Ново проучване показва, че малките деца са склонни да не приемат награда, която знаят, че могат да получат, за да проучат други опции. Изследователите установяват, че когато възрастни и четири- до петгодишни деца играят игра, при която определени избори им печелят награди, както възрастните, така и децата бързо научават какъв избор ще им донесе най-голяма възвръщаемост.
Но докато възрастните използват тези знания, за да увеличат максимално своите награди, децата продължават да изследват други възможности, за да проверят дали стойността им не се е променила.
„Изследването изглежда е основна движеща сила през ранното детство – дори надхвърля важността на незабавните награди“,
казва Владимир Слутски, съавтор на проведеното проучване и професор по психология в Държавния университет в Охайо. „Вярваме, че това е така, защото малките деца трябва да изследват, за да разберат по-добре как работи светът.“
И въпреки това какво мислят възрастните, децата не търсят нови неща случайно. Резултатите показват, че децата подхождат систематично към изследването, за да се уверят, че не пропускат нищо.
„Когато възрастните наблюдават деца, които изследват света около тях, те могат да мислят за това като за безцелно бягане, отваряне на чекмеджета и шкафове, вдигане на произволни предмети“, казва Слутски, „но се оказва, че тяхното търсене изобщо не е случайно“.
Слутски провежда проучването с Натаниел Бланко, постдокторант по психология в Държавния университет в Охайо. Резултатите наскоро бяха публикувани онлайн в списанието „Наука за развитието“ (Developmental Science).
Изследователите провели две проучвания. В едно проучване са участвали 32 четиригодишни деца и 34 възрастни. На компютърен екран на участниците са показани четири извънземни същества. Когато щракнат върху всяко същество, те получават определен брой виртуални бонбони.
Едно от съществата очевидно е най-доброто, което дава 10 бонбона, докато другите дават съответно 1, 2 и 3 бонбона. Тези цифри никога не се променят за всяко същество в хода на експеримента.
Целта е да спечелите, колкото се може повече бонбони в рамките на 100 опита. (Децата могат да получат истински бонбони за същата стойност като виртуалните в края на експеримента.)
Както се очакваше, възрастните научават бързо кое същество дава най-много бонбони и избират това същество в 86 % от времето. Но децата избират съществото с най-висока награда само в 43 % от случаите. И не защото децата не осъзнават кой избор ще им даде най-голямата награда. В тест за памет след проучването 20 от 22 деца правилно са идентифицирали кое същество им е дало най-много бонбони.
„Децата не бяха мотивирани от постигане на максимална награда, до степента, в която бяха възрастните“, казва Бланко. „Вместо това децата изглеждаха предимно мотивирани от информацията, получена чрез проучване“.
Но това, което беше интересно, беше, че децата не просто щракаха произволно върху съществата, казва Слутски.
Когато не избираха опцията с най-висока награда, те най-често преминаваха през останалите опции систематично, за да се уверят, че не минало твърде много време без да са проверили всяка отделна опция.
„Колкото по-дълго не проверяваха конкретна опция, толкова по-несигурни се чувстваха в нейната стойност и толкова повече искаха да я проверят отново“
, казва той.
Във второ проучване играта беше подобна, но стойността на три от четирите избора беше явна, само една – скрита. Скритата опция се определяше на случаен принцип при всяка нова игра, така че се променяше почти всеки път. Но стойностите на всеки от четирите избора никога не се променят, дори когато той е скритият. Както при първия експеримент, 37-те възрастни избираха най-добрия вариант на почти всеки тест, 94 % от времето. По-рядко се случваше това при 36-те четири- и петгодишни деца, които избираха опцията с най-висока стойност само 40 % от времето.
Когато скритата опция беше опция с най-висока стойност, възрастните я избираха 84% от времето, но в противен случай почти никога не избираха скритата опция (2 % от времето). Децата избираха скритата опция около 40% от времето – без значение дали е с най-висока стойност или не.
„По-голямата част от децата бяха привлечени от неяснотата в скритата опция. Искаха да проучат този избор”,
казва Слутски.
Има обаче някои индивидуални различия при децата, отбелязва той. Няколко деца например се държаха повече като възрастни и почти винаги избираха опцията с най-висока стойност. Във втория експеримент няколко деца почти винаги избягваха скритата опция.
Тези вариации може да са свързани с различни нива на когнитивно съзряване при децата, казва той. Но изглежда, че всички деца преминават през фаза, в която систематичното изследване е една от основните им цели.
„Въпреки че знаехме, че децата обичат да тичат наоколо и да изследват нещата, сега научаваме, че тяхното поведение е регулярно“, каза Слутски. „Привидно непостоянното поведение на тази възраст изглежда до голяма степен се формира от стремеж към запасяване с информация“, добави Бланко.
Изводи: Систематичното изследване и неяснотата доминират при избора на малките деца
Организмите трябва постоянно да балансират конкурентните изисквания за събиране на информация и използване на придобитата по-рано за получаване на възнаграждаващи резултати (т.е. дилемата „проучване-експлоатация“). Изследването е от решаващо значение за получаване на информация как е устроен светът, което e особено важно за малките деца. Докато проучванията показват, че те изследват в отговор на изненадващи събития, малко се знае за това как балансират изследването и експлоатацията на множество решения или за това как този процес се променя с развитието.
В това проучване ние сравняваме моделите на вземане на решения при деца и възрастни и оценяваме относителното влияние на търсенето на награди, случайното изследване и систематичното прехвърляне (което се доближава до изследването, насочено към неяснотата). Във втори експеримент директно тестваме ефекта на неяснотата върху избора на децата. Демонстрираме, че (1) систематичните модели доминират в поведението на малките деца (това улеснява изследването), въпреки продължителното развитие на когнитивния контрол, и (2) че неяснотата играе важна, но сложна роля при определянето на избора на децата.
Нашето заключение е, че докато незрелият низходящ контрол на малките деца би трябвало да възпрепятства систематичното изследване, подобно на възрастен, други механизми могат да се справят, улеснявайки събирането на информация по систематичен начин, за да се изгради основа за знания, които да се използват по-късно.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Елена Цветкова
Източник: https://neurosciencenews.com