Честите конфликти между родителите допринасят за проблеми с психичното здраве на децата

Честите конфликти между родителите допринасят за проблеми с психичното здраве на децата

В много семейства съществува междуродителски конфликт, който може да доведе до депресия, безпокойство и агресия при децата. Маловажните неразбирателства, изразени в дребни скандали, отчуждение в комуникацията, пренебрежително въртене на очи, може да изглеждат безобидни. Такива неразбирателства присъстват в много семейства и такъв модел на поведение би могъл да обясни детски психични проблеми, включително депресия, безпокойство, проблеми със съня, агресия.

Намаляването на хроничния конфликт и напрежението между родителите помага на децата да се чувстват сигурни в емоционален план, което е предпоставка за стабилното им психично здраве не само като деца, но и като възрастни.

Повечето хора са наясно, че словесните двубои на висок глас, хвърлянето на предмети и физическата агресия са нездраво изразяване на различията и могат да навредят на развитието на децата. Истинският проблем, обаче, е доста по-деликатен. Неразбирателството може да се породи на политическа тема или кой ще прибере прането. Много родители имат различни виждания за баланса между работа и свободно време и спорят кой колко време отделя за грижата за децата. Важен е начинът по който родителите се справят с обикновени, понякога пренебрежими неразбирателства, които се наблюдават при повечето двойки, и които са естествени и неизбежни във всяка интимна връзка.


Тлеещи конфликти водят до свръх наблюдателност при децата

Справянето с такива привидно малки (или големи) различия се отразява на психичното състояние на децата. Вместо да си сътрудничат и разрешат проблема, някои двойки се фокусират върху размяна на обиди и изразяване на словесен или вербален гняв. Търканията могат да бъдат причинени от това, че единият родител непрекъснато посочва грешките, а другият родител се “затваря” в себе си. Дребни конфликти могат да останат неразрешени за дълги периоди от време, създавайки напрежение и навреждайки на психичното здраве на децата.

Вредата идва не от един или няколко такива случаи, а от хроничното им проявление. Конфликтите се уголемяват, натрупват и наслагват и така разяждат връзката. Преди се е вярвало, че ако родителите се карат много, децата свикват и са по-малко чувствителни към такива ситуации. Изследванията от 1980 година насам показват обратното: децата стават все по-чувствителни, ако са изложени на хроничен семеен конфликт. Те могат да станат свръх наблюдателни, за да предусещат знаците които ще доведат до конфликт. В следствие, е възможно да започнат да виждат конфликт там където няма или където други не биха обърнали внимание. Такова състояние може да е много изморително за детето в емоционален план.

Грешно е да се счита, че децата не разбират за конфликтите между родителите зад затворени врата. Децата са настроени на честотите на емоционалното състояние на семейството. Децата също така разбират когато проблемът е разрешен, дори когато не присъстват лично на разрешаването му.

Конструктивното разрешение на конфликт може да бъде полезен за децата

От друга страна, децата могат да извлекат ползи от поведението на родителите, ако родителите се отнасят конструктивно към разрешаването на конфликтите си. Родителите могат да говорят спокойно, дори да са на различно мнение, и да се съсредоточат върху решаването на спора. Може би те могат да се докосват леко докато разговарят или да използват чувството си за хумор. Такова поведение дори може да има положителен възпитателен ефект върху децата, които виждат че техните родители могат да се справят с различията си. Децата усещат сигурност и стабилност в семейството. Като не трябва да се притесняват, че семейството им ще се разклати, децата могат да насочат енергията си в друга посока.

Широко разпространените неадекватни опити за справяне с проблемите между родители водят до риск, който, трябва да се взема много насериозно. Повечето деца са изложени на родителски неразбирателства почти всеки ден, а неадекватното подхождане към тях е важен фактор за психичното здраве. Дали то ще е добро или лошо зависи до голяма степен от развитието на семейството през годините и от семейната среда.

Децата се чувстват емоционално несигурни

Наблюдават се различни отражения на конфликтите между родители върху психичното здраве на децата. Едно от тях е усещането за емоционална стабилност – децата трябва да чувстват сигурност в семейството.

Разрушителният и неразрешен сблъсък между родителите може да разклати доверието на децата в стабилността на емоционалните връзки, които са жизненоважни за децата. Децата може да започнат да се държат лошо, с цел да разрешат проблема или да се затворят в себе си и негативните си чувства, за да избегнат заплахата. В краткосрочен план тези стратегии може да помогнат на децата да се справят с отношенията си с родителите, но в по-дългосрочен план такъв вид поведение (като се прилага в други ситуации, например в училище и с приятели) не е добро за децата и обкръжаващите ги хора. Децата може да обвиняват себе си за наличието на конфликта

Родителският конфликт се отразява върху мислите, които се пораждат у децата. Някои деца обвиняват себе си като си мислят: ”Аз съм причината мама и татко да се карат. Аз нося отговорност.” Самообвинението може да навреди и да разруши усещането на децата за тяхната себестойност. Децата, които не успяват да спрат караниците между родителите си може да изпитат чувство на провал, което да доведе до депресия.

Последствията от неадекватното разрешаване на спорове между родителите не спират до тук. Враждата в семейството тясно свързана с депресия при родителите и с качеството на отношенията родител-дете. Някои родители смятат, че могат да отделят неразбирателството с партньора си от останалата част на живота си. Ако си ядосан на партньора си, обаче, може да пренесеш несъзнателно това върху децата си като им говориш грубо и се отнасяш по-строго с тях. Възможно е също да се почувстваш изтощен и да се затвориш в себе си, понеже не ти достигат сили да се грижиш пълноценно за децата си. Наблюдава се и ефект на “компенсиране” когато родителят се обръща към детето си за успокоение и така го натоварва излишно, с цел да компенсира незадоволителната връзка с партньора.

Вредата може да продължи през зрялата възраст

Изследванията показват, че отражението върху душевното здраве, на конфликти, с които родителите не могат да се справят добре, често може да продължи и в зряла възраст – дори когато децата станат възрастни и напуснат дома, качеството на връзката между родителите им може все още да се отразява върху психичното им здраве и благосъстояние. Отчасти, причината е че някои двойки може с години да са вплетени в негативен начин на общуване и да излагат децата си по време на цялото им развитие на хроничния конфликт помежду си. Освен това, децата може да имитират модела на поведение на родителите си, което още повече да навреди на психичното им здраве.

Никога не е късно родителите да се променят

Има начин да се промени това “токсично” влияние. Изследвания в по-малък мащаб показват, че с нужното подпомагане, приемането на различията и да говоренето с уважение помежду си, родителите могат да започнат да се отнасят по конструктивен начин към конфликтите си. В последствие се наблюдава подобрение в краткосрочен план на психичното благосъстояние на децата. Здравите взаимоотношения с другите деца, с други възрастни или с братя и сестри също олекотяват негативното влияние на междуродителския конфликт. Изследователите и психолозите имат нелеката задача да използват резултатите от дългогодишни и широкомащабни изследвания, за да подпомогнат милионите семейства, които са засегнати от този феномен.

Никога не е прекалено късно за родителите, които са впримчени в неефективни начини за разрешаване на проблеми помежду си, да се опитат по-здравословно да се справят с различията си. Но е най-добре да се започне рано, преди децата да са изложени на влияние. Има опасност спорадичните негативни взаимоотношения да се превърнат постепенно в начин на живот без никой да си даде сметка как това се отразява на някогашната влюбена двойка. Или на децата.

Източник: https://www.childandfamilyblog.com
Превод за Център за дестко развитие „Малки чудеса“: Кристина Андонова Гъркова