета, много важна стъпка от процеса, която родителите често забравят. Когато видите, че детето ви се опитва да идентифицира какво чувства и активно полага усилия да намери начини да се справи с чувството, не забравяйте да го похвалите. Покажете им, че цените усилията им. За съжаление, това е съобщение, което много родители трудно успяват да предадат на децата си. Въпреки факта, че толкова много родители твърдят, че искат да отгледат емоционално стабилни и грижовни деца, проучванията показват, че децата смятат, че родителите им много повече се интересуват от личния им успех.„Признайте тяхната упорита работа“, съветва Каной, “защото за тях наистина е много работа“, и след това продължете да вършите тази работа – заедно.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Николина Колев
Източник: https://www.cnbc.com