Как да помогнем на деца с проблеми с работната памет

Как да помогнем на деца с проблеми с работната памет

Подпомагащи стратегии
Рей Джейкъбсън

Проблемите с работната памет – способността да се задържа необходимата информация, за да се завърши една задача – афектират деца както в училище, така и извън него. Но има неща, които родителите могат да направят, и стратегии, които децата могат да научат, за да успеят, дори и да не им идва отвътре.

 

Запознайте се с границите на детето си


Ако сте дали на детето си един, според вас, подходящ набор от инструкции, но то не успява да се придържа към тях, това е знак, че е достигнало границите на работната си памет. Разбирането кога и колко често то започва да губи нишката, ще ви помогне да получите ясна картина относно капацитета на вашето дете да задържа информация. Когато разберете докъде се простират границите му, ще можете да използвате това знание като модел за ефективно даване на инструкции.

Например, ако забележите, че детето ви има проблем със следването на инструкции, състоящи се от няколко стъпки, опитайте се да „раздробите“ задачите на по-малки и по-лесно изпълними стъпки.

  • Не давайте списък с инструкции, например: „Върни играчките си по местата им, след това остави колелото в гаража, измий си ръцете и кажи на сестра си, че е време за вечеря.“
  • Опитайте се да: се фокусирате върху задачите една по една: „Приготвяме се да вечеряме. Време е да си върнеш играчките по местата. Когато си готов – кажи ми и след това ще ти кажа какво още да направиш.“

 

Раздробете задачите

 

Училищната работа, която на пръв поглед изглежда проста, може всъщност да изисква много работна памет. Когато децата се опитват да се справят с прекалено много неща наведнъж, работата им често се оказва недоизпипана или незавършена – и това създава чувство за тревожност. Обособяването на микро-задачите ще помогне и на вас, и на детето ви да раздели дадената задача на лесно изпълними части.

Например, ако детето ви пише есе, то използва работната си памет, за да си припомни важна информация, да генерира и организира идеите си, да използват правопис и граматика и дори да се увери, че почеркът му е четлив. Опитът да обмисли всичко наведнъж може да претовари мисловния му процес. Вместо това го насърчавайте да се занимава с всяка задача поотделно:

  • Да определи и запише основните идеи
  • Да проучи информацията и да създаде теза
  • Да направи план на основните компоненти
  • Да напише чернова (не се притеснявайте относно правопис и пунктуация)
  • Да редактира и доизпипа

„Раздробяването“ на задачите за домашно или на времето за учене на по-малки сегменти ще помогне на детето ви да избегне мисловното претоварване, да работи по-ефективно и да придобие полезни навици за учене.

 

Създайте рутина

 

Фундаментално за подобряването на работната памет е да помагате на децата си да свикнат с определен режим. „Целта е да се постигне рутина.“ – казва Линда Хекър, магистър на образователните науки, главен специалист по образованието в Колежанския институт за проучване и тренинг „Лендмарк“.

„Когато сме способни напълно да автоматизираме една задача, не ни е необходима работната памет, за да я изпълним. Да се запомнят следващите стъпки заема излишно място в съзнанието.“

Ето няколко съвета относно създаването на рутина:

  • Бъдете постоянни: рутината трябва да е просто това – рутина. Намерете модел, който работи за вас, и се придържайте към него.
  • Бъдете търпеливи: създаването на ефективни навици отнема време и разсейването е неизбежно. Не очаквайте от децата си да свикнат веднага. Подсещайки и хвалейки опитите на децата ви да продължават да вървят в правилната посока, ще им помогнете да се придържат към рутината, докато не свикнат с нея напълно.
  • Използвайте вербални и визуални подсказки: помогнете на децата си да внедрят рутината в съзнанието си като добавяте вербални и визуални напътствия.
  • Визуалните подсказки биха могли да бъдат например: рисунка, илюстрираща структурата на едно есе; изписването на стъпките за решаване на математическа задача; употребата на лепящи листчета вкъщи като средство за напомняне.
  • Вербалните подсказки могат да варират от изговарянето на глас на всяка една задача преди тя да бъде изпълнена: „стъпка 3, трябва да си сложа домашното за утре в раницата…“ – до измислянето на песничка или стихче, за да помогнете на детето да задържи важната информация (като често използвани формули по математика или таблицата за умножение например) в дългосрочната си памет.

 

Външни източници


Не всичко трябва и може да бъде запомнено. „Инструменти“ като списъци със задачи, планери и обикновени подсещания освобождават необходимото „работно място“ и улесняват запомнянето на важна информация за децата.

„Придаването на външна форма на организационните задачи снема част от напрежението за работната памет“ –

обяснява Хекър. „Винаги окуражавам учениците си да записват всичко – задания, идеи, всичко, което биха искали да запомнят за по-късно.“

Помнете, че тези „инструменти“ работят само и единствено, ако бъдат прилагани. Помогнете на детето си да намери „инструментите“, които работят за него, и му помогнете да ги приложи в собствената си рутина.

„Децата често са убедени, че ще успеят да запомнят информацията занапред, затова не я записват“ – казва доктор Матю Крюгер, старши директор в Центъра за учене и развитие към Института Child Mind. След това, когато не могат да си спомнят всичко необходимо за завършването на домашната работа, се чувстват фрустрирани и засрамени.

Но на следващия ден се случва същото нещо. Те са сигурни, че могат да запомнят какво трябва да направят – докато не осъзнаят, че не могат.
Помогнете на детето си да придобие навика да записва важната информация – задачи за домашно, дати за екскурзии, брилянтната му идея да построи най-добрия робот някога – на момента, дори ако мисли, че ще успее да я запомни.

 

Лекарства

 

„Лекарства, които подобряват вниманието, могат да подпомогнат работната памет,“ обяснява др. Крюгер. Лекарства за синдром на дефицит на вниманието (СДВХ) не лекуват проблемите на работната памет, но намаляват разсейването и подобряват фокуса, което улеснява достъпа на децата до работната им памет. „Но все пак е жизнено важно да предоставите на децата си ясни насоки и набор от лесно изпълними инструкции“ – отбелязва др. Крюгер.

 

Видео игри

 

Изследователите проучват дали методи от типа на „трениране на мозъка“ наистина могат да подобрят капацитета на работната памет. С напредване на проучванията, ще научим повече относно ефективността на тези стратегии, но за момента ползите в дългосрочен план все още не са ясни. Компютърните игри, приложенията и игрите за развитие на паметта може да се ползват заедно с други стратегии, но е важно все пак да се придържате към вече установените инструменти за подпомагане.

 

В заключение

 

Засега най-добрият начин да помогнете на деца, изпитващи проблеми с работната памет, е да се фокусирате върху създаването и прилагането на здравословни, ефективни стратегии за справяне. Установяването на рутина, използването на инструменти и предлагането на подкрепа ще помогне на детето ви да развие собствени стратегии, на които ще може да разчита до края на живота си.

Източник:https://childmind.org
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Михаела Тимофеева