Мъдри думи от Филип Пулман, който получи Мемориалната награда „Астрид Линдгрен“ през 2005 г.:
Децата се нуждаят от изкуство, приказки, стихотворения и музика толкова, колкото се нуждаят от любов, храна, чист въздух и игра. Ако не дадете на детето храна, вредата от това веднага може да се установи. Ако не осигурите на детето чист въздух и игри, щетите също ще са видими, но не толкова бързо. Ако не дадете на детето любов, щетите може да не са видими с години, но са постоянни.
Но ако не дадете на детето изкуство, приказки, стихотворения и музика, вредата няма да е толкова видима. Въпреки това, тя ще присъства. Телата им са достатъчно здрави, могат да бягат и скачат, да плуват, да се хранят с апетит, да вдигат много шум, както децата винаги са правили, но нещо ще липсва.
Истина е, че някои хора порастват, без да са се сблъсквали с какъвто и да е вид изкуство и са напълно щастливи, имат добър и качествен живот, а в техните домове няма книги и не се интересуват особено от картини, не виждат смисъл от музиката. Е, няма проблем. Познавам такива хора. Те са добри съседи и полезни граждани.
Но други хора, в някой етап от своето детство или младостта си, или може би дори като възрастни, попадат на нещо, за което никога досега не са мечтали. То им е толкова чуждо, колкото е тъмната страна на Луната. Един ден те чуват глас по радиото, който чете поема, или подминават къща с отворен прозорец, в която някой свири на пиано, или виждат плакат на конкретна картина на нечия стена и това им нанася удар, толкова силен, но същевременно толкова нежен, че се чувстват замаяни. Нищо не ги е подготвило за това. Те изведнъж осъзнават, че са изпълнени с глад, въпреки че допреди минута не са имали представа какво е това; глад за нещо толкова сладко и толкова вкусно, че почти им разбива сърцето. Почти се разплакват, чувстват се тъжни и щастливи, сами и примамени от това съвсем ново и странно преживяване. Отчаяно увеличават радиото, застояват се пред прозореца, не могат да откъснат очи от плаката. Искали са това, имали са нужда от това така, както гладуващият се нуждае от храна, но никога не са знаели. Нямали са представа.
Точно това означава за дете, което се нуждае от музика, картини или поезия, да попадне на тях случайно. Ако не е тази случайност, те може никога да не се срещнат и може да прекарат целия си живот в състояние на културен глад, без дори да го знаят.
Ефектите на културния глад не са драматични и бързи. Не са толкова лесно видими.
И, както казвам, някои хора, добри хора, мили приятели и полезни граждани, просто никога не го изпитват; те са напълно завършени без него. Ако всички книги и цялата музика, и всички картини в света изчезнат за една нощ, те няма да се чувстват по-зле; дори не биха забелязали.
Но този глад съществува в много деца и често никога не бива засищан, защото никога не е бил пробуден. Много деца във всяка част на света гладуват за нещо, което да нахрани и подхрани душата им по начин, по който никога нищо друго не би могло.
Правилно казваме, че всяко дете има право на храна и подслон, на образование, на лечение и т.н. Трябва да разберем, че всяко дете има право на допир до култура. Трябва напълно да разберем, че без приказки, стихове, картини и музика, децата ще гладуват.
Източник: astridlindgrenmemorialaward.wordpress.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Радослава Михайлова
Редактор: Диана Стойкова
Photo credit: Freepik