За да сравни ефектите на два метода за четене, Брус Маккендлис и колегите му използват мозъчните вълни, за да видят невронните вериги.
Хората, които се учат да четат и се фокусират върху връзката между буква и звук, вместо да се опитват да учат цели думи, имат засилена дейност в частта ,на мозъка, която се справя най-добре с четенето, сочи ново изследване, което разглежда реакциите на мозъка при различни видове инструкции за четене.
С други думи, за да развият уменията си по четене, ако учениците се учат да изговарят думата „К-О-Т-К-А“, това действа по-ефективно на мозъка, отколкото когато им е казано просто да запомнят думата „котка“. Изследването открива, че тези разлики в ученето са видими и в по-нататъшна употреба на думата.
Изследването, сред авторите на които е преподавателят в „Станфорд“ Брус Маккендлес от Педагогическия факултет и Института по невронаука на „Станфорд“, ни дава едно от първите доказателства, че определен обучителен метод за четене има пряко въздействие върху невроните. Това изследване може да доведе до по-качествени методи в помощ на хората със затруднения в четенето.
„Това изследване е вълнуващо, защото свързва когнитивната невронаука с въпроси, които имат дълбок смисъл и история в образователните изследвания”, казва Маккандлис, който провежда изследването заедно с Юлия Йончева от Ню Йоркския университет и Джесика Уайз от Тексаския университет в Остин. „Можем да научим много за процесите в мозъка, които подпомагат четенето, как се развиват при децата и как се оформят от решенията и методите на учителите.“
Обучителни методи
Теориите за развитието на четенето отдавна подкрепят значимостта на фоническата осново особено при хора, които се учат да четат или имат проблеми, но въпреки това изследването на начина, по който мозъчните механизми са повлияни от изборите на учителя, е сравнително ново начинание.
„С разрастването на образователната невронаука учените, които изследват мозъка, и образователните специалисти могат да разширят разбирането си за това как обучителните методи могат да бъдат използвани така, че да подпомагат промените в мозъка, които са в основата на развитието на ученето“, разказва Маккандлис.
В това изследване, публикувано този месец в журнала „Мозъкът и езикът“, учените съставят нов писмен език и съпоставят дали думите са учени по метода буква-звук, или по метода на асоциация на цялата дума. Участниците научават множество думи посредством двата метода и след това новите думи са им представени в тест за четене, докато учените наблюдават мозъчните вълни. Екипът на Маккандлис използва техника за наблюдаване на мозъка, която позволява да се уловят реакциите му към новонаучените думи, които са по-светкавични от премигването на клепача.Изследователите се учудват, когато виждат, че тези мигновени реакции на мозъка към новите думи са повлияни от начина, по който са научени те.
Думите, научени по метода буква-звук, предизвикват невронна дейност в лявото полукълбо, което отговаря за изображенията и езика. А думите, научени по метода на асоциация с цяла дума, водят до дейност в дясното полукълбо. Маккандлис отбелязва, че тези динамичните процеси в лявото полукълбо при употреба на нови думи са присъстващи на умели в четенето хора и по принцип липсват при деца и хора с нарушения в четенето.
В последствие участниците в изследването успяват да четат нови думи, които преди това не са виждали, стига да следват същия метод буква-звук, на който са научени. За части от секундата процесът на дешифриране на новата дума предизвиква процеси в лявото полукълбо.
„В идеалния случай това е мозъчната дейност, която бихме искали да активираме при начинаещите“, казва Маккандлис.
За сравнение – когато същите участници учат цели думи, изследването показва, че този метод е достатъчен, за да разпознаят тези определени думи на теста по четене, но процесите в мозъка са различни – електрофизиологичните реакции се случват в дясното полукълбо.
„Тези различни обучителни методи вероятно имат толкова различен ефект върху мозъчните реакции при учене, защото карат учениците да се фокусират по различен начин“, продължава Маккандлис.
„Все едно променяш начина, по който работи умът – когато се съсредоточиш върху различна информация, свързана с някоя дума, ти развиваш различни мозъчни вериги.“
„Въпреки че много учители вече използват фоническия метод, за да преподават четене, някои може би го правят по по-ефективен начин“, споделя Маккандлис.
„Ако децата изпитват затруднения, въпреки че им казват как се произнасят звуците, това е заради начина, по който са карани да се концентрират върху звуците в думите и връзките между тези звуци и буквите в писмените думи“, казва той. „Може да насочим вниманието към по-голяма или към по-малка единица – това има огромно значение за качеството на обучението.“
Следене на мозъчните вълни
В изследването участват 16 грамотни възрастни, но в него се натрупват статистически данни, като всички участници биват обучени по два различни начина, подобно на ученици, които са обучавани от различни учители или се опитват да овладеят особени думи, където връзката между звук и буква не е очевидна.
Новият писмен език се основава на линии, които представляват различни букви от нова азбука. Символите се свързват, за да представляват определена дума.
Всеки участник е обучен да чете две серии с трибуквени думи при еднакви условия, като се учи, гледайки и слушайки думите. Единствената разлика между двете обучителни условия е инструкцията в началото, която казва на ученика да използва един от два метода за учене. Според едната инструкцията участниците трябва да учат всяка дума, като обособяват всяка от трите букви и ги изговарят със съответния звук. Другата инструкция е съсредоточена върху асоциацията между целите писмени и говорими думи.
След приключване на обучението участниците са свързани към електроенцефалограф, или ЕЕГ, който следи мозъчните им вълни, докато изпълняват тест за четене с научените от тях думи от линии. След обучението по метода буква-звук участниците са тествани и колко добре могат да четат нови думи, съставени от същите букви.
Резултатите от ЕЕГ ни дават поглед към това как работи мозъкът под влияние на различни задачи, тъй като електродните сензори улавят 1000 снимки на секунда, за да покажат промени в активността на мозъка.
„Когато надникнахме под капака, установихме, че участниците могат да се учат да четат и според двете инструкции, но дейността на мозъка показва, че самото учене се случва по различен начин“, обяснява Маккандлис. „Тези резултати подчертават идеята, че начинът, по който ученикът съсредоточава вниманието си по време на ученето, има огромно влияние за това какво е научено, какво е усвоено, и като цяло изтъкват колко е важно подготвени учители да помагат на децата да насочват вниманието си точно към най-полезната информация.“
Маккандлис се надява, че подобни изследвания ще сближат образователните експерти, които искат да съставят по-ефективни обучителни методи за децата с проблеми при четенето, и когнитивните невробиолози, които се опитват да разберат как самият процес на учене води до промени в мозъчните вериги.
Източник:https://ed.stanford.edu/
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Калина Момчева-Стоева