През изминалата година на локдаун, успях да развия нови умения, както и да проуча къде са пропуските ми в живота. От 8-годишна възраст съм диагностицирана с диспраксия. След това получих диагноза дислексия, дисграфия и комплексно посттравматично стресово разстройство. Последното заболяване няма нищо общо с другите. Повечето хора с диспраксия биват диагностицирани и с други разстройства.
Представете си която и да е комедия като например Лоръл и Харди, където някой постоянно е в конфликт с всеки един аспект от живота си. Падане от стол, блъскане във врати – всичко това е ежедневие за мен. Бихте се смяли, нали? Е, това е опитът ми с диспраксията. Между другото, смехът беше много важен урок, който трябваше да науча. Не мога да контролирам някои неща, но поне мога да контролирам как региарам на тях.
Според уеб страницата на Националната здравна система в Англия www.nhs.uk “Диспраксията, още известна като разстройство на координацията на развитието (DCD), е често срещано разстройство, което афектира движението и координацията”. Тъй като всеки е индивидуален, то оказва различно влияние на хората. За да разберете защо съм предложил тези вещи за улеснение в ежедневието, ето малко информация за това как ми повлиява диспраксията:
1. Често изпускам неща без да искам – почти сякаш в тялото ми има полтъргайст, който ме кара да изпускам неща, докато мозъкът ми ми казва да ги държа.
2. Затруднявам се с женските аспекти на всекидневната хигиена като например лицевото обезкосмяване и гримирането. Ще се изненадате колко пъти съм си причинявала белези, нескопосани вежди или външен вид, като че някой е разсипал буркан куркума по лицето ми.
3. Трудно ми е да преценявам дълбочина, височина и ширина. Средно се блъскам в три врати всеки ден – често пъти се случва да е една и съща врата.
4. Не готвя. Намирам го за толкова стресиращо. Има твърде много неща, на които трябва да се обръща внимание. Дори и да успея да си сготвя някое ястие се чувствам толкова замаяна след това, че често не успявам да го изям.
5. Придобиването на нови умения е истински кошмар. Започнах да шия преди 20 години и едва сега започвам да ставам добра. Често се разочаровам, тъй като не схващам така, както другите хора. Поради този ми проблем, околните понякога твърдят, че не опитвам достатъчно усилено.
6. Много хора с диспраксия се борят със своята (не)самоорганизация. Постоянно съм притеснена, винаги пристигам по-рано, подготвена съм повече от необходимото и изпитвам непрестанно притеснение, че ще забравя нещо.
7. Мразя да се храня. Понякога е заради текстурата на храната – например няма как да ям студено месо без да ми се догади. Най-големият ми проблем обаче е механиката на храненето. Все още се задавям от време на време заради затрудненията си с дъвченето. Все още не съм усъвършенствала използването на прибори и по тази причина обикновено не ям пред други хора освен ако не се налага. Чувствам се комфортно да се храня единствено пред хора като партньора ми, близките ми приятели и семейство.
И така, без повече приказки, ето ги моите 8 незаменими вещи за по-лесен живот, когато имаш диспраксия:
Въпреки че не пия топли напитки, поставката е много ценна за мен. Често ми е много трудно да държа чаши дори и да имат дръжки. Тази придобивка е решение на проблема с балансирането и объркването относно това това как да ги хвана.
2. Табла за сервиране с нехлъзгащо покритие
Както вече споменах, се затруднявам с храненето и не обичам да ям пред хора. Повечето пъти с партньора ми се храним в стаята ни, а не в трапезарията, която споделяме с други хора. Страхувах се да не изпусна чинии с храна и по тази причина просто не ги носех. Това предизвикваше напрежение в отношенията ни и затова намерих решение. Таблите за сервиране с нехлъзгащо покритие са идеални: дръжките са достатъчно дълги и вероятността да се загуби баланс е минимална.
Механиката зад храненето ме смущава – не само това да знам кой прибор да използвам за специфичните храни, но физически да придвижвам храната до устата си. В 90% от времето използвам лъжица. Тези стилни прибори обаче са изключително полезни, тъй като ми дават солидно пространство да ги хвана добре.
4.Масажна измиваща четка за коса и скалп
Борех се с миенето на косата си с години, но вече не. Косата ми е гъста и колкото и да се опитвах да отмия шампоана, винаги ми се струваше, че не е чиста. Това ме караше да се чувствам мръсна и отблъскваща, понижавайки самочувствието ми. Тази измиваща четка буквално промени живота ми. Изстисквам малко шампоан отгоре и, а тя се грижи да го разпредели равномерно по цялата коса. След като измия шампоана с вода, използвам четката да премахна останалото количество. Освен това масажира и скалпа, което наистина ме успокоява.
5. Пинсети с неплъзгащи се дръжки
Между другото, бях доста пренебрегвана като дете. Никой не ме беше научил да спазвам лична хигиена. В комбинация с диспраксията се чувствах отвратително понеже имах усещането, че не мога да бъда жена. Беше един бурен процес на учене, но тези пинсети помогнаха. Уникални са! На пипане текстурата им е много приятна и освен това се държат много лесно. След като се мъчих години наред да се справя с космите на лицето и веждите си, това беше невероятен пробив за мен.
Бидейки некординирана и с наднормено тегло, постоянно исках да сваля килограми без обаче да се унижавам. Често пъти във фитнеса получавах надсмешливи погледи, които ме засрамваха. В резултат нямах желание да тренирам. Много малко са положителните неща, които мога да извлека от пандемията, но тази машина ми помогна значително. Сега без да има кой да ме съди обичам да гледам телевизия, докато греба на машината, придобивайки все повече самочувствие.
Към всички родители на децата с диспраксия, умолявам ви да им купите тези моливи. Намерих ги, когато бях в университета и след години наред мехури по пръстите усещането от писането с тях беше нереално. Като дете с диспраксия, натисках твърде силно молива, чупейки графита. Затова постоянно се налагаше да си остря моливите и да изглеждам сякаш целя да се скатая от работата. Другият проблем беше, че получавах мехури от търкането на молива в пръстите ми. Беше изключително болезнено, но пък това ме караше да държа молива по правилния начин, придавайки си повече опора с третата му страна.
8. Фиджет кубКато диспраксик имам много тактилни и сензорни нужди. Понякога губех много време, задоволявайки тези си необходимости, докато не открих фиджет кубчетата. Различните усещания и движения, които предоставят, биха могли да са брилянтен подарък за човек с диспраксия. Внимание: Кубчетата обаче могат да са изключително досадни за всички други наоколо.
Това са артикулите, които правят деня ми по-приятен и забавен. Всеки от нас води своите битки, но животът е предназначен да бъде изживян и тези прости и достъпни джаджи ми се отплащат всеки ден. Надявам се, че те могат да помогнат да подобрите живота си, правейки всеки ваш ден малко по-светъл.
Източник:https://themighty.com/2021/03/dyspraxia-disability-must-have-items/
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Ева Йорданова