Проучване показва, че децата, чиито бащи са отделяли време за игра с тях в ранната им детска възраст, се справят по-добре в контролирането на своите реакции и емоции.
Изследване на учени от факултета по образование към Университета в Кеймбридж, съвместно с Фондация „Лего“ е събрало данни от последните 40 години, за да разкрие как бащите играят с децата си в ранна възраст (0-3 г.). Целта на учените е била да открият дали играта с бащата се различава от тази с майката и как се отразява тя на развитието на децата.
Макар да съществуват множество сходства между майките и бащите, данните сочат, че татковците се включват във физическите игри дори, докато децата са съвсем малки с гъделичкане, гоненица, борене и носене на гърба…
Тези занимания изглежда помагат на децата да се научат да контролират своите чувства. Те могат да им помогнат и в самоконтрола на по-късен етап, когато това умение започва да става особено важно – например в училище.
Пол Рамчандани, професор в катедрата „Игрите като част от образованието, развитието и научаването“ към университета в Кеймбридж, посочва: „От една страна, не бива да надценяваме влиянието на игрите с бащата, тъй като изводите, които можем да направим от изследването са ограничени, но изглежда, че като цяло играта с бащите е носи несъмнени ползи на децата, които са прекарвали достатъчно време с тях“.
Д-р Киара Лаверти от Фондация „Лего“ споделя: „Нужни са политически решения, която да позволяват и на бащите, както на майките, да имат време и пространство за игра с децата в така важните за развитието първи години. Дори в днешно време, не е необичайно за мъж, който води детето си в група за деца и родители, да се окаже единствения баща в групата. Културната промяна вече е започнала, но тя трябва да бъде подсилена.“
Известно е, че играта между родител и дете през първите години подпомага развитието на важни социални, когнитивни и комуникационни умения, но повечето изследвания са насочени върху отношенията с майката. Изследванията, които засягат игрите с бащата, често са малки. „Нашето изследване събра всичко, което успяхме да открием, за да видим какви изводи можем да направим“, твърди Рамчандани.
Проучването използва данни от 78 други изследвания, направени в периода между 1977 и 2017, повечето от които проведени в Европа или Северна Америка. Учените анализират информацията за тенденции в честота на игрите между бащи и деца, какъв вид са те и всички възможни връзки между тях и развитието на детето. Според тях, повечето бащи играят с децата си всеки ден. Дори с най-малките деца, игрите с бащата, обикновено са по-физически. С бебетата това би могло да бъде просто да ги вдигат или да им помагат да местят своите ръчички и крачета, с по-големите деца, бащите обикновено избират буйни и шумни игри като гоненицата.
В почти всички изследвания се вижда отчетлива корелация между игрите баща-дете и развитата впоследствие способност на децата да контролират своите чувства. Децата, които са имали възможност за достатъчно игри със своите бащи, по-рядко проявяват хиперактивност или емоционални и поведенчески проблеми. Те също се справят по-добре в контрола на агресията си и по-рядко се случва да нападат други деца при разногласия в училище.
Причината може би се крие в това, че физическите игри, които бащите предпочитат, са изключително подходящи за развитието на подобни умения.
“Физическата игра създава забавни и вълнуващи ситуации, в които на децата се налага да проявяват самоконтрол“, твърди Рамчандани.
„Може да се наложи да контролираш силата си, да осъзнаваш кога нещата са стигнали твърде далеч, а може баща ти да те настъпи случайно и ти да се ядосаш.“
„Това е една сигурна среда, в която децата могат да упражняват своите реакции. Ако реагират по грешен начин, може да бъдат наказани, но това не е края на света и следващия път може да си спомнят и да реагират по различен начин.“
Проучването открива и доказателства, че игрите с бащата постепенно се увеличават в ранното детство и намаляват в „средното“ (6-12 г.). Това също може да бъде резултат от важната роля на физическите игри за малките деца за справянето с предизвикателствата, които срещат, когато започнат да изучават света извън своя дом, особено в училище.
Макар игрите с бащата да носят много ползи, авторите на проучването подчертават, че не е нужно да се приема, че децата, които живеят само с майките си, са в неизгодна позиция.
„Едно от нещата, които проучването показва е, че съществува необходимост децата да участват в разнообразни игри, разбира се, майките също могат да участват във физически игри със своите малки деца“, твърди Рамчандани. „Различните родители имат различни предпочитания относно игрите си с децата, но част от това да си родител е излизането от зоната на комфорт. За децата вероятно ще има най-голяма полза, ако им се предлагат различни начини за игра и контакт.“
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Михаил Пешев
Източник: https://www.sciencedaily.com