Различните начини, по които детето ви постъпва всъщност произхождат от списък от четири комплексни емоции. Тук ще опишем как да ги обясните на детето си по начин, по който ще ги разбере и следователно да се научи да се справя с тях.
Деца, не по-големи от 1 годинка, започват да показват емоции и дали го осъзнавате или не, това е времето, когато започвате да им откликвате. Помните ли онзи път, когато казахте на малкото ”ауу” и се смръщихте, когато то хвърли играчката си? Това е емоция! “Ние мълчаливо идентифицираме, демонстрираме и обясняваме защо нашите малки деца не трябва да се държат по определен начин като дискутираме и им показваме правилния начин”, казва Джейми Глейчър, поведенчески терапевт в Harstein Psychological Services Center in New York City. Но често не отделяме същото време и не полагаме същите усилия да дадем същите емоционални намеци на деца в училищна възраст.
“Ако просто кажеш на детето си да отиде в стаята си, ако не се държи добре, изпускаш възможност да дискутираш с него защо е реагирало така и как вероятно се чувства”, добавя тя. Тези малки жестове може да предоставят възможност за комуникация да му помогнеш да разбере комплексността на емоциите. “Няма предмет в училище за идентифициране и обясняване на емоциите, макар че изграждането и развитието на емоционалната интелигентност на децата и емоционалният им речник трябва да започне в много ранна възраст. По мое мнение е толкова важно колкото и ученето на числа, букви и сортирането по цветове”, казва Глейчър. Причината на чувствата е да дадат смисъл на всичко, което се случва отвън и вътре в нас. Чувствата ни дават възможност за бърза обратна връзка, която е базирана на предишен опит.
Въпреки това, когато си млад нямаш предишен опит, от който да изхождаш – реагираш базирано на това как се чувстваш. ”Зависи от родителите или тези, които се грижат за децата, да обучат детето как да идентифицира, назове, интерпретира и използва своите емоции. Тогава децата ще научат нов език за самоизразяване”, казва Глейчър. Този език няма да задуши, репресира и после експлодира, но по-скоро ще им помогне да разберат защо чувстват това, което чувстват. ”Най-великият подарък, който можете да дадете на децата ви, е способността да изразяват, разпознават и да се справят с емоциите си – това ще бъде техното средство за устойчивост по-късно в живота”, казва Глейчър.
За предпочитане пред опита да дефинирате на детето си списък с емоции, е да го запознаете с основните. Тук ще намерите най-често срещания комплекс от емоции, от които всички други емоции произхождат, и как да говорите на децата си за тях.
Гняв
Гневът е силно чувство на раздразнение, неудоволствие или неприязън. За децата, които много лесно могат да бъдат провокирани, когато другарчето по време на игра вземе тяхната играчка, гневът идва, защото техният “бий се или бягай отговор” е стимулиран. Когато детето ви се тръшка, удря или прави нещо неуместно, то реагира на стимулация, която го е накарала да почувства нещо като болка или раздразнение.
“Гневът може да изглежда ирационален, но за детето, което не сте научили как да реагира на емоции, това е внезапна естествена реакция на нещо, което то усеща че е направено грешно”, казва Жаклин Шлиски, доктор по психология и лицензиран клиничен психолог в Лонг Айлънд, Ню Йорк. След като знаете, че поведението на детето ви (гневът или раздразнението, които то показва) идва от някъде, поговорете с него за това, докато се случва.
Идентифицирай усещането
Кажете, “Изглежда, че наистина си ядосан” и направете физиономия, изразяваща усещането за гняв. Важно е да не използвате определителни думи като “Виждам”, вместо думи като “Изглежда”. Глейчър подчертава, че е от особена важност да не използвате определени думи за усещане и валидиране емоциите на детето, ако то в действителност не е ядосано, а по-скоро се чувства тъжно или разтревожено. “Това дава възможност на детето да коригира родителите, ако не е така”, казва Глейчър.
Обяснете усещането
Кажете, “Понякога нещата не се случват, по начина, по който искаме и това ни кара да се чувстваме ядосани или разстроени.” После научете детето как може да изрази себе си, когато се появят тези чувства. Практикувало ли е детето ви казването на нещо като “Наистина не харесвам, когато грабнеш играчката от ръката ми.”? Глейчър обяснява, че негативните реакции – удряне, хленчене, плачене при усещането за гняв – са основната емоция, която още не е била регулирана или възстановена. Сривът е емоцията, която не е разбрана – детето ви има нужда да му обясните как се чувства, защото то не може само да я изрази с думи: това се нарича изграждане на емоционалния речник на детето.
“Децата имат нужда да свържат усещането с дума, така че да могат да я използват и изразят вместо да реагират”,
казва тя. Когато детето ви се тръшка, удря, или прави нещо неуместно, Глейчър препоръчва да го попитате как се чувства в допълнение с реакцията му. По този начин то може да разбере, че гневът води до удряне и когато почувства гняв ще може да го изрази по друг начин. “Посланието винаги трябва да е: имаш чувства, нормално е да ги усещаш и нито една емоция не е постоянна”, казва тя. (Вие трябва да правите това и на другия край на емоционалния спектър “Тъкмо вкара гол по футбол! Как се чувстваш?”).
Как да направите нещата по-лесни?
Добра техника да научите децата на емоции е да наблегнете на емоциите у другите.
“Когато четете книжка с приказки или гледате филм, питайте детето как мисли, че героят може се чувства. Това не само увеличава емоционалния речник, но и учи на емпатия, поставянето на себе си в ситуацията на другите”,
казва Глейчър.
Тъга
Усещането за загуба, горчивина, разочарование е основно чувство за вашите деца. Тъгата може да се случи, когато детето е уплашено или когато направи или каже нещо, което го кара да се чувства тъжно. Тъгата може да е усещане, което получаваш при липса на някого (дали поради смърт или болест) или когато трябва да преминеш през нещо болезнено (когато видиш родителите ти да се карат). Тъгата може да се развие и при разочарование, като ранното затваряне на училищата заради пандемията от коронавирус или уговорка за игра, която не се е състояла.
Идентифицирайте усещането
“Когато детето ви е тъжно, то не само се чувства тъжно, мислите и реакциите му ще са свързани с тази тъга”, казва д-р Шлиски. Сълзите са наи-очевидният признак, че детето ви е тъжно, но то може да я изрази и по други начини като гняв, изолация, и дори прилепчивост.
“Докато станат на 1 година бебетата придобиват увереност, че родителите могат да им помогнат да регулират емоциите. Те плачат и вие идвате на бегом. Когато порастват и излизат от бебешкия период, малките деца започват да разбират, че определени емоции са свързани с определени ситуации”,
казва д-р Шлиски. “Опасността от тъгата и неразбирането за нейния източник е, че тъгата може да се превърне в гняв и да достигне до истерия. Ако всеки път, когато детето плаче се опитвате да го успокоите, вие просто прекратявате ситуацията, вместо да им помогнете да решат проблема.” Децата имат нужда от инструментите да могат да кажат, “Чувствам се тъжен, защото …” иначе те се научават, че “техните емоции могат да бъдат спрени и не се научават как да назовават истинската причина за тази тъга”, добавя д-р Шлиски.
Обясни усещането
Като пример, ако детето ви загуби любимото си плюшено мече и е тъжно, слушайте го и му дайте да разбере посредством вашите действия, че сте там за него ако има нужда от допълнителни прегръдки, да се сгуши или просто да поплаче. “Вие също може да нормализирате чувствата им като споделите как вие сте изпитали подобна загуба, когато сте били на тяхната възраст. Бъдете честни за това, колко тъжни сте били и как сте плакали, за да им покажете, че всичко ще бъде наред. Въпреки това може да бъде наистина от полза за децата да видят възрастните да показват определени емоции. Добре е да кажете, “Татко също е тъжен.” Д-р Шлиски препоръчва да демонстрирате, че чувствата не са нещо, което трябва да се опитат да замаскират или от което да се срамуват.
Как да направите нещата по-лесни?
Избегнете капана да кажете “Използвай собствените си думи”, когато детето е разстроено, тъй като не е уместно очакване, когато детето все още е в ранните етапи на учене как да свързва тялото и душевните усещания с думи изразяващи емоции.
“Казвам на много родитлели да направят графика на чувствата, използвайки емотикони, които всички деца обичат, и да я използват да научат децата си да разпознават как изражението на лицето кореспондира на чувствата”,
казва Глейчър. “Или ако не могат да сложат име на чувството могат да посочат изражението, което му съответства.”
Страх
По природа децата не се страхуват, но чувството на страх произтича от безпокойство и тревога.
“Когато малките деца се страхуват това включва някакво ниво на разбирането за опасност”, казва Глейчър. Някои страхове са естествени – повечето деца се страхуват от непознати, тъмното, раздялата на родителите им. Но да имаш безгрижни дни всеки ден не е норма. Детето ви може да е видяло нещо по телевизията, видяло нещо или някого, което го кара да се чувства неудобно или истинско житейско събитие го е уплашило, като автомобилен инцидент.
Идентифицирайте чувството
Тъй като съществуват страхове, от които ние не можем винаги да защитим децата си като световна пандемия, убедете се, че валидирате тревогата не детето за ситуацията (“Това наистина звучи страшно”). Не омаловажавайки начина, по който се чувстват като им казвате, че всичко ще бъде наред.
“Бъдете спокойни и не емоционални, когато говорите, за да се чувства детето в сигурност”,
казва д-р Шлиски.
Обяснете чувството
Може да изразите наличието на подобни чувства (“И аз се чувствам така”) и да попитате детето си дали иска да ви зададе някакъв въпрос, свързан с това. А ако не знаете отговора? Най-добре е да кажете, че ще намерите начин да научите повече и ще им кажете отговора. Понякога само да разрешите на детето си вербално да обработи какво се случва в главата му би помогнало.
“Понякога децата просто имат нужда да ни кажат неща, защото е непосилно да ги таят в себе си”,
казва тя. Помогнете им да се чувстват уверени, че вратата винаги е отворена и има някой да слуша всеки път при нужда – това може да бъде утехата, от която се нуждаят.
Как да направите нещата по-лесни?
Тъй като е по-трудно за малкото дете да изрази причината за своя страх, разказването на истории, разиграването на ситуации или четенето на книга за определена страшна ситуация може да помогнат на детето да преодолее страха. Експертите препоръчват книги като Чудовището на цветовете и Обезпокоената Уембърли за четене на децата.
Завист
Синьо-зеленото чудовище на ревността си има своите начини да ни завладее, проявяващо се при деца не по-големи от 3 месеца, казва Францин Зелтър, д-р по психология, психолог в Ню Йорк. Това е емоция, която лесно се усеща и често се изразява – мама държи чуждо бебе, брат или сестра получава подарък за рождения ден – но концепцията на завистта е сложна да се обясни. Докато често се обяснява като мисъл или чувство на несигурност, страх или загриженост за относителна липса на притежание или сигурност, то също така може да бъде чувство на дефицит, безпомощност или неприязън. “Чувството на ревност често се корени в незадоволените нужди на един индивид. Може да се развие от липсата на доверие и често води до чувство на несигурност”, казва д-р Зелтър.
Идентифицирайте чувството
Ревността и завистта са тясно свързани, въпреки това завист значи да искаш нещо, което нямаш а ревността означава да си застрашен от загуба на нещо, което имаш или поне вярваш, че имаш. Материалната завист е завист (“искам това, което тя има”) и започва на възраст 1-2 години. Бебетата не се колебаят да вземат играчката, която искат от другарчето за игра. “За щастие след като започнат да ходят на училище и да разбират социалните норми, те обикновено спират да крадат това, което искат от своите връстници, но това не ги спира да искат или копнеят за неща, които другите деца имат”, обяснява д-р Зелтър. Опитайте се да изместите фокуса от материалните неща и да го поставите на нематериалните богатства, които вашето семейство предоставя. Може би имате възможност да прекарвате повече време с децата си, заради гъвкавостта на вашия работен график. Изтъкнете позитивите така, че да превърнат историята от чувство на липса до чувство на увереност.
Съществува и социална ревност, примерно детето ви не е било поканено да преспя някъде, което предизвиква усещане за несигурност и дефицит. “Някои деца имат разбиране за справедливост, което създава вътрешна борба, когато възникне ситуация, която изразява как нещо може да бъде нечестно”, казва д-р Зелтър. След като детето ви започне да разказва какво го притеснява, проявете разбиране. Опитайте се да кажете, “Разбирам как това те е накарало да се чувстваш отритнат.” След това решете проблема като направите истински предположения да помогнете на детето си да преодолее чувството на ревност, като организирате спане у вас, на което има повече деца (дори и детето, което е отхвърлило дъщеря ви), или присъединяване към нов клуб или отбор в училище, за да изгради повече приятелства.
Има и друг тип ревност при малките деца, който включва мисълта, че ще загубят или вече са загубили привързаност, внимание или сигурност от друг човек, включително и техния интерес към активност, която отнема време от вас. Това може да се прояви и при най-незначителните ситуации както, когато вашето дете иска да има най-голямото парче от тортата за рождения ден на приятел. “Ако детето ви плаче, когато вижда че не получава каквото иска (то не е рожденика въпреки всичко), питайте го какво го кара да плаче (дори ако знаете защо). Искате да накарате детето си да говори за емоциите си, да разпознае защо се появяват. Искате да валидирате емоциите им и да ги приемете”, казва д-р Зелтър. “Разбирам, че си разстроен заради тортата” и “Понякога не получаваме, каквото искаме” – основното е да не започнете следващото изречение с “но”, тъй като така безусловно не утвърждавате техните чувства. Продължете вместо това с “и” – “И е нормално да искаш най-голямото парче от тортата. Днес ще позволим на приятеля ти да го получи, защото е неговия рожден ден.” След това преместете фокуса върху нещо, което ще направи детето ви щастливо, като да го помолите да каже на приятеля си колко много се забавлява.
Как да направите нещата по-лесни?
Най-голямата грешка, която родителите правят е да кажат на детето “Няма причина да си тъжен” или “Спри да плачеш”, защото това не променя факта, че детето вече плаче. Вие само допълнително свивате емоциите им, казвайки им да не ги показват, вместо да им кажете как да се справят с тях.
Източник: https://www.parents.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса” Яна Тенева