Всички малки деца изпадат в истерии. Но ако екстремните сривове на детето ви, идват от нищо, това може да са симптоми на ADD (Синдром на дефицит на вниманието). Тук експерт по ADHD (Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност) обяснява ранните предупредителни признаци на емоционални отклонения и как да научим малкото дете, което усеща нещата интензивно, на самоконтрол.
Някои деца показват симптоми на синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADD и ADHD) от втората си година (в някои случаи и по-рано). Разбира се, разграничаването на нормалното поведение от ADHD е трудно.
Повечето деца имат изобилие от енергия, говорят прекалено много, прескачат от едно занимание на друго и се разсейват лесно. Нетърпеливи са и наддават вик за малки неща- като да получат тъмносинята чаша, вместо светлосинята на обяд.
Как тогава родителите и медиците да разпознаят признаците на ADHD? Отговорът е лесен – като насочат вниманието си към контрола на емоции или липсата му у детето.
Ранни признаци на ADHD при бебетата: нарушен сън, хранене, фрустрация
Американската академия по педиатрия твърди, че децата могат да се диагностицират с ADHD не по-рано от навършване на четири години, но това не означава, че ADHD при малките деца не съществува. Твърде дългото изчакване преди намесата на специалист, може да натовари детето излишно.
Лесно е да се забележат деца с хиперактивно и импулсивно поведение – те са тези, които са екстремно активни и спонтанни и изглежда да се нуждаят от по-малко сън, в сравнение със своите връстници. Техните родители и гледачи са изтощени. Но хиперактивното поведение не е отличителен знак за ADHD за всички деца, по-сигурен признак е умението на детето да контролира емоциите си.
Особено ранната негативна емоционалност (лошо реагиране на стрес и тенденция да се реагира с неприятни емоции) е изключително вероятен признак за ADHD. Бебетата, които може да са в риск от ADHD са тези, които плачат постоянно и им е трудно да се успокояват сами; които се ядосват, раздразнителни са и е трудно да бъдат контролирани; които имат проблеми с храненето и заспиването и/или съня; които не понасят фрустрация.
Ранни признаци за ADHD при малките деца: Интензивни, неконтролируеми емоции
Когато негативните емоции са нещо постоянно за малкото дете, нещата изглеждат по-различно от няколко типичните детски истерии. Децата с ADHD показват повече агресивно и изострено емоционално поведение. Когато бъдат предизвикани със задача, като пъзел с липсващи части, малките деца с ADHD показват повече разочарование, негативни изражения, емоционални изблици и ярост, отколкото техните невротипични връстници. Също така и се отказват по-бързо.
Накратко, малки деца и такива в предучилищна възраст с ADHD имат изострени реакции. Защо? Защото те изпитват емоциите по-дълбоко и те се задържат у тях по-дълго, отколкото при такива без ADHD. Те реагират бурно при позитивни емоции, като вълнение, което може да означава викане и скачане от радост за малки неща (като моята дъщеря с ADHD, която тичаше крещейки из къщата неконтролируемо, когато ѝ казах, че отиваме за сладолед). Те също реагират бурно с негативни емоции, разочарование, разстройване, което често води до истерии и агресивно поведение.
Когато невротипичните деца достигнат 3-4 годишна възраст, те могат например да изчакат до след вечеря за сладолед, без голямо тръшкане (въпреки, че могат да помрънкат малко, ако им се спи или са стресирани). Децата в предучилищна възраст с ADHD, обаче плачат или викат често в дребни ситуации. „Дребната работа“ е почти винаги „ГОЛЯМА работа“ с тези деца и те го показват с емоционалните си изблици. Чакането е почти невъзможно, те чувстват огромно напрежение да получат нещата на момента.
Ранни признаци за ADHD при малките деца: Емоционална чувствителност и превъзбуда
Малките деца с ADHD са склонни лесно да се разстройват, да си сменят бързо настроението и дори да са груби. Те може да се притесняват твърде много или твърде дълго, дори за най-малките неща и промените са им трудни.
Те също са изключително чувствителни към корекция- да ги помолиш да си облекат палто, излизайки навън, може да доведе до яростни викове. Тези деца се превъзбуждат от своите чувства и им е трудно да се успокоят.
Малките деца с ADHD са също изключително сприхави- което може да доведе до хленчене, настояване или крещене при всяко желание , което изказват- и в резултат до агресивни и яростни изблици.
В класната стая за предучилищна подготовка, учениците може да се оплакват, ако има твърде много деца на мястото където искат да играят. Повечето деца без ADHD ще се съгласят да се преместят. Деца с ADHD обаче, може да се проснат крещейки на земята или да избутат друго дете, казвайки му да се махне. И не само веднъж. Случаи като този се повтарят отново и отново. Децата в предучилищна възраст с ADHD често са по-контролиращи и реагират по-недружелюбно, с яд и агресия, когато са разстроени и е по-вероятно родителите да получат обаждане детето да бъде прибрано у дома, отколкото при техните връстници без ADHD.
Ранни признаци за ADHD при малките деца: Чести, тежки истерии
При малките деца с ADHD е вероятно да настъпят истерии, които са по-чести, интензивни, тежки и унищожителни, отколкото при другите деца на тяхната възраст. Типично развиващото се малко дете може да има седмични истерии и родителите обикновено могат да кажат защо се случва тази истерия (детето е вероятно изморено или не иска да направи нещо).
При малките деца с ADHD, истериите се случват по-често, траят по-дълго и изглежда, като че идват от нищо. Реакциите на детето са прекалени, напълно непропорционални на случката и/или неподходящи в контекста. Истерията може да трае 20 минути или повече и на детето му е трудно да се успокои само и може дори да отмъщава.
Много преживяват истерии „в целия си блясък“, над които нямат никакъв контрол, дори и да им бъде обещано най- любимото нещо на света, те просто не могат да спрат.
Обичайно поведение на малкото дете
Таблицата отдолу подчертава и сравнява обичайното поведение на малките деца и на децата с ADHD:
| Поведение | Невротипичен | Възможен ADHD |
| Истерии | 2-3 пъти/седмично за по-малко от 15 минути; честотата и интензивността намалява след 6 месеца | 3+/седмично за повече от 15 минути наведнъж; честотата и интензивността продължават за 6 или повече месеца |
| Агресивно поведение (напр. хапане) | 1-2 пъти/месец (между 12-36 месеца) и/или с леко експресивен език | 36+ месеца, случва се повече от веднъж или два пъти (напр. Често по време на истерия) |
| Самонараняване (напр. хапе себе си, удря си главата) | Случва се по всяко време |
Когато децата с ADHDса прекалено стимулирани (например шумна среда), тяхната реакция може да бъде дори още по-непредвидима и сериозна от обикновено. Моята дъщеря имаше емоционални сривове на партита за рождени дни и най-лошите бяха на нейните собствени партита. Просто беше някак твърде стимулиращо за нея и резултатът беше викове, плач, хвърляне на неща и настояване всички да си тръгват. Тя прекара повечето време от партито за четвъртия си рожден ден сама в стаята си, докато аз водех занимания за приятелите ѝ.
Ранни признаци за ADHD при малките деца: Ранните симптоми на моята дъщеря
За съжаление, тези младежи получават доста негативен отклик на своето поведение, което може да спомогне за ниско самочувствие, тревожност и дори депресия. Моята дъщеря разви значителна тревожност преди да започне училище. Тя беше типичното активно дете с ADHD още отрано. Тя разви всичките си моторни умения и вървеше с уокър, по времето когато другите бебета се учат само да пълзят. Тя буквално тичаше в кръг около другите бебета и когато се научи да говори, не спря (докато не стана тийнейджър).
Отказахме се от дневния сън напълно, когато стана на 14 месеца, въпреки че не спеше през нощта. Дори тогава се чудех колко спи. Не можехме да я задържим затворена, я слушахме как тропа из стаята си по цяла нощ. Махнахме играчките ѝ, но тя се забавляваше като се катери по рафтовете в гардероба си. Повече от веднъж съм я намирала сутрин заспала в гардероба.
Също имаше и проблеми с храненето, но някак израстна нормално, въпреки че бях убедена, че гладува, защото не можеше да се спре за повече от две минути на едно място, за да суче. Беше твърде нетърпелива и трябваше постоянно да оглежда из стаята.
А нейните емоционални сривове? Епични.
Знаех, че поведенческите проблеми достигат върха си на 2 години и намалят с израстването, но открих, че третата година на дъщеря ми е по-лоша от втората. И когато си мислех, че ще става само по-добре, поведението продължи и когато навърши 4… Кога щеше да приключи?
Много родители влизат в капана да чакат поведението да се подобри. Въпреки че беше ясно, че дъщеря ми е различна от другите деца, всеки ми казваше да чакам. Те казваха, че тя е просто активно, с богато въображение, надарено дете. Така че, ние чакахме.
Докато чакахме хиперактивното поведение да изчезне, ние пренебрегнахме факта, че тя трябваше да е започнала да показва повече емоционален контрол по времето когато навърши 3. Тя просто беше чувствително момиче! Още оправдания. И тогава, бяхме чакали твърде дълго. Тя продължи да избухва емоционално, което попречи на способността ѝ да създава приятелства и самочувствието ѝ се срина.
Ранни признаци за ADHD при малките деца: Критичната родителска подкрепа
Не бих могла да преувелича за важността на ранната намеса. Децата, които показват емоционални нарушения- по-малко търпимост към разочарование, повече ярост- са в огромен риск. И колкото по-крайно избухват, толкова по-тежки са техните ADHD симптоми. По същия начин, нерегулираното щастие е свързано с по-голямо невнимание. За съжаление, само около 40-50 процента от малките деца с ADHD получават ранната подкрепа с намеса в поведението, от която се нуждаят.
Важно е да се знаят ранните предупредителни знаци, така че да можем да помогнем на тези деца, колкото се може по-рано. Не чакайте да видите какво ще стане. Започнете да отбелязвате своите наблюдения и притеснения още от раждането на бебето. Забележителното е, че бебетата всъщност започват да показват своите способности да регулират емоциите си още през първите месеци след раждането. Например бебетата се научават да отместват поглед от неща, които ги разстройват, да се успокояват сами и да контролират гнева, разочарованието и разстройването. Децата с ADHD не правят това като бебета.
Когато се преместят в предучилищна подготовка и техният езиков капацитет се увеличи, типично развиващите се деца могат по-добре да регулират емоциите си и започват да отговарят на ситуации с гъвкавост и по социално приемлив начин. От друга страна, децата с ADHD продължават да имат проблеми с овладяване на предизвикателни ситуации и да намаляват стреса. Не могат да се справят с негативните емоции ефективно и продължават да избухват (емоционално и физически), показват агресия, или пристъпват към избягващо поведение, за да се саморегулират.
Ранни признаци за ADHD при малките деца: 5 допълнения на поведенческата терапия
Нашата емоционална система се развива преди нашата система за контрол. Още повече, че емоционалният мозък е много по-силен от мислещия мозък (този, който ни помага да охлаждаме емоциите и да правим добри поведенчески избори). Това значи, че трябва да подпомагаме децата си като проникваме в емоционалния мозък много рано.
В САЩ Националният институт за душевно здраве (НИДЗ) финансира Предучилищно ADHD лечебно изследване (ПСЛИ), оценяващо дълготрайната ефективност и безопасност на метилфенидат (Риталин) при деца в предучилищна възраст (3-5.5 години). Преди да започнат изпитванията на лекарствата, всяко семейство завършва програма с интензивна 10-дневна поведенческа терапия, която включва консултантска подкрепа за родителите.
Едно от най-значимите открития от това изследване е, че една трета от децата показват значително намаление на симптомите на ADHD след програмата за поведенческа терапия и следователно не се нуждаят от лекарства. От това изследване, изследователите установили, че намесите, създадени за да намалят симптомите на ADHD, трябва да са първото лечение за малки деца.
Частта с обучение на родителите от поведенческата терапия е критична, защото родителското поведение влияе на уменията на децата да регулират емоциите си от ранна възраст. Ето как може да започнете днес:
1. Разберете мозъка с ADHD. Мозъкът продължава да се развива през детството- детски мислещият мозък е последния, който се развива у възрастните. Нататък, когато детето е разстроено, хормони на стреса се разпространяват в тялото и цялата кръв бърза да излезе от рационалната/мислеща/ успокояваща част от мозъка и отива в моторния кортекс, подготвяйки тялото или за бой или да бягство. Емоционалният мозък автоматично поема контрола в този момент, така че всякакво говорене, мъмрене, наказване или лекции са безсмислени, защото мозъкът, който разчита и интерпретира тези съобщения е изключен.
Най-добрият начин е да се избягва да се занимава детето, докато е разстроено. Оставете им пространство, но стойте наблизо, за да не се чувстват изоставени.
2. Създайте здрави връзки. Както е за всяко друго дете, така и децата с ADHD печелят от здравата връзка с родителя. Те трябва да знаят, че са обичани и приети без значение от нищо. Когато имаме здрава връзка, можем да заздравим позитивните и социалните емоции, което помага за регулиране на емоциите. Наблегнете на малките моменти през деня, когато можете да се свържете с децата си. Много важни моменти са първото нещо сутрин и вечер преди лягане. По това време им дайте цялото си внимание. Кажете нещо позитивно като „Обичам първото нещо, което виждам сутрин, да е твоето слънчево лице“. И се усмихнете! Винаги бъдете от отбора на детето. Отборната работа помага за изграждане на състрадателност- друга социална емоция, която изгражда емоционалния мозък.
3. Бъдете топъл и откликващ. Родителите са най-ефективни в подкрепата на децата си, когато са подкрепящи, чувствителни и реагират топло на положителните и отрицателните емоции на децата си. Вместо да реагирате емоционално, потвърдете техните чувства. Кажете „Хей, виждам, че сестра ти много те разстрои“ е по-полезно, отколкото да настоявате да спре да плаче. След това създайте пространство за да им позволите да говорят за това, което се е случило, ако искат. Ако не допълнят нещо повече, или не говорят все още, дайте им пространство, за да плачат, да ви дадат прегръдка или от каквото и да имат нужда в момента. (Оставете ученето на подходящото поведение за друг път)
Когато приемаме, не им казваме „не е голяма работа“. За тях е голяма работа, следователно когато омаловажаваме как те се чувстват им изпращаме съобщение, че не искаме да слушаме как се чувстват. Важно е спокойно да отбележим, че са разстроени и да кажем , че сме там за да помогнем.
Децата реагират емоционално, за да създадат безопасност, но също и да бъдат чути. Когато създаваме това пространство за своите деца, те се чувстват в безопасност, чути и разбрани. Показването на емпатия ще помогне за развиване на тяхната емпатия и ще научат, че не е нужно да реагират по прекалено емоционален начин.
4. Подчертайте позитивното поведение. Въпреки че може да не изглежда така, вашите деца се държат спокойно през цялото време- просто приемаме тези моменти за гарантирани. Обърнете внимание на тези моменти, като покажете,че оценявате това ,че правят каквото искаме да правят, като да използват думи за помощ или да казват когато са разочаровани ( вместо да крещят или ритат).
5. Създайте възможности. Да говорим с децата за нашите правила и очаквания да бъдат спокойни не е достатъчно. Въпреки това, често правим само това. Казваме им какво очакваме, изпращаме ги да играят и после сме раздразнени, че 30 секунди по-късно пищят. Запомнете: те нямат умствения контрол да се сдържат. Вместо това, създайте възможности за тях да демонстрират как да искат помощ, когато са разстроени, вместо да се разстройват и да избухват.
Създайте възможности за самостоятелност. Децата, които могат да се научат да решават проблеми сами, могат да се научат да регулират поведението си сами. Какви са нещата, за които се борят с вас да правят сами? Вероятно е време да им дадете права.
Създайте възможности за осъзнаване. Ние откриваме все повече, че осъзнаването е важно за регулиране на емоциите и самоконтрола. Никое дете не е твърде малко, за да се упражнява да бъде осъзнато. Потърсете прости моменти през деня- помиришете маргаритката, която са откъснали. Говорете, за това какво чувстваме и вкусваме. Погалете кучето и опишете как усещате козината.
Създайте възможности да сте отбор. Да се чувстват, че принадлежат е друга важна част от изграждането на емоционалния мозък и няма по-добър начин да се направи това от този да ги накарате да се чувстват част от отбор. Моята дъщеря е любимия ми съучастник просто във всичко, от ходенето до магазина до разходката на кучето и почистването на спалнята. Ние говорим как работим заедно, за да свършим нещата заедно като отбор, за да можем да отидем и да се забавляваме. Тя обича да казва „ ние правим добър отбор„. И това е така.
Източник:https://www.additudemag.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Христина Тодорова