Статията е подходяща за родители на деца от 0 до 6 години.
Захласването е събитие, което е изключително притеснително за всеки родител. Обикновено се наблюдава в периода 6 – 18 месеца, но може да продължи до 4-6-годишна възраст на детето. По същността си, афективно-респираторните пристъпи са причинени от много силна емоционална реакция при децата. Силният плач, предизвикан от нещо, което е подразнило и разстроило детето, може да доведе до потискане на дишането и забавяне на сърдечният ритъм. В екстремни случаи може да се стигне до загуба на съзнание или дори гърчове. Важно е да знаем, че причината за тези пристъпи не се състои във физическо увреждане.
Ключови моменти от статията:
- Децата могат да задържат дъха си, когато са разстроени или наранени. Те не го правят нарочно.
- Запазете спокойствие. Не се опитвайте да накарате детето си да диша като го разтърсвате или опитвате да прочистите дихателните му пътища.
- Задържането на въздуха, обикновено приключва в интервал от 30-60 секунди.
- Консултирайте се с лекар, за да се уверите, че случващото се не е симптом за нещо по-сериозно.
Тук ще откриете:
- Всичко за “захласването”
- Как да реагираме?
- Кога да се срещнем с лекар?
- Предотвратяване на “захласването”
- Двата вида задържане на дъха
Захласването изглежда много драматично събитие за родителите. Човек лесно би помислил, че състоянието е животозастрашаващо, но за щастие това не е така.
Задържането на въздуха най-често се причинява на бебета и деца, които:
- плачат
- са уплашени или разстроени
- са претърпели инцидент, от който са изпаднали в шок
При много силен плач, децата задържат дъха си, а дишането за момент спира. Те не го правят нарочно—дори да изглежда така, сякаш го правят, защото е част от някаква екстремна истерия.
Задържането на въздуха обикновено трае между 30-60 секунди, след като децата са задържали въздуха си и обикновено започват да плачат или крещят. В някои по-тежки случаи, децата задържат дишането си, докато не загубят съзнание. Когато това се случи, обикновено тялото автоматично рестартира способностите си и започва да диша. Атаките на задържане на въздух могат да се случват често, като няколко пъти на ден, но и рядко, като веднъж в годината. Малки деца в 6-месечна възраст могат също да получат пристъпи на задържане на дишането, но захласването е по-присъщо на деца във възраст между 1-2 години. Около 90% от децата спират да го правят до навършването на 6 години.
Някои случаи на задържане на дъха може да са свързани с анемия от недостиг на желязо. Свържете се с Вашият лекуващ лекар за направа на кръвни изследвания, за да разберете дали това не е причината.
Съвсем нормално е да изпитате страх, както и паника при първият случай на задържане на дишането при детето си – особено когато никога не сте чували за това преди. Може да Ви олекне да знаете, че тези пристъпи не причиняват дълготрайни увреждания или вредно влияние на мозъка.
Какво да правите по време на задържане на въздуха?
Следвайте тези препоръки, за да помогнете на детето си да премине през захласването:
- Запазете спокойствие. Кризата преминава до минута.
- Поставете детето да легне на една страна и го наблюдавайте, докато тя не приключи.
- Не поставяйте нищо в устата на детето, дори пръсти, с които да освободите дихателните пътища. Ако детето Ви започне да прави резки движения, можете да хванете главата, ръцете и краката, за да предотвратите евентуални наранявания или да преместите всичко в обсега му, което може да го нарани.
- Не разтърсвайте вашето бебе или дете. Това няма да спре пристъпите, но може да причини вреди.
- Уверете другите деца или възрастни в настоящият момент, че това е безобиден пристъп и ще премине скоро.
- Понякога децата могат да паднат и наранят себе си по време на пристъп. Ако мислите, че това се е случило е най-добре да заведете детето на лекар.
- Веднъж щом детето Ви се възстанови, не го наказвайте или поощрявайте, не вдигайте много шум заради случилото се.
Потърсете лекарска помощ, след като детето Ви е прекарало инцидентен пристъп на задържане на дъха. Вашият здравен професионалист ще погледне детето и провери дали то няма по-сериозен проблем.
Кога да посетите лекар за пристъпите на захласване?
Трябва да се свържете с лекар, ако детето Ви:
- е по-малко от 6 месеца
- има пристъпи повече от веднъж седмично – това може да е причинено от анемия
- започне внезапно да получава пристъпи на захласване
- изглежда объркано или сънливо след пристъп
- стане прекалено бледо или загуби съзнание
- има треперене и скованост по-дълги от минута, както и има нужда от повече време за възстановяване – това може да не е обикновен пристъп на захласване.
Как да предотвратите захласването?
Вие не можете да предотвратите задържането на дишането на детето си, но може да предотвратите причините, които са довели до него:
- В ситуации, в които смятате, че детето би могло да получи пристъп – опитайте да го разсеете.
- Дайте на детето си достатъчно време ако е необходимо да се направи промяна в различна дейност или ситуация. Предупреждавайки го навреме, то няма да изпита голяма уплаха, когато нещата се променят.
- Научете повече за неконтролируемите изблици на гняв (т.нар. тантруми) ако смятате, че това причинява пристъпите на задържане на дишането.
- Успокоете детето си след като се е уплашило или получило шок от нещо.
- Опитайте се да предотвратите прекаленото огладняване и преумора.
- Помогнете на по-големите деца да разпознават емоции като разочарование. Ако вашето дете може да разпознава и предотвратява тези емоции, то може да прекрати превръщането им в агресия или страх от пристъпите на задържане на дъха.
Двата вида задържане на въздух
Цианотично задържане на въздух (сини атаки) е най-често срещаният вид.
Децата, които са засегнати:
- плачат или се разстройват
- задържат въздуха си до момента, в който не посинеят, най-вече около устата.
„Бледите“ пристъпи на задържане на въздух са по-рядко срещани от цианотичните. Децата:
- могат да не плачат
- задържат въздуха си – сърдечният им ритъм се забавя и кожата им става бледа
- потят се и се чувстват уморени след пристъпа
- децата, които са имали подобни пристъпи като малки, могат да получат припадъци в юношеска и зряла възраст.
Някои деца могат да получат резки движения и гърчове, но това е по-скоро рядкост.
“Дъщеря ми задържаше въздуха си. Разговаряхме с нашия педиатър, какво да правим ако детето ни не започне да диша – например оказване на първа помощ.” –
Манди, майка на 2-годишно дете
Източник: raisingchildren.net.au
Превод: Луиза Попова
Адаптирана от Център за детско развитие “Малки чудеса”
Photo credit: Freepik